103 години от рождението на Петър Слабаков

Всеки може да бъде свободен духом – човешкият дух не се обръща за секунди, свободният човек си остава свободен при всеки режим. Тези думи големият български актьор Петър Слабаков (1923-2009) казва в навечерието на своята 70-а годишнина.

На днешния ден се отбелязват сто години от рождението на актьора с най-много главни роли в историята на българското кино.

Той е роден на 23 април 1923 г. в Лясковец. Двамата му прадядовци – Петър Манолов по майчина линия и Иван Слабаков по бащина линия, са четници при капитан дядо Никола през 1856 г. „На баща си и майка си дължа….. раждането си – сигурно много са ме обичали, щом са ме родили 12 години след брат ми и сестра ми“, споделя актьорът. През годините семейството му се мести на много места. Баща му е преподавател по практическо земеделие, а после работи в конезавод. Там Петър Слабаков се научава да язди.

ПЪРВА РОЛЯ, ЕДНА РЕПЛИКА

Средното си образование завършва в Шумен (класическа паралелка в Девическата гимназия „Ненчо Попович“). Там получава и първата си роля. Учениците играят във възрожденска пиеса – църква се гради и Петър Слабаков е един от зидарите. Ролята е от една реплика, но актьорът си спомня: „Голям успех имах и ми ръкопляскаха“.

Всички го наричат Слабака. „В мъжката гимназия, в Шумен, единствено Страхил, който седеше зад мен, ми казваше Петър. Всички други ме наричаха Слабак. Реагирах само на Слабак", разказва Петър Слабаков.

ВОЙНИК И ТРАКТОРИСТ

След като завършва гимназия, Петър Слабаков участва като доброволец в Отечествената война (1944-1945). Никога не е учил във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. През 1945 г. се записва като слушател в театралната група на Георги Стаматов, в София, където учи заедно с Лили Попиванова, Асен Миланов и други. Няма самочувствие на бъдещ артист, не счита театъра за свое призвание,

Петър Слабаков напуска София и отива в Добруджа, където работи като тракторист. По-късно става студент в Института за народно стопанство във Варна, където учи икономика на промишлеността. По време на следването си работи като леяр и завършва задочно. Участва в самодеен театрален колектив до 29-ата си годишнина.

В ТЕАТЪРА

За пръв път излиза на професионалната сцена във Варненския драматичен театър. В театъра играе от 1950 г., а в киното – от 1959 г. Работил е с режисьорите Методи Андонов, Вили Цанков, Юлия Огнянова, Леон Даниел, Христо Христов. „Почти винаги, когато са ми предлагали роля, аз съм я приемал и съм започвал да работя с удоволствие. Понякога ми харесват много и по-малките роли, защото в тях можеш да вложиш повече“, споделя актьорът в интервю по повод своята 70-а годишнина през 1993 г.

Играл е на сцените на драматичните театри в Бургас през 1957-1960 г., в Пловдив – през 1960-1963 г., в театър „Трудов фронт", в София, през 1963-1964 г., в Народния театър за младежта през 1964-1965 г., в Драматичния театър в Перник през 1965-1966 г., в театър „София" от 1972 г. до 1979 г., в Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“ от 1980 до 1991 г. За себе си казва: „Не мога да се задържа повече от 3-4 години на едно място. Не знам дали съм лош, или добър човек, но винаги идва момент, в който не издържам, избухвам и напускам. Никога не съм се връщал там, откъдето съм си тръгнал“.

120 РОЛИ В КИНОТО

Петър Слабаков има 120 в киното. Участвал е в стотици игрални и телевизионни продукции на България, Германия, Италия, СССР, Чехословакия, Полша и Югославия.

Дебютът му в киното е във филма „Дом на две улици“ през 1960 г. Бил е партизанин и моряк, нелегален и соцбригадир, любовник и подводничар…

Първата му главна роля е на Камарад във филма „Призори“ (1961). Забележителни са ролите му на Антон от филма „Пленено ято“ (1962) на режисьора Дучо Мундров, на генерал Заимов от „Цар и генерал“ (1966, режисьор Въло Радев), на Динко от „Тютюн“ (1962), на Караджов от „Смърт няма“ (1963, режисьори Ирина Акташева и Христо Писков), на Шибил от едноименния филм през 1967 г. на режисьора Захари Жендов, на Снайпера от „19 метра вятър“ (1988, режисьор Владимир Краев). През 1965 г. се снима във филма „Понеделник сутрин“ и през 1967 г. във филма „Завръщане“, които са забранени. През 1971 г. се снима в „Герловска история“ на режисьора Гриша Островски, през 1973 г. – в “Мандолината“ на режисьора Иля Велчев. През 1977 г. прави едно от най-силните си превъплъщения във филма на режисьора Иван Ничев „Звезди в косите, сълзи в очите“. Участвал е във филмите „Покрив“ (1978), „Златната река“ (1983), „Аз, графинята“ (1989).

ПОЛИТИКЪТ ПЕТЪР СЛАБАКОВ

Политическата си кариера Петър Слабаков започва на 3 ноември 1989 г. с екопротестите в Русе. Той е сред учредителите на Комитета за защита на Русе през март 1988 г. и на Клуба за гласност и демокрация, на независимото сдружение „Екогласност" през 1989 г. и на СДС през декември 1989 г.

От 24 ноември 1989 до 31 март 1990 г. Петър Слабаков е председател на сдружението "Екогласност", а от 1992 г. до юни 1995 г. – на партията „Политически клуб „Екогласност". На 11 февруари 2006 г. на Шестата извънредна отчетно-изборна конференция в Хасково Петър Слабаков е избран за почетен председател на партията.

Петър Слабаков е депутат във VII Велико народно събрание от СДС (1990-1991) и в 37-ото Народно събрание от БСП. „Всеки може да бъде свободен духом – човешкият дух не се обръща за секунди, свободният човек си остава свободен при всеки режим“, казва актьорът през 1993 г. в навечерието на неговата 70-а годишнина.

ПРИЗНАНИЕ

Петър Слабаков е носител на ордените „Червено знаме на труда" (1974) и „Народна република България" - първа степен (1983). През 1984 г. му е присъдена наградата „Златната камера" за мъжка роля за 1983 г. На 29 юни 2003 г. е удостоен със званието „Почетен гражданин на Лясковец" за принос в развитието на българското филмово и театрално изкуство и по повод на неговия 80-годишен юбилей. На 24 май 2004 г. е удостоен с наградата „Аскеер" на Театъра на българската армия за цялостен принос към театралното изкуство.

В книгата „Петър Слабаков, който знае 3 и 300" актьорът казва, че ще помни до края на дните си и балканското село Градница и първия си учител - габровският краевед и еколог Илия Габровски. След като се пенсионира, се заселва в съседното село Бериево заедно със съпругата си - актрисата Цветана Гълъбова, и там живее до края на живота си. Актьорът умира на 17 май 2009 г. на 86-годишна възраст.

Прочети цялата публикация