Радев, ГЕРБ и ДПС единни за нова 30-годишна енергийна стратегия. Спасяваме ТЕЦ без разчети за загубите на европари

Временната власт наистина се изживява като вечна и едно от поредните доказателства за това е изготвена в спешен порядък нова енергийна стратегия на България до 2053 г. Както обяви самият президент Румен Радев при представянето на документа във вторник, той е писан по негова препоръка и идеи. Изготвената на коляно стратегия обаче явно е орташко начинание с ГЕРБ и ДПС, които я подкрепиха заедно с "Възраждане". Замисълът е документът да бъде одобрен от сегашния парламент, за да послужи като мотив пред Брюксел за предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост и спасяване на въглищните електроцентрали, каквато задача Народното събрание възложи на кабинета. Министър Христов призна, че не е ясно дали безпрецедентното искане на България за ревизия на вече одобрени проекти в Плана за възстановяване ще има успех, както и какви биха били загубите на европари за България заради промяната на енергийни проекти. Както стана ясно, такива разчети не са правени. Христов оправда спасяването на въглищните централи с това, че за 2022 г. били осигурили 3 млрд. евро от износа на ток, което е далеч над очакваните постъпления от ЕС. Пропусна обаче факта, че в последните седмици цената на тока на борсата се успокоява и за ТЕЦ вече не е толкова рентабилно да произвеждат, а и не ясно дали скоро няма да се върнат в зоната на загубите и субсидиите през цената на тока за бита. В енергийната стратегия има редица притоплени енергийни проекти, които се въртят в общественото пространство от десетилетия - като се започне от АЕЦ "Белене" и се стигне до хидрокаскади по течението на река Дунав. Липсват малките модулни реактори, защото според служебното правителство това са все още недоказани технологии, но пък присъства проект за подземна ПАВЕЦ за съхранение на енергия за 9 млрд. евро, чието изграждане стъпва на още по-недоказана технология от тази за малките модулни реактори. Тепърва ще търсим парите и инвеститорите Общата стойност на заложените в стратегията планове е близо 66 млрд. евро, повечето от които министърът призна, че трябва да осигури държавата. Част от тях правителството се надява да придума Брюксел да даде в процедурата по предоговарянето на Плана за възстановяване, която обаче е изключително спорно дали ще стане. За други ще се разчита на стратегически инвеститори и това всъщност е най-голямата въпросителна във финансирането на грандиозните планове на служебния кабинет, но в същото време изглежда като нагаждане на стратегията според вече водени разговори с инвеститори за евентуални техни намерения. Например при подписването на договорите за доставка на свежо ядрено гориво с "Уестингхаус" и "Фраматом" стана ясно, че същите тези компании имат интерес и към нови ядрени мощности. Най-вероятно намерението на двете компании е да продават своите технологии, но не и да инвестират в подобни проекти. Именно отказът на "Уестингхаус" да стане акционер в проекта за VІІ блок на АЕЦ "Козлодуй" доведе до прекратяването му, но сега парламентът задължи правителството да го поднови. Христов призна, че част от заложените енергийни планове може и да не се реализират, ако предпроектните проучвания и технико-икономическите анализи покажат, че не са ефективни и рентабилни, а на пет години вероятно ще се налага преразглеждането на проектите. Подкрепа от ГЕРБ, ДПС и "Възраждане", несъгласие от ПП Министърът обяви, че очаква в оставащото незнайно колко време живот на парламента той да одобри стратегията, за да може на нейна основа да се обясни на ЕК, че с нови 4000 МВ ядрени мощности ще започнат да се заменят въглищните. Според Христов топлоелектроцентралите по естествен път ще започнат да затварят след 2030 г., но въпреки това кабинетът остава на позиция, че трябва да защити възможността им да работят до 2038 г. Депутатите на ГЕРБ, ДПС и "Възраждане" Делян Добрев, Рамадан Аталай и Искра Михайлова казаха, че партиите им ще подкрепят програмата програмата в парламента. Добрев посочи, че ако се спази договореното от ПП намаляване на парниковите емисии от ТЕЦ с 40 на сто до края на 2025 г. спрямо нивата им от 2019 г., това ще доведе до затваряне на хиляди работни места, спад на БВП с 5% и сериозна криза. Христов подкрепи становището му и дори отиде по-далеч като каза, че "рецесията ще е невиждана". Представителят на "Продължаваме промяната" Радослав Рибарски коментира, че се съмнява неговата партия да гласува за документа. Присъстващият на представянето депутат от БСП Драгомир Стойнев не изрази позиция, а от "Демократична България" нямаше никой на общественото представяне. По препоръка на президента Сега представеният документ трябва да очертае енергийната визия на страната за следващите 30 години. Държавният глава каза, че разработването му е станало по негови препоръки, които са били "за независима и автономна енергетика и максимално използване на наличните технологии и местните енергийни ресурси с привличане на стратегически инвеститори, за да се премине към дигитална енергетика". Според Радев за реализацията на енергийните си планове България трябва максимално да се възползва от европейските пари. "Стратегията трябва да е високо импулсивна и да привлече научния потенциал", каза още Радев, според когото България има прекрасни условия да се превърне в център за съхранение на енергия от възобновяеми източници по природосъобразен начин. По думите му е приключило изследването на сондажи за проект за подземно съхранение на енергия от слънчева електроцентрала в "Марица Изток" под формата на нагнетен въздух или вода и интерес към подобен проект вече имало от Израел. Христов допълни, че интерес имало и от други места, но представителите на "Продължаваме промяната" (ПП) обърнаха внимание, че става дума за проекти без технологично приложение, за разлика от липсващите малки модулни ядрени реактори, които вече са в процес на инсталиране в САЩ. Радослав Рибарски от ПП отбеляза, че не е ясно кога ще са готови подземната ПАВЕЦ и възстановяването и разширяването на сега неработещата ПАВЕЦ "Чаира", а зеленият преход няма как да стане без батерии за съхраняване на енергия от ВЕИ. Това обаче не променя отношението на служебната власт, която зачеркна изготвения от кабинета "Петков" проект за батериен парк за съхранение на 6000 МВтч ток от ВЕИ, за който са планирани 1.6 млрд. лв. от плана за възстановяване. Христов даде за пример, че съвсем наскоро е пуснат най-големият такъв батериен парк- този на Tesla във Великобритания за 196 МВтч, а изработването на батериите за такова съоръжение зависи от добива на редки метали в спорни държави. Хайде пак на АЕЦ "Белене" Затова е и предложението за подземната ПАВЕЦ за 9 млрд. евро и рехабилитацията и разширяването на "Чаира" за 200 млн. евро с пари от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Последното обаче не се връзва с думите на Христов от преди седмица, че е възможно възстановяването на "Чаира" да стигне и до 2 млрд. лв., ако пораженията по помпено-акумулиращата ВЕЦ са много големи. Както и редицата предишни енергийни стратегии, отново в дневния ред е изграждането на два блока на АЕЦ "Белене", което щяло да струва 10 млрд. евро. Това е интересна прогноза при положение, че преди последното прекратяване на строежа им се говореше за двойно по-висока цена. Министър Христов обясни пред медиите, че е заложена по-ниска цена, защото правителството ще се опита да използва вече доставеното руско ядрено оборудване. Според него има възможност то да използва наравно със западни технологии, но тепърва ще се установяват лицензионните и разрешителни режими за руските реактори. Другият вариант било те да се продават. Това обаче обясняваше и бившият премиер Бойко Борисов и дори уж преговаря с Иран за подобна сделка, но реакторите така и стоят консервирани на площадката на АЕЦ "Белене". Христов допусна възможността там да се търсят и други стратегически инвеститори, като заяви, че на тези два реактора ще се разчита да заместят излизащите от експлоатация ТЕЦ. Сегашното временно правителство смята, че двата реактора на АЕЦ "Белене" могат да заработят до 2035 г., най-късно до 2040 г. Още два реактора от по 1000 МВ са планирани на площадката на АЕЦ "Козлодуй", за да заместят сегашните V и VІ блок, които се очаква да спрат да спрат работят през 2045-2050 г. Прогнозната стойност на инвестицията в тези два блока се оценява на 12 млрд. евро. Само спреният проект на "Уестингхаус" за VІІ блок обаче бе за над 7 млрд. евро и то през 205 г. И още брадясали проекти Другият притоплен хит, който се върти от десетилетия, но за първи път влиза в енергийна стратегия, е изграждането на електроцентрали по поречието на река Дунав. Планът е за две ВЕЦ, всяка с мощност от 800 МВ – една българска и една румънска. Те също са планирани да заработят през 2030 г. Инвестицията в подобна ВЕЦ е 5 млрд. евро, става ясно от разчетите в стратегията. Според Христов такъв проект ще подобри и корабоплаването, тъй като ще вдигне нивото на реката, и ще развие търговията в региона, ще е добре и за охлаждането на АЕЦ "Козлодуй". Експерти обаче твърдят, че така ще се вдигне температурата на водата, което пък не е добре за екосистемите на река Дунав. Служебният енергиен министър отрече твърдения на ПП, че Румъния няма интерес към подобен проект и каза, че в следващите седмици ще се подпише споразумение за работна група, която да извърши предпроектно проучване за хидроцентрали по Дунав. Според него ще се използват правени вече от северната ни съседка "наработки", но призна, че проектът може да се окаже нереализуем. Заложени са и проекти за ВЕЦ "Горна Арда" и ВЕЦ на Места, съответно с мощности 170 МВ и 300 МВ, като общо новите хидноенергийни мощности до 2050 г. се предвижда да станат 1270 МВ. Новите слънчеви централи ще са 12 ГВ, а вятърните – 4 ГВ до 2053 г., което се очаква да привлече 18.4 млрд. евро частни инвестиции. Друга идея е за влагане на 9.6 млрд. евро в електролизьори за производство на зелен водород от енергия от ВЕИ, в който да се инвестират държавни и частни пари. Заложена е рехабилитация на 1900 км от електропреносната и електроразпределителните мрежи, но тя не е остойностена. 300 станции за зареждане на електромобили близо до подстанции на Електроенергийния системен оператор са предвидени до 2030 г., а още 700 до 2053 г., но тук не стана ясно колко ще струват и кой ще реализира проекта. Синдикатите също подкрепиха стратегията, като лидерът на КНСБ Пламен Димитров отново предложи да се създаде слънчев проект на терена на комплекса "Марица Изток", в който държавата да инвестира, а работещите във въглищните централи и мини да станат акционери в него. Росен Христов се въодушеви от идеята за подобен "кооператив", но смята, че е по-добре той да се реализира с пари от ЕС. Предстои да се види в какъв срок стратегията ще бъде внесена в парламента за одобрение, каквато най-вероятно тя ще получи, но какъв ще е ефектът й в преговорите с Брюксел по ПВУ също не е ясен.

Прочети цялата публикация