Революция: Три пъти повече българи ще взимат социални помощи

Социалното министерство е напът да доведе докрай дългоочакваната реформа при социалните помощи, която хем ще увеличи техния размер, хем ще ги направи достъпни за по-голяма част от бедните. Парадоксално, в момента според официалната статистика в България има огромна пропаст между хората, които по статистически оценки са бедни – около 23.8% от населението, и онези, които получават социално подпомагане от държавата заради ниските си доходи – под 1%. На всичкото отгоре месечните социални помощи са толкова ниски, че не могат да покрият дори разходите на хората за хляб и мляко. МТСП предлага промени в правилника към Закона за социалното подпомагане, според които от 1 юни 2023 г. размерът на социалните помощи ще се определя в зависимост от линията на бедност в страната (504 лв.) и няма да бъде обвързан с гарантирания минимален доход (75 лв.), както е в момента. Поправката в закона бе гласувана в края на миналата година, но не може да бъде задействана без промени в правилника. С реформата се очаква значително увеличение на хората, които ще имат право на социална помощ заради ниските си доходи, както и на самия размер на подпомагането. Според прогнозите техният брой ще нарасне от 36 000 в момента до 118 000 през 2024 г., пише в мотивите на промените в правилника. Необходимите средства за реализиране на мярката, която е и в изпълнение на препоръка на Европейската комисия, са 88 млн. лв. за 2023 г. и 126 млн. лв. за 2024 г., като те са предвидени в бюджета. "Това ще подобри социалната закрила, която хората от уязвимите групи получават от държавата. Увеличаването на размера на социалните помощи и разширяването на обхвата ще допринесат за намаляване на риска от бедност и социално изключване", коментира социалното министерство. В момента хората, които имат правото на социални помощи, са изброени в чл. 9, ал. 3 на Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане. Те имат право на парична помощ от държавата само ако доходът им за предходния месец е по-нисък от диференцирания минимален доход, определен в същия член. Освен това самият размер на помощта е разликата между определения диференциран доход и дохода на съотвентите уязвими лица и семейства. Например право на социална помощ имат възрастни хора на 75 години, живеещи сами, ако пенсията им е под 182% от гарантирания минимален доход, в случая – под 136.5 лв. Тъй като минималната пенсия вече е значително по-висока (467 лв. от 1 юли 2022 г.) повечето пенсионери на практика не получават социални помощи. На подпомагане имат право също семейства, в които доходът на всеки от съпрузите е под 73% от гарантирания минимален доход; деца до 16 години, които не учат, ако доходът им е под 22% от гарантирания минимален доход; родители, отглеждащи сами децата си, ако доходът им е под 110% от гарантирания минимален доход; бременни жени и родители с деца до 3 години, ако доходът им е под 110% от гарантирания минимален доход и т. н. Вижда се, че практически социалното подпомагане на база ниски доходи в България е изключително ограничително, а помощта е прекалено занижена. Тоест, държавата на практика е изоставила хората, изпаднали в дълбока бедност.  По данни на социалното министерство броят на лицата, получаващи месечни социални помощи, е намалял драстично от 2005 г. до момента, което значи, че голяма част от тези хора са оставени сами да се борят с безпаричието си. Анализите на МТСП показват "систематично нарушаване на баланса и съотношенията между трите ключови индикатора за благосъстояние – гарантиран минимален доход (ГМД), линия на бедност и минимална работна заплата, като това се отразява силно негативно на обхвата и размера на социалните помощи за най-уязвимите групи от населението". Така например, за периода 2006-2020 г. линията на бедност, изчислена по EU-SILC, e нараснала повече от три пъти - от 135.3 лв. до 451 лв., минималната работна заплата се е увеличила от 150 лв. през 2005 г. до 650 лв. през 2021 г., т. е. повече от 4 пъти, а същевременно броят на лицата, получаващи месечни социални помощи, е намалял драстично от 124 635 бр. случаи през 2005 г. до 19 620 бр. случаи през 2022 г., или повече от 5 пъти. "Като основен резултат от липсата на механизъм за обвързване на ГМД с други обективни икономически показатели (инфлация, линия на бедност) може да се посочи нарастването на броя на хората, застрашени от риск от бедност", допълва социалното министерство. С правилника към закона се предвиждат и други промени. Срокът за задължителна, непрекъсната регистрация в бюрата по труда преди подаване на заявление за социални помощи се намалява от 6 на 3 месеца. Това ще даде възможност за по-бърз достъп до социално подпомагане и намаляване на риска от изпадане от системата. Предвижда се още времето за полагане на общественополезен труд от безработни, които получават социални помощи, да се намали от сегашните 14 дни по 4 часа дневно на 40 часа месечно. По този начин се дава възможност за включването им в различни мерки за получаване и повишаване на техните квалификация и опит, което е фактор за по-бързото им включване на пазара на труда. Разписани са още нови възможности за подкрепа на рискови групи, които до момента не са получавали подпомагане. Предвижда се за покриване на първоначални нужди на пълнолетни хора, напускащи резидентен тип социална услуга, да се отпуска целева помощ в размер на линията на бедност за съответната година. Помощта ще се дава за три месеца, като се отпуска само веднъж и при условие, че човекът се е регистрирал в бюрото по труда. Когато безработен или безработен член на семейството, получаващ месечни социални помощи, започне работа, помощта ще продължи да се изплаща за срок от 3 месеца в рамките на 1 година, считано от момента на сключването на трудовия договор. Отпада ограничението за отпускане на месечни помощи на учащите във висшите училища, както и на ученици от частните училища. Предвижда се да не се изисква регистрация в бюрата по труда за отпускане на месечни помощи на студенти по специалности, за които е предвидена само редовна форма на обучение.   

Прочети цялата публикация