Домбровскис: България не трябва да се разколебава за еврото

От жизненоважно значение е България да не се разколебава от избрания път към еврото. Това е присъединяване към сърцевината на европейския проект и означава задълбочаване на интеграцията на страната в ЕС и в демократичния свят. Това послание отправи изпълнителният зам.-председател на Европейската комисия Валдис Домбровскис на конференцията "България по пътя към еврото", организирана от Министерството на финансите (МФ), която се провежда в София. Домбровскис е на двудневно посещение в България седмица след като българските власти обявиха, че по съвместно решение на правителството и ЕК страната ще отложи временно кандидатурата си за влизане в паричния съюз, защото не изпълнява критерия за инфлацията. Домбровскис каза, че въпреки отлагането на датата за присъединяване на България, която беше 1 януари 2024 г., целта си остава и трябва да бъде постигната колкото е възможно по-скоро. "Надявам се това да стане една година по-късно (1 януари 2025 г., б. р.), след като бъдат изпълнени всички критерии, така че България да се присъедини към еврото в най-добра кондиция, това е нашата задача", каза Валдис Домбровскис. "Присъединяването към еврозоната означава много повече от замяна на лева с евро. Преди всичко става въпрос България да избере да се присъедини към сърцевината на европейския проект, защото това защитава Европа по време на финансова или икономическа криза", каза Домбровскис. Домбровскис изтъкна, че от създаването си еврото се превърна в нещо повече от средство за обмен между държавите в еврозоната, то е символ на силата, единството и солидарността на Европа в момент, когато тези ценности са заплашени и подложени на изпитание. Еврото е безпрецедентно и осезаемо постижение на европейската интеграция, каза още вицепрезидентът на ЕК. Домбровскис сподели, че му е известно, че в България не всички подкрепят замяната на лева с еврото. "Става въпрос за една колективна отговорност, да се успокоят хората, да имат информация относно практическите и положителните последствия от еврото, и тази отговорност трябва да е на всеки - политическите лидери, социалните партньори, неправителствените организации, всички", каза той. Вицепрезидентът на комисията разказа, че по времето, когато е премиер на Латвия през 2013 г. - годината, преди страната да премине към еврозоната, само 40% от латвийците са мислели, че въвеждането на еврото ще има положителни последици, а сега 97% от сънародниците му подкрепят общата валута. Той посочи също нарастващата подкрепа за еврото сред страните членки на еврозоната, която достига най-високото ниво досега - 72%. Сред ползите за българските граждани Домбровскис посочи, че приемането на еврото изпраща положителен сигнал на инвеститорите, премахва несигурността относно бъдещата политика, укрепва външните кредитни рейтинги и спомага за стабилизиране и понижаване на лихвите. Това спомага за насърчаване на чуждестранните и вътрешните инвестиции, което води до по-висок икономически растеж и повече работни места, отбеляза той. Посочи също, че с влизане в еврозоната България ще участва в процеса на вземане на решения от Европейската централна банка. Румен Радев: Еврото остава стратегическа цел За България членството в еврозоната и Шенген е стратегически важна цел, заяви от своя страна президентът Румен Радев, който също взе участие в конференцията. По думите му в исторически план България винаги е била важна и неделима част от Европа. Стокообменът, съвместните производства, инвестициите в България са в огромната си част със страни от Европейския съюз (ЕС) и то от еврозоната, изтъкна държавният глава. Той даде за пример данните за стокообмена с Германия. За миналата година страната ни има ръст от над 22%. Стокообменът вече надхвърли 12 млрд. евро - с голямо положително салдо за България. "Ако ние продължаваме с тези темпове на нарастване на стокообмена, а това е тенденция в последните години, до 3 години този стокообмен ще надхвърли 20 млрд. евро", посочи Румен Радев. Най-сериозна е инфлацията в страните от Източна Европа, които са най-близо до конфликта в Украйна. Първо, защото най-тежко се усети прекъсването на веригите за доставки на енергоресурси. Второ, разходите за най-неотложните житейски нужди като процент са най-големи, каза президентът. Целта от влизането в еврозоната е българите да живеят по-добре, икономиката ни да бъде по-конкурентоспособна и да дава по-висок продукт, отбеляза още държавният глава. По думите на Радев това е процес, който е важно как ще се управлява. "На следващия парламент и правителство няма да е лесно, защото ще трябва да "удържа" дефицита по време на криза", коментира Румен Радев. Той обърна внимание, че не трябва процесът по влизане в еврозоната да води до понижаване на жизнения стандарт на българите. Напротив, той трябва не само да съхранява, но да нараства. Затова трябва да се мисли това как ще се комбинира със стратегическите цели, които си е поставила България, отбеляза държавният глава. България ще трябва да усъвършенства макроикономическата си политика, ще трябва най-сетне да се направи нещо за т.нар. таргетирана помощ, допълни президентът. Освен това има нужда от такива модели, които в преходния период да не водят до спекула, а да се съхрани жизненият стандарт на българите. Димитър Радев: Забавянето е заради политическата криза Генезисът на цялостното забавяне на процеса на присъединяване към еврозоната е в политическата рамка и в политическата криза през последните две години, заяви управителят на Българската народна банка Димитър Радев. Според него текущите проблеми със законодателната програма и с вътрешните фактори за високата инфлация до голяма степен са следствие на политическата криза. В резултат на тази криза бюджетният процес в страната е силно разстроен. През последните две години не разполагаме с ясно дефиниран закон за държавния бюджет и с реалистична макроикономическа рамка и средносрочна фискална програма, описа ситуацията управителят на БНБ. Налице е тенденция на разхлабване на традиционно силната фискална позиция на страната, което подхранва инфлацията и затруднява пазарните мерки за нейното намаляване, тъй като фискалната експанзия, наред с всичко друго, все по-видимо влиза в конфликт с глобалната и регионална тенденция на затягане на паричната политика, посочи още Радев. Управителят на БНБ отбеляза усилията на Министерството на финансите и на текущото служебно правителство за овладяването на негативния фискален тренд и постигането на бюджетен дефицит за 2022 г. в рамките на номиналния критерий за конвергенция. Радев обаче заяви, че подобен резултат не може да бъде устойчив без приемането на редовен бюджет, който е достатъчно дисциплиниран с гарантиране постигането на бюджетен дефицит за тази година и в средносрочен хоризонт твърдо под 3% от БВП. Фискалната консолидация би била логично следствие на политическата консолидация, тя трябва да даде достатъчно силни гаранции не само в годишен, но и в средносрочен план за възстановяване на фискалната позиция на страната и изпълнението на номиналните критерии за конвергенция, посочи управителят на БНБ. Той добави, че бюджетът трябва експлицитно да включва мерки за овладяване и намаляване на инфлацията по две линии - дисциплиниране на разходите за ограничаване на търсенето и структурни промени за разрешаване на вътрешните проблеми с предлагане. По думите му извън този по-широк контекст мерките за овладяване на инфлацията ще бъдат спорадични и неефективни. Димитър Радев очерта ролята на БНБ в контекста на еврозоната, работата на централната банка по законодателната рамка и техническата подготовка. "Нашият банков сектор постигна исторически най-високите си резултати за рентабилност, показателите за капиталова адекватност и ликвидност са над средните за ЕС", изтъкна Радев. Управителят на БНБ отбеляза приетите в края на декември м. г. промени в закона за БНБ, както и работата по цялостен нов проект на закон за БНБ, който централната банка трябва да подготви до края на 31 март т. г. По отношение на БНБ няма нито един ден закъснение по законодателната програма, свързана с еврозоната, както и нито една открита тема по този въпрос, както с Европейската централна банка, така и с Европейската комисия (ЕК), каза Димитър Радев. Той декларира, че БНБ и търговските банки са предвидили в бюджетите си за 2023 г. необходимите средства за въвеждането на еврото. Разбираме основанията на ЕК и правителството за промяна на датата, каза още Радев и добави, че това поставя нови предизвикателства пред БНБ и банките, защото ще наложи промяна в графиците, по които работят и калибриране на предвидените за целта ресурси. Росица Велкова: Българската икономика е достатъчно напреднала Българската икономика е напреднала значително в подготовката си за въвеждането на еврото и за бъдещето си успешно функциониране в еврозоната, каза служебният министър на фининасите Росица Велкова. Инфлационният процес в България до голяма степен зависи от цените на суровините и реалния процес на конвергенция. Постигането на критерия за ценова стабилност е предизвикателство за страната ни поради сравнително ниските цени в сравнение с тези на страните на ЕС като цяло и тези от еврозоната. Министър Велкова отбеляза, че икономиката на България е над три пъти по-енергийно интензивна, съпоставена с другите страни на ЕС. По отношение на критерия за дългосрочен лихвен процент може да се каже, че в исторически план изпълнението на този критерий за конвергенция не е било проблем за България, припомни служебният финансов министър.  През последните 25 години България демонстрира стабилна бюджетна позиция на сектор държавно управление и традиционно държи добри позиции по отношение на критерия за стабилни публични финанси. Тя припомни, че бюджетният баланс през 2022 г. е отрицателен с 2.9% от БВП на начислена основа. Също така дългът на сектор държавно управление е значително под критерия 60% от БВП и възлиза на 23.1% от брутния вътрешен продукт към края на септември 2022 г. по данни на Евростат. "И двата критерия – държавният дефицит и дългът, отговарят напълно на изискванията за членство в еврозоната", изтъкна Велкова. За успешно присъединяване към еврозоната, наред с покриване на номиналните критерии и увеличаване на реалната конвергенция, следва да се осъществи ефективно практическа подготовка на икономиката, администрацията, гражданите на замяната на лева с еврото, както и да се повиши информираността на обществото по отношение на въвеждането на еврото. България ще подаде молба за изготвяне на конвергентните доклади от ЕК и ЕЦБ при изпълнение на оставащите ни законодателни ангажименти, както и при устойчив тренд на намаляване на инфлацията, завърши служебният министър на финансите Росица Велкова. 

Прочети цялата публикация