Последен спектакъл на „Мадам Бътерфлай“ в Софийската опера преди предстоящата нова постановка

„Тази опера е като сън, видение за една излъгана, потъпкана любов и за изгубените илюзии", споделя Пламен Карталов.

Премиерата на настоящата постановка е на 20 май 2005 г. с режисурата на Пламен Карталов, сценографията на Любомир Йорданов, костюмите на Мария Трендафилова.

Спектакълът на 28 април ще дирижира Андрей Галанов. В ролята на Чо-Чо-Сан гостува Доната Д`Анунцио Ломбарди, която е носител на наградата „Пучини“ през 2019 г. Даниел Острецов ще бъде Пинкертон, Кирил Манолов е Шарплес, Иванка Нинова Сузуки.

Доната Д’Анунцио Ломбарди е призната за една от най-добрите изпълнителки на Пучини. В репертоара ѝ са партиите на Мюзета, Мими, Магда, Лиу, Чо-Чо-Сан, сестра Анджелика, Манон Леско, Тоска. „Експресивната ѝ комуникация с публиката, която винаги я е отличавала, е особено дълбока, а вокалната ѝ свежест, непроменена във времето през почти тридесетгодишната ѝ кариера, е изумителна“ пишат критиците. Тя е лауреат на множество международни певчески конкурси и е удостоена с редица награди като “Victoire de la Musique” и Първа награда в конкурса, посветен на камерната музика на Франческо Паоло Тости, както и награда за най-добър певец на 2021 година на фестивала „Доницети“. Артистичната ѝ дейност върви редом с музикални проучвания и музикология. Певицата завършва „История на музиката“ в университета „Ла Сапиенца“ в Рим с дипломна работа на тема „Фразировката на Пучини спрямо италианската опера от неговото време“. Завършва и психопедагогика в университета в Акуила с дипломна работа относно отклонения във възприемането в света на операта. Основателка е на сдружението „Д'Алтро Канто“, посветено на певческата техника при обучението и образованието на млади талант. Преподава в Рим, Милано и Ню Йорк, където създава своя революционен метод за усвояване на певческата техника редом с проф. Глен Мортон и Сандра Хормози. Много от нейните ученици вече пеят на оперните сцени по света. Доната Д’Анунцио Ломбарди е почетен член на Националния институт „Тости“, с който сътрудничи активно от 1996 г.

Триактната опера на Джакомо Пучини „Мадам Бътерфлай" е по либрето на Луиджи Илика и Джузепе Джакоза. Представена е за първи път на 17 февруари 1904 г. в Миланската Скала под диригентството на Клеофонте Кампанини. Посветена е на кралицата на Италия Елена Савойска (майка на българската царица Йоанна).

В класациите, на тази опера обикновено отреждат шесто място сред най-поставяните заглавия.

В началото на 20 век се играе пиесата на Дейвид Беласко „Мадам Бътерфлай, трагедия от Япония". Самата тя е вдъхновена от разказа на Джон Лутър Лонг от 1898 г. Историята достига до Джон Л. Лонг чрез сестра му, Джени Корел, която заедно със съпруга си мисионер е живяла между 1892 и 1894 г. в Нагасаки. Там тя се запознава с младо момиче от чайната наричано Чо-сан, или мис Бътерфлай, която е съблазнена от Уилям Б. Франклин офицер от военноморските сили на САЩ. Влияние оказва и полубиографичната новела от 1887 г. „Мадам Хризантема" на французина Пиер Лоти. Едноактната пиеса на Беласко се играе първо в Ню Йорк, а след това и в Лондон, където на 21 юни 1900 г. я гледа Джакомо Пучини. Композиторът е запленен от историята и иска веднага да купи правата. Преговорите продължават почти цяла година. Още цяла година се подготвя либретото. Но Пучини започва работа почти веднага. Той изучава японските традиции, обичаи, музика. Среща се със съпругата на японския посланик в Италия, както и с прочутата гейша, актриса и танцьорка Сада Яко.

Операта първоначално е наречена „Бътерфлай", но два дни преди премиерата все пак става „Мадам Бътерфлай", което е и нотариално заверено.

В края на 19 и началото на 20 век в Миланската Скала са представени и приети с огромен ентусиазъм още две опери на Пучини - „Бохеми" и „Тоска". Той не очаква изненади и е изумен от реакцията на публиката, която започва да освирква представлението още с вдигането на завесата. Това е съвсем необяснимо, защото всичко е много добре подготвено. Розина Сторкио е Чо-Чо-Сан, Джовани Дзенатело е Пинкертон, а Джузепе Де Лука е Шарплес - това са едни от най-известните певци на това време. Подозренията падат върху организиран провал от конкурентната на „Рикорди“ издателска къща „Сандзоньо".

Рикорди изразява съмненията си като казва, че „спектакълът даден от залата, изглеждаше толкова добре организиран, колкото и представеният на сцената, тъй като започна по същото време". Има подозрение, че приемът е подобен и реакцията е такава, заради представената по-рано опера „Ирис" на Пиетро Маскани, която също е с японска тематика. А Пучини определя случката като „линч". Двамата либретисти настояват операта да бъде изтеглена веднага от афиша на театъра, което се случва.

Историята на операта продължава с редакция, която авторът прави, като премахва някои сцени, включва прочутата ария на Пинкертон „Addio, fiorito asil“, разделя творбата на три действия и така само след три месеца на 28 май 1904 г. е премиерата в Бреша. Там разбира се триумфът е пълен, и така започва пътят по световните сцени на историята за влюбената японка.

В България операта „Мадам Бътерфлай" е представена за първи път през 1924 г., подготвена от диригента Мойсей Златин, режисьора Николай Веков и художника Алексантдър Миленков.

Прочети цялата публикация