Механизмът за разследване на Гешев се оказа невъзможна задача

До финала на 48-ото Народно събрание остават три дни и по всичко изглежда, че то няма да приеме окончателно механизъм за разследване на главния прокурор, също като 47-я парламент. Въпреки това темата ще се разтяга до самия край на 3 февруари, когато се очаква президентът Румен Радев да разпусне депутатите. Това не е изненада при положение, че ГЕРБ и ДПС бяха измислили и "план Б" за това как промените да не бъдат приети още преди президентът да обяви, че няма да бави изборите до края на април и ще ги насрочи на 2 април. До миналата седмица, въпреки по-ранната дата на изборите, имаше теоретична възможност механизмът да бъде приет. Това можеше да стане, ако в четвъртък председателстващият заседанието Йордан Цонев не беше направил всичко по силите си да прекрати заседанието преди гласуването на текстовете, както и ако в петък, след приемането на първо четене, се беше провело извънредно заседание на правната комисия. Сега обаче дори хипотетичните варианти за гласуване на промените изглеждат невъзможни, освен ако не се случи "политическо чудо". Оправданието ГЕРБ и ДПС вече са си намерили и перфектното оправдание за това, че механизмът няма да бъде приет и то е чисто процедурно. "Няма реалистични шансове поправките да бъдат приети в рамките на този парламент, освен ако изведнъж не се случи политическо чудо и не се намери съгласие или президентът не размисли за датата на разпускането на парламента", коментираха депутати пред Mediapool. Причината се корени в правилника на парламента, който е със статут на закон. Законопроектите за НПК, които предвиждат механизъм за разследване на главния прокурор, бяха приети миналата седмица на първо четене, но все още ресорната правна комисия не ги е обединила. Ако имаше воля за приемането им, това можеше да стане още в петък по време на почивка на заседанието в пленарната зала, но председателят на комисията Радомир Чолаков от ГЕРБ реши да забави този процес и то неслучайно. Сега заседание на правната комисия за обединение на проектите е насрочено за вторник сутринта, преди извънредното заседание на депутатите. Самата процедура е кратка и бърза, а след нея обединеният законопроект трябва да бъде обявен в пленарната зала и да бъде взето решение колко да е срокът за предложения между двете четения. Според правилника на парламента срокът може да е най-малко три дни и то, ако залата реши така. Дори да бъде приет този най-кратък срок, то той ще изтече в петък, когато парламентът ще бъде разпуснат и така поправките няма дори да бъдат разглеждани от ресорната комисия на второ четене, а какво остава за окончателното им приемане в залата. Така дори ПП и ДБ, които настояват за окончателното приемане на механизма за разследване на главния прокурор, да призовават за спешно гласуване на поправките преди разпускането на парламента, ГЕРБ и ДПС ще имат произведеното с тяхното бавене обяснение, че това би противоречало на правилника на парламента, макар и те самите да са го нарушавали. В понеделник и от БСП обявиха, че "законопроектът за разследване на главния прокурор не бива да се приема прибързано, за да не се окаже противоконституционен". "Има нужда от сериозно осмисляне между първо и второ четене, според експертите, включително и нашите юристи. Има някои елементи в него, които са на ръба на противоконституционността и трябва много внимателно да бъдат прегледани", каза в понеделник Кристиан Вигенин от БСП. "Невъзможното" Хипотетичните варианти за това 48-ото Народно събрание все пак да приеме механизъм за разследване на главния прокурор са два и биха се случили по ръба на закона. Единият е депутатите да послушат молбата на правосъдния министър Крум Зарков и да "направят невъзможното", за да приемат текстовете. Това би станало, ако в парламента изведнъж се намери единодушие по темата, а ГЕРБ и ДПС решат, че не искат повече да спъват поправките. Тогава на теория е възможно депутатите да си затворят очите за сроковете по правилника и в оставащите дни да се занимават само с това, като в сряда разгледат текстовете в комисията, а в четвъртък в залата. Другата възможност е депутатите да съкратят сроковете между двете четения на три дни и президентът да приеме това за сигнал, че има воля за приемане на измененията. Тогава той може да "направи невъзможното" и да реши да забави разпускането на парламента и дори да насрочи изборите за седмица по-късно от обявената от него дата 2 април. Тази хипотеза обаче звучи малко вероятна, защото на 9 април се празнуват православната Цветница и католическият Великден. И все пак, ако срокът бъде намален и Румен Радев следва собствените си думи, че този закон е "неотложен като приемане" и според него трябва да бъде приет, то той би следвало да даде възможност това да стане. 

Прочети цялата публикация