СЗО на 75: Да се намали финансовото бреме за здраве

Правото на здраве е основно човешко право и не би трябвало достъпът да е свързан с финансови затруднения. В България половината от разходите за здравеопазване са бреме за всяко едно българско семейство и това трябва да се промени. Това коментира доц. Михаил Околийски от офиса на Световната здравна организация (СЗО) у нас по повод 75-годишния юбилей на СЗО, който се отбелязва в Световния ден на здравето 7 април. Тазгодишният слоган на Деня на здравето е "Здраве за всички", което предполага Такъв е и слоганът на тазгодишния Световен ден на здравето 7 април "Здраве за всички", което предполага всички хора по света да имат добро здраве и максимално пълноценен живот в един мирен, проспериращ и устойчив свят. "Това е утопия, защото не се случва толкова лесно, но е добре да имаме такъв вид хуманна цел, към която да се стремим", посочи Околийски. Той съобщи, че 30% от световното население няма достъп до основни здравни услуги, а повече от 2 млрд. души са изправени пред катастрофални разходи за здравеопазване. Предимно това са най-уязвимите семейства. В България наскоро СЗО публикува доклад, според който 44.5% от българските граждани трябва да доплащат от джоба си за здравни услуги. "Т.е. половината от разходите за здравеопазване са бреме за всяко едно българско семейство и това трябва да се промени. Универсално здравно покритие, което предлага финансова защита и което е в приоритетите на националната здравна политика, НЗОК, МЗ е механизмът, който СЗО предлага да се използва, за да може всеки човек да може да получи висококачествени здравни услуги, добри техногологии, квалифицирани и мотивирани здравни работници", заяви Околийски. Той съобщи още, че работна група в Женева в момента преразглежда мандата на организацията, защото има искане от страните-члентнки в СЗО да има повече екзекутивна власт да прилага препоръките си. В момента в организацията членуван 192 страни, включително и България. "Защото ние в момента даваме препоръки в световен мащаб, определяме глобалните стандарти за здраве и здравеопазване, но е отговорност на правителствата да ги прилагат на практика и да укрепват националните здравни системи", посочи Околийски. По-големи правомощия на СЗО биха позволили да се интервенира по-ефективно по врем е на кризи, посочи той. За да онагледи какво всъщност представлява СЗО и каква е нейната сила, главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев разказа история от 2001 г., когато с помощта на организацията е изкоренено заболяването полиомиелит. "На първия месец след като започнах работа в МЗ възникнаха първите случаи на полиомиелит в Бургас. Случаите са били внесени от индийски моряк, който е имал контакт с българска проститутка, който й предава вируса, а тя - на децата си и т.н. Това можеше да осуети обявяването на Европа като континент, свободен от полиомиелит. Ужасна история! Азия се е освободила, Южна и Северна Америка са се освободили, а Европа, която вее знамето на цивилизацията не може да бъде сертифицирана като такава. Горе-долу знаехме какво се прави и си знаехме и възможностите. На втория ден след като обявихме случаите, дойде експерт от СЗО, който одобри нашата стратегия за бариерна имунизация първо в Бургас, после в Сливен и Ямбол, после в цяла България, на рискови групи и накрая на всички деца. Само че това звучи много лесно, но я се опитайте да го организирате! На третия ден след посещението на експерта от СЗО, на летище София кацна самолет с ваксината. Ето това е СЗО! И никой сам не може да го направи: нито да намери ваксината, нито да я плати, нито да организира транспорта, нито да докара даже хладилните чанти, които са необходими. Да създаде организацията: ваксината да стигне до всяко джипи, до всяко едно село и навреме да обхванем контингента. Което разреши проблема, и Европа беше сертифицирана като свободна от полиомиелит". Доц. Околийски направи преглед на някои от постиженията на СЗО у нас през годините като изкореняването на редица заболявания, работата в областта на психичното и общественото здраве, борбата с вредните фактори като тютюнопушенето и др. Той очерта и предизвикателствата като дезинформацията по време на Covid-19 и изоставането, което пандемията причини на изпълнението на глобалните здравни цели. 

Прочети цялата публикация