ЕК: Дори и да промени плана за възстановяване, България трябва да свие СО2 емисиите си

Два дни преди да изтече поставеният му от предишния парламент срок за започване на предоговаряне на плана за възстановяване и устойчивост в частта за вредните емисии от българските ТЕЦ, служебното правителство все още не е отправило официалното си искане с аргументите си. Вместо това провежда технически разговори с Еврокомисията. Тя пък междувременно обяви, че дори да приеме промени в плана, страната ни трябва да изпълни целите на ЕС, свързани с климатичната неутралност. Каквито и рокади в проектите по плана да бъдат приети, България трябва да отдели 37 на сто от целия бюджет по плана от близо 12 млрд. лв. за постигане на нулеви въглеродни емисии. Също така страната ни трябва да изпълни отправените към нея специфични препоръки за постепенно декарбонизиране на икономиката ни, която е сред най-замърсяващите в ЕС. Това предаде Българското национална радио в четвъртък, цитирайки свои източници от Брюксел. "При всички положения трябва да докажете, че не можете да изпълните една или повече от определените цели. Комисията ще направи оценка за всяко нещо, за което е поискано предоговаряне", заявяват източниците на БНР и уточняват, че в комисията все още не е получавано официално искане от България за предоговаряне на плана. В средата на януари Народното събрание по предложение на ГЕРБ и с гласовете на БСП, ДПС, Възраждане" и част от "Продължаваме промяната" и "Демократична България" задължи  до края на март 2023 г. служебния вицепремиер Атанас Пеканов и енергийния министър Росен Христов да отправят към Брюксел обосновано искане за изменение на Плана за възстановяване и устойчивост. Целта е да отпадне ангажиментът за 40 процента намаляване на въглеродните емисии от електропроизводство до края на 2025 г. спрямо нивата от 2019 г., за да продължат въглищните централи да работят безпроблемно. В неделя служебният енергиен министър Росен Христов обяви, че следващата седмица кабинетът ще одобри българската позиция за въглищните преговори с ЕК и исканите от страната ни промени. Само два дни по-късно от Брюксел той каза, че "както беше очаквано, срещнахме твърдо становище, че няма да е лесно да предоговорим Плана за възстановяване и устойчивост". Според него най-важната причина за това е "категоричността, с която предишното редовно правителство е подписало документа, без да направи необходимите анализи и да приеме ангажименти, които са изпълними". "Повечето доводи, които сега изтъкваме, че не можем да изпълним тези цели, са съществували и тогава, затова сега е трудно да убедим комисията защо искаме промяна, след като планът е подписан от редовно правителство. Това, което се хареса, е концепцията ни да интегрираме проектите по ПВУ, новата програма RepowerEU и териториалните планове в общата цел за зелен преход. Разбира се, искат се конкретни изпълнения и мерки", допълни Христов. По думите му след 3 седмици е насрочена следваща среща, на която да се посочат и ясни стъпки. Според него е важно да не се предприемат политически ангажименти за предсрочно затваряне на въглищните централи, за да може да се развият регионите и алтернативните източници на енергия.

Прочети цялата публикация