Унгария и Румъния искали да ползват нашия капацитет до турските LNG терминали

Вече има запитвания от Румъния и Унгария за ползване на договорения между "Булгаргаз" и турската БОТАШ достъп до турските терминали за регазификация на втечнен природен газ и пренос на договорени от българската компания количества през турската мрежа. Това обяви президентът Румен Радев при представянето в сряда на разработената от служебното правителство стратегия за развитие на енергетиката на страната до 2053 г. Подробности обаче не бяха дадени. Държавният глава отбеляза още, че председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен и приветствала споразумението с Турция и че България се превръща във все по-важен енергиен фактор в региона и дори в Европа със своите идеи и газови проекти. Той каза още, че Австрия също проявявала интерес към инициирания от българския газов оператор "Булгартрансгаз" проект за пренос на азерски природен газ през затворения в момента Трансбалкански газопровод, по който Русия доставяше газ за региона до преди пускането на "Турски поток". Идеята е договорените с Европейската комисия увеличени до 20 млрд. куб. м азерски газ за Европа да минават през тази инфраструктура, чийто капацитет е около 17 млрд. куб. годишно. 13-годишното споразумение за резервиране на годишен капацитет от терминалите за втечнен газ в Турция, който според различни твърдения е между 1.3 и 1.8 млрд. куб. м, бе подписано на 3 януари. Според служебният министър на енергетиката Росен Христов ще позволи на "Булгаргаз" да си договаря свои доставки до турски води, откъдето БТАШ ще има ангажимента да разтоварва танкерите където прецени и до доставя до България твърди дневни количества газ. За настоящата година се предвижда да не се ползва пълният капацитет, а да има гъвкавост според договорените от "Булгаргаз" количества на гръцкия терминал Ревитуса, обясни миналата седмица Христов, но от думите му стана ясно, че все пак БОТАШ ще има известна посредническа роля, макар и тя, според министъра, да се изразява само в таксите за регазификация, съхранение и пренос на доставеното в Турция в бъдеще синьо гориво. Реално все още "Булгаргаз" не е обявил търгове за доставка на турските LNG терминали, но Христов обясни, че за тази година са много компаниите, които ще осигуряват количества за българския пазар, но не каза кои са те. Само в отговор на журналистически въпрос посочи, че във февруарските доставки участва и "МЕТ Енерджи", както и в предходни месеци. "Спекулира се за посредниците. Не са проблем търговските компании, а как работиш с тях. От МЕТ получаваме отстъпки до десет пъти по-големи от получаваните от предишните. Нашите отстъпки от "Шанийр" са също в пъти по-големи от постигнатите от предишното ръководство на "Булгаргаз". Никой, който има възможност да направи печалба, не се отказва ей така. Като са поставени в конкурентна среда, дават конкуренти цени. Всички големи компании ни доставят определени количества по месеци. За цялата година знаем кои ще си доставчиците, макар и за кратък период. Нямахме време да минем от спорадични покупки на дългосрочни договори и 2023 г е транзитната година към такива", каза още министърът. При представянето на енергийната стратегия президентът каза още,че се очаква "най-бързо договаряне" с Гърция за работа по проекта за нефтопровод от гръцкия град Александруполис до Бургас, за да може българската петролна рафинерия да получава суровина от цял свят. Подобен проект, но в обратна посока и за доставка на руски петрола, бе прекратен от българския парламент през 2011 г.

Прочети цялата публикация