България обяви Гладомора в Украйна за геноцид

Българският парламент обяви в сряда Гладомора на територията на Съветска Украйна за геноцид. Подкрепа за предложението единодушно бе дадена от ГЕРБ-СДС, "Продължаваме промяната", ДПС и "Демократична България". "Възраждане" и един депутат от "Български възход" гласуваха "против", а цялата група на БСП не присъства в залата. Гладоморът (на украински: Голодомòр) е масов глад в Съветска Украйна през 1932 – 1933 година. Това е една от най-тежките национални катастрофи в украинската история, като жертвите по различни оценки варират между 2 и 10 милиона души. Гладът е предизвикан от политиката на съветското правителство начело с Йосиф Сталин, като трагичните събития засягат и други области в СССР, макар и в много по-малка степен. Голодоморът е наричан геноцид и дори "Украински холокост", въпреки че продължават историческите спорове дали гладът е предизвикан умишлено, за да попадне в обхвата на тези определения. Много западни правителства, както и Европейският парламент, признават Голодомора за геноцид. Масовият глад е предизвикан от насилствената колективизация на земеделските стопанства в Украйна, които до 1928 година са все още частни. Стотици хиляди фермери са обявени за кулаци и са подложени на гонения и репресии. Количеството на земеделската продукция от Украйна рязко спада до 1931 година, но въпреки това Кремъл решава да увеличи квотите за доставка на продукция от Украйна с 44%, което е съпроводено с въвеждане на смъртно наказание за всяка кражба на обществена собственост. За да се събере зърното, съветските власти организират "ударни бригади", които конфискуват цялото зърно на селяните, включително отделеното за сеитба. На този фон тайната полиция на СССР силно ограничава движението между различните украински области. Следва масов глад и милиони жертви. Решението на парламента бе взето в деня за отдаване на почти на жертвите на комунистическия режим (1945-1989 г.). В мотивите на решението е отбелязана 90-годишнината от Гладомора и се подчертава, че това е едно от най-тежките масови престъпления срещу човечеството, "извършено от човеконенавистния съветски комунистически режим, при което са унищожени над осем милиона живота, сред тях на много деца и на десетки хиляди украински и молдовски българи". "Вярвам, че това решение е важно за българските граждани, за оценка на това, което се е случило", каза председателят на комисията по външна политика Екатерина Захариева (ГЕРБ). Лидерът на проруската "Възраждане" Костадин Костадинов ("Възраждане") обясни, че твърденията за геноцид трябва да се аргументира. "Безспорно е, че има избиване чрез глад на милиони хора в СССР, отбеляза той. Целта не е да се избие етнос, а кулашкото съсловие т.е. това не е геноцид, а класово изтребление изцяло в духа на марксистката идеология", каза Костадинов. Независимият депутат Явор Божанков, който в края на миналата година бе изключен от БСП, каза, че е трудно да се отговори на "такива големи по мащаб глупости". Красимир Вълчев от ГЕРБ все пак опита да отговори. "Гладоморът от 1932-33 година носи белезите на етническо прочистване. Той съвпада и с процесите на разрастване на украинското национално движение, с унищожаване на украинския елит. Това е една от характеристиките на етническо унищожение", отговори той. "Ние не сме съд, а публичен форум и като такъв имаме право да дадем оценка", каза Атанас Славов от "Демократична България". Последваха крясъци от депутати на "Възраждане", което доведе до прекъсване на заседанието за успокояване на нервите. "Започнахме това Народно събрание с даване на оръжие за Украйна и завършваме с Гладомор, това ли бяха националните приоритети, това ли трябваше да гледа НС", попита Борислав Гуцанов от "БСП за България". Той попита защо депутатите тълкуваме историята по начин, който не носи нищо за страната. Гуцанов не уточни какви ползи трябва да очаква страната, ако не признава Гладомора за геноцид.

Прочети цялата публикация