Сербезова отговори на нападките на Меджидиев: Създават се “виновни“ за "залъгалка"

Бившият здравен министър в кабинета на Кирил Петков – Асена Сербезова излезе в четвъртък с позиция, в която отговори на нападките на служебния здравен министър Асен Меджидиев, който по-рано днес отново хвърли върху нея вината за проблема с недостига на някои медикаменти на пазара. Меджидиев за пореден път упрекна Сербезова за това, че по нейно време е сменена формулата, по която се изчисляна недостига на лекарства в страната и се забранява износа им. Нападките на Меджидиев идват след като разпоредена лично от него проверка вече установи, че по времето на Сербезова формулата за недостига правилно е била променана в съотвествие със закона, за което Mediapool писа. Според Сербезова в случая се търсят виновни, които да служат за “залъгалка“ и се прикрива административната немощ за намирането на цялостно и устойчиво решение на проблема. “Участвала съм в много международни срещи, посветени на проблема за недостига на лекарства, който не е уникален за България. Няма държава в ЕС, в която да няма недостиг на едни или други лекарства. И в същото време няма държава в ЕС, където така еднозначно, тенденциозно и популистки в “удобни” моменти да се играе по тънката нишка на нервите на хората, използвайки проблема с недостига с лекарства, създавайки “виновни”, които да се предложат за залъгалка, докато се прикрива интелектуалната и административна немощ (или може би инетрес) за цялостно решение на проблема, което да бъде устойчиво във времето”, казва Сербезова в изявлението си. Тя припомня, че винаги проактивно е търсила и изисквала в различните си качества адекватно и всеобхватно решение на проблема с недостига на лекарства, за което беше обвинена от Софийската районна прокуратура за всяване на паника по времето когато оглавяваше съсловната организация на фармацевтите. “Затова, когато станах министър на здравеопазването, както и във връзка с няколко официално постъпили сигнали за нередности във функционирането на Специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти, включени в Позитивния лекарствен списък в България (СЕСПА), разпоредих проверка на системата. Наред с десетките неформални сигнали по време на работни срещи, посветени на осигуряването на населението с необходимите им лекарства, които съм получава през този период, Министерство на здравеопазването разполага и с официално изпратените писма от европейски и български организации във връзка с нарушения във функционалността и приложимостта на СЕСПА”, посочва Сербезова. Тя посочва, че в резултат на проверката й е бил предоставен доклад от “Информационно обслужване“, който е отразено, че прилаганата от Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) формула се разминава спрямо тази заложена в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. “Решението за корекция на формулата е взето на базата на констатациите от доклада, който е 82 страници с приложенията, и не е плод на моментно настроение, грешка (както я нарича д-р Меджидиев) или интерес, а само на отговорността, която към онзи момент носех, да осигуря спазването на закона”, заявява тя. “Понеже днес д-р Меджидиев, по този повод е направил изявление, че “не може да не оцени като грешна” постъпката ми да се приложи единствено възможната формула по закон, аз искам да отправя към него няколко въпроса. От кога и в чий свят, действията, които имат за цел да възвърнат спазването на закона се определят като “грешни”?”, коментира Сербезова. Тя поставя и въпроса правилно ли би било по аршина на Меджидиев, когато докладът от проверката, който й е представен е показал, че законовите изисквания са нарушени, тя да си затвори очите. “За да се увеличи броят на наблюдаваните лекарства са необходими законови промени. Част от обсъжданите в момента предложения са практически неприложими – като напр. следене на наличностите от лекарите и попълването на атрибутите от хартиената рецепта в електронна форма от фармацевтите, на място в аптеката. Последното не само значително ще забави времетраенето на отпускането на лекарствени продукти, но и представете си, ако липсва поне един реквизит и системата не го приеме, какво трябва да направи фармацевта – да въведе нещо невярно ли? Познават ли даващите тези предложения спецификата на работата в аптека? Или на логистичните процеси в складовете на едро с лекарства? Каза ли някой, че повечето липсващи лекарства имат терапевтични и генерични алтернативи, и че реално не е необходимо пациентите да практикуват “аптечен туризъм” в търсене на точно определено търговско наименование, ако лекарят се възползва от правото му, което съществува и към момента в законодателството, да предписва генерично?”, коментира още Сербезова. По думите й, за да се реши трайно проблема с недостига на лекарства, или поне да се ограничи до поносимия минимум, е необходимо да се разреши генеричното заместване от фармацевтите или да се въведе задължително предписване под генерично наименование, да се промени нормативната уредба за ценообразуването, да се стимулира паралелния внос на лекарства, да се въведе пълна дигитализация на процесите и пр. “И в тази връзка имам още един въпрос към д-р Меджидиев: Защо, когато пое поста на министър, едно от първите му действия бе да отмени задължителното електронно предписване на антибиотици, което щеще да влезе в сила от 1.11.2022 г., при положение, че темата за нерационалната употреба на антибиотици и антибиотичната резистентност е постоянно актуална в България и бе особено изострена по време на пандемията?”, коментира Сербезова. 

Прочети цялата публикация