ЕК: Само 15% от българите плащат за новинарско съдържание

В България и Унгария за новинарско съдържание плащат едва 15,3 на сто от потребителите, показва доклад, представен днес от Европейската комисия. Изследването е обхванало общо девет държави от ЕС, сред които също са Франция, Германия, Италия, Литва, Полша, Испания и Швеция, съобщава БТА.
За сравнение 34,7 на сто от шведите плащат за новини, а на второ място са поляците с 29,5 на сто. У нас 86 на сто от потребителите научават новините от телевизията, докато за ЕС този дял е 75 на сто. В България и Швеция е най-голям делът на хората, които търсят новини онлайн (60 на сто). България води по дял на потребителите (47 на сто), които се информират от социални мрежи.
В нашата страна 74 на сто от гражданите търсят новини в безплатни източници при средно 70 на сто дял в ЕС. В изследваните девет страни най-често потребителите се интересуват от новини, свързани с политиката (56 на сто) и обществото (50,5 на сто), докато към разследващата журналистика интересът е около 22 процента, показват данните.
Гражданите на ЕС все още се доверяват на традиционните медии повече, отколкото на интернет, се допълва в доклада. Отчита се, че най-големите приходи все още се насочват към телевизиите, но делът на печалбите при онлайн изданията бележи ръст. Наблюдава се спад в броя на работещите в европейските медии с 30 на сто в последното десетилетие и днес с тази дейност се занимават около 600 000 души или 0,32 на сто от работещите в ЕС.
Повечето европейци следят новини всеки ден и са свикнали с безплатните вести онлайн. Миналата година печатните издания в ЕС са отчели печалби за 15,5 милиарда евро, докато новинарските сайтове са получили четири милиарда евро. При аудиовизуалните услуги приходите са били 91,4 милиарда евро през 2021 г., като се наблюдава отчетлив ръст на интереса към видеото до поискване (VoD).
Данните показват, че бизнесът с новините в ЕС носи годишни приходи от 20 милиарда евро през 2021 г. за печатни и цифрови медии, и 68 милиарда евро за телевизиите и радиостанциите. При онлайн медиите за последните шест години се отчита увеличение на приходите с 60 на сто.
Изводите от доклада показват, че телевизиите остават основен източник на новини за европейците (75 на сто), но потребителите постепенно се пренасочват към източници онлайн и те вече заемат второто място. Наблюдава се постепенно изчезване на малките медии, изразено в спад от 20 на сто от 2008 г. до 2019 година. Прогнозата показва, че преходът на новинарските медии се сблъсква с осигуряването на приходи от онлайн съдържание. Въпреки нарастването на онлайн потреблението, повечето европейци не са склонни да плащат за новини от интернет и приходите се насочват към рекламата, вместо към създателите на новинарско съдържание.
Прочети цялата публикация



Българите плащат до 125% повече за млечни продукти от средното в ЕС
Изборите на 19 април – начало, а не край на промяната
Станислав Балабанов: Служебното правителство трябва да направи всичко възможно българите да се чувстват сигурни
Путин, Си и Тръмп започват контрареволюция срещу свободата
Д-р Петър Кичашки: В България се оказа пълно с „аятолахчета“
Путин - големият победител от войната в Иран?
66,9 млрд.лв. за хазарт дадоха българите за година: НАП
10 000 писатели от цял свят издадоха книга без текст
КЗК: Българите плащат едни от най-високите цени за млечни продукти, а производителите изнемогват
25 евро за година - последен ден за абонамент за "Дневник" с офертата за рождения ден
Покачване в цените на пшеницата и на царевицата на световните борси
Треньорът на ЦСКА пред историческо постижение, ако не загуби от Лудогорец
Техеран: Няма пострадала петролна инфраструктура на остров Харг след американските удари
Феноменът Джокович - по-бърз сервис на 38 години в борбата с младите
Цончо Ганев поведе листата на ПП „Възраждане“ в Бургас, регистрирана официално днес
САЩ са поразили всички военни цели на остров Харг, нефтените съоръжения работят
Мила Роберт тръгна на национално турне
Топ 7 храни за вечеря, ако целта ви е отслабване
Росица Матева: ЦИК ще има пълната картина на регистрираните кандидатски листи след 17 март