В Никопол: "Всички вярваме в победата на Украйна"

Украинският град Никопол е на северния бряг на Днепър. На около седем километра, на другия бряг на реката се виждат шестте реактора на атомната електроцентрала "Запорожие".

Периодически се чуват експлозии от различни посоки. "Стрелят и нашите войници, и руските окупатори", казва 37-годишният Олександър от Никопол. Мъжът смята, че за хората е опасно да стоят в града. "Тази сутрин беше сравнително спокойно, но снарядите могат да стигнат дотук за 30 секунди", обяснява той.

Руската артилерия редовно обстрелва Никопол откъм АЕЦ "Запорожие". Досега от бомбардировките са загинали 44 жители на града, 210 души са били ранени. Преди началото на войната Никопол е имал около 100 хиляди жители, от които днес са останали по-малко от половината.

Общински служители по цял ден извозват с трактори и ремаркета планини от натрошени тухли, счупени стъкла и дограми. На някои улици техници ремонтират електропроводи. "Непрекъснато ни обстрелват - денем и нощем. Възстановяваме захранването, така че когато победим, навсякъде ще има светлина", казва техникът Виктор.

Според властите разрушенията в града са значителни - основно по брега на Днепър. Шефът на областната военна администрация Евгений Евтушенко казва, че близо три хиляди жилищни сгради са напълно или частично разрушени. Според него обявената от руските нашественици евакуация на цивилното население на Енергодар и някои други окупирани части на Запорожие не означава, че руските войски ще се изтеглят оттам или ще спрат обстрела.

"Не трябва да изпадаме в паника"

В Никопол има вода, газ и електричество, общественият транспорт също работи, както и болниците. Магазините и пазарите в центъра на града са отворени.

Наталия прекопава с мотика цветна леха срещу входа на фирмата, в която работи. Когато я питаме защо го прави по време на обявена въздушна тревога, тя казва, че много жители на града вече са свикнали с подобни ситуации. "Спокойна съм, защото вярвам в победоносното контранастъпление на украинската армия. Всички вярваме", уточнява 39-годишната жена и подчертава, че не бива да се изпада в паника, включително когато фронтовата линия е толкова близо.

69-годишната Виктория не е толкова смела. "Постоянно изпитвам страх. Не мога да понасям шума, когато нещо лети към мен и след това се взривява", признава тя. Показва пораженията от снаряди по сградата, в която живее. Признава, че почти всяка вечер със съпруга ѝ спят в мазето, защото апартаментът им е на последния етаж и лесно може да бъде уцелен.

"От горните етажи на почти всички сгради се вижда атомната електроцентрала, а и как се стреля там ", казва възрастната жена и добавя, че войната я е променила много: отслабнала е много, няколко пъти е боледувала тежко. "Преди войната бях съвсем друг човек", казва Виктория през сълзи. Била весела, помагала на другите и смятала, че може да остарее щастливо.

"Ние сме заложници на ситуацията"

Въпреки продължаващия обстрел Виктория не смята да напуска Никопол. Иска да си остане вкъщи и да живее близо до дъщеря си, която пък не иска да се откаже от работата си.

Олександър, работник в завода за железни сплави, също не иска да напуска Никопол - въпреки обстрела и опасността, произтичаща от руската окупация на близката атомна електроцентрала. Той не може да си представи да живее в друг регион на страната, камо ли пък в чужбина. "Кому сме нужни вече ние, на които ни предстои скоро да излезем в пенсия? А що се отнася до ядрената опасност, все още има хора, които живеят в зоната около Чернобил", казва мъжът. Преди няколко месеца на жителите на Никопол са били раздадени йодни таблетки в случай на авария в Запорожката атомна електроцентрала.

Всички в Никопол се опасяват, че на фона на очакваната украинска контраофанзива Русия ще засилят значително обстрела на града. "Ние сме заложници в тази ситуация, защото армията на Украйна няма да може да стреля от Никопол към атомната електроцентрала", казва възрастен мъж на име Николай. След края на въздушната тревога той използва временното затишие, за да се запаси за няколко дни с мляко и хляб от магазин в центъра на града. "За всеки случай", казва.

Автор: Александра Индюхова

Прочети цялата публикация