Млади избиратели в Турция: "20 години Ердоган стигат"

"Не само в Турция – никъде по света един политик не трябва да се задържа на власт толкова дълго". Много млади турски избиратели се обявяват за промяна. Някои дори смятат да напуснат страната, ако Ердоган остане на власт.

Около пет милиона млади турци и туркини ще отидат за първи път до урните на 14 май. Те трудно могат да си спомнят как е изглеждала Турция без Реджеп Таийп Ердоган - първо като премиер, а после и като президент.

"20 години Ердоган стигат"

Макар да не са ревностни привърженици на опозицията, много от младите избиратели са убедени, че е време за промяна. "Не избираме между различни програми, става въпрос за това да свалим една диктатура", казва Емрехан. 20 години управление на Ердоган и неговата "Партия на справедливостта и развитието" са били достатъчни, смята той.

Дафне, която също ще гласува за първи път в живота си, казва, че ако настоящият турски президент остане на власт, тя ще емигрира. "Мисля, че някои неща трябва да се променят, за да може отново на хората да им харесва да живеят тук. Аз съм на 20 години - и моето поколение не преживя добри времена."

Макар да е съгласна, че е време за промяна, Зейнеп не смята, че всичко в управлението на Ердоган е било лошо. "Не само в нашата страна, а в никоя република по света не трябва един политик да се задържа на власт толкова дълго. Не е здравословно. Но има и добри страни: дългогодишен опит и големи успехи", признава тя.

Турция се отдалечава все повече от демокрацията

Тя не казва дали това стига, за да подкрепи Ердоган и на предстоящите избори. Зейнеп е против президентската система, която дава огромни правомощия на Ердоган или на който и да е друг президент: "Подобно на много млади хора смятам, че трябва да се върнем към парламентарната система. Защото Турция е демократична република. Разбира се, ние сме против едноличното управление."

Аслан също се тревожи от това еднолично управление и от посоката, по която е тръгнала Турция. "Страната се отдалечава все повече от демокрацията и правовата държава - към държава на автократичен лидер", казва той. Емрехан е убеден, че повечето млади хора не искат подобна държава - такава, която не се интересува от правата на малцинствата и жените. "В нашите очи политиката винаги е била нещо, с което се занимават старите хора или което може да се практикува само ако човек се подчини на статуквото. Но ние не искаме това. Искаме да можем да бъдем политически активни, без да се подчиняваме на това статукво."

Всички политици знаят, че се нуждаят от гласовете на младите. Но правят твърде малко, за да ги спечелят, смята Дафне. Според нея цялото общество трябва да се промени. Но за целта е необходимо време. Много млади хора в Турция живеят с надеждата, че това ще се случи. Включително Емрехан, който определя сегашното положение в страната като диктатура. "Искам отново да видя надежда, която да ми даде основание да продължа да живея в Турция."

Голямата разлика между Турция и Русия

Според проучванията Кемал Кълъчдароглу води пред действащия президент Ердоган. "Това е голямата разлика между Турция и страни като Русия или Египет, където се провеждат избори, но политическото съревнование е само фарс", обяснява пред "Ди Цайт" Хюркан Аксой от берлинската фондация "Наука и политика". "В Турция има авторитарна държава, но политическата конкуренция все така съществува. Изборите са свободни. Освен това в медийния пейзаж все още има пространства, в които опозицията може да действа", допълва експертката. Освен това традиционни партии като Републиканската народна партия (РНП) имат подкрепата на над 25 процента от населението.

Според Аксой президентската система, която Ердоган въведе, е принудила партиите да се обединяват в големи съюзи. "След въвеждането на системата Ердоган сключва съюз с ултранационалистически партии. Сега обаче Кълъчдароглу и РНП за първи път успяха да съберат няколко партии на една маса - шесторната маса. Три от религиозно-консервативните съюзници на Кълъчдароглу са толкова малки, че заедно получават само около три до четири процента от гласовете на избирателите. Но в тази система дори такива микропартии играят роля.

Това може да се сравни, въпреки определени системни различия, с Израел. Ердоган създаде тази система през 2018 г. с тактика, подобна на тази на Нетаняху, а сега тя може да се окаже опасна за самия него", прогнозира експертът.

Прочети цялата публикация