120 години от гибелта на революционера Гоце Делчев

Днес се навършват 120 години от гибелта на Гоце Делчев - един от най-значимите български революционери, водач и идеолог на Българските македоно-одрински революционни комитети. Годишнината ще бъде отбелязана с различни прояви в страната. В 18:30 часа в катедралния храм "Св. св. Кирил и Методий" в град Гоце Делчев президентът Румен Радев ще присъства на заупокойна молитва по повод годишнината от смъртта на националния ни герой. След това ще има среща с Неврокопския митрополит Серафим в новопостроената Света Неврокопска митрополия, съобщиха от прессекретариата на държавния глава. От 20 часа на централния площад в града ще има и заря-проверка. Гоце Делчев е един от ръководителите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, съавтор на устава на организацията. Роден е на 4 февруари 1872 г. в Кукуш (днес град Килкис, Гърция) в семейството на Никола и Султана Делчеви. Завършва Солунската българска мъжка гимназия "Св. Св. Кирил и Методий" през 1891 г. и постъпва във Военното училище в София. През 1894 г. заради социалистическите му възгледи е изключен. Същата година започва да работи като учител в Щип, където е учител и Дамян Груев. Двамата заедно създават революционни комитети и събират средства за въоръжена борба. На Солунския конгрес на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) през 1896 г. участва в изработването на организационните принципи, устава и правилника на организацията. През есента на 1896 г. е главен учител в Банско. В края на 1896 г. Гоце Делчев заедно с Гьорче Петров е определен за задграничен представител на ВМОРО в София. Той работи за изграждане на революционната мрежа, както и за снабдяването на организацията с оръжие. Гоце Делчев създава, организира, и ръководи четническия институт на ВМОРО (1898-1899), като изгражда чети, които водят революционна пропаганда в селата и се предвижда да бъдат основни ядра при бъдещото въоръжено въстание. Гоце Делчев се противопоставя на взетото в негово отсъствие решение от Солунския конгрес на ВМОРО през 1903 г. за вдигане на въстание през пролетта същата година, тъй като преценява, че подготовката на такава акция не е достатъчна. Заедно с Дамян Груев и други революционни дейци успяват да отложат обявяването на въстанието за лятото на 1903 г. Четата му е предадена и обкръжена край село Баница, Серско, от многобройна турска войска на път за среща с ръководителите на Серския революционен окръг. Потерята, командвана от майор Хюсеин Тефиков, който е съвипускник на Гоце Делчев, още през нощта на 3 срещу 4 май блокира село Баница. Вместо да изчака нощта Гоце Делчев решава да изведе четниците от селото, за да спаси мирното население от турските репресии. След еднодневно сражение при опита да пробият блокадата на 4 май 1903 г. Гоце Делчев и петима четници са убити. Гибелта на воеводата се възприема от съвременниците и от историците като една от най-тежките загуби за ВМОРО. На потерята е забранено от Тефиков, да се гаврят с труповете на комитите, останките на Делчев и Димитър Гущанов за кратко са изпратени в Сяр и разпознати от местната власт. След това те са погребани в общ гроб в село Баница. Междувременно през Междусъюзническата война от 1913 година родния град на Гоце Делчев Кукуш и лобното му място - Баница, са опожарени от гръцката армия, а населението им е прогонено в България. Костите на Гоце Делчев са пренесени по време на Първата световна война в България от войводата Михаил Чаков, като първоначално са в Ксанти, после в Пловдив, а накрая са транспортирани в София. До 1946 година те се пазят в урна от "Илинденската организация". По време на Втората световна война, гробът на Гоце Делчев, който тогава попада на територията на Царство България, е възстановен. На 3 май 1943 г., върху общ гроб в покрайнините на село Баница видни общественици, заедно със сестрите на Гоце - Руша, Велика и Елена, както и техните потомци, поставят бяла мраморна плоча с надпис: "В памет на падналите бойци в с. Баница на 4 май 1903 г. за обединението на Македония към майката родина-България и за вечен спомен на поколенията: Гоце Делчев от гр. Кукуш, апостол и войвода; Димитър Гущанов от с. Крушово, войвода; Стефан Духов от с. Търлис, четник; Стоян Захариев от с. Баница, революционер; Димитър Палянков от с. Броди, революционер. Заветът им бе - Свобода или смърт!". След Деветосептемврийския преврат от 1944 година България сменя политиката си по македонския въпрос и под натиск от ФНР Югославия и директно на СССР, Българска работническа партия (комунисти) предава костите на Гоце Делчев на Скопие по време на започналата Културна автономия на Пиринска Македония. Въпреки че първоначално премиерът Лазар Колишевски обявява Гоце Делчев за "един българин без значение за освободителните борби", костите са приети в Народна република Македония и са препогребани в каменен саркофаг в църквата "Свети Спас" в Скопие. Поклон пред паметта на героя!

Прочети цялата публикация