Световноизвестният тенор Роберто Аланя с първи концерт в София

Един от най-добрите тенори на нашето време - Роберто Аланя, пристига за концерт със Софийската филхармония на 26 май. Под палката на маестро Найден Тодоров и в компанията на не по-малко известното сопрано Александра Кужак, в зала 1 на НДК ще звучат най-обичаните арии и дуети от опери на Пучини, Маскани, Леонкавало, Чилеа и Умберто Джордано. Животът на Роберто Аланя e по-интересен от роман. Той е роден в предградията на Париж, а родителите му са от Сицилия. В семейството му всички пеят, но го смятат за не много талантлив и често му казват да мълчи, когато чичо му пее. Но музиката за Аланя е страст и той усъвършенства вокалната си техника, слушайки записи на великите тенори от миналото, като следва напътствията на Рафаел Руис. Години наред Аланя прекарва нощите си в пеене на стари мелодии и свирене на китара в кабаретата. Но любовта му е операта, а идолът му е Лучано Павароти. Когато големият тенор пристига в Париж, за да раздаде автографи в универсален магазин, младият Аланя се промъква през тълпата, успява да се приближи до него и да му каже няколко думи. Следва покана за прослушване от маестрото. Аланя отива и печели билет за финала на конкурса Павароти във Филаделфия. Представя се блестящо и взема голямата награда. Годината е 1988, а Аланя е на двадесет и четири. Днес, в почти 40-годишната си кариера френско-сицилианският тенор има над 60 роли към репертоара си: Алфредо, Калаф, Канио, Каварадоси, Дон Карлос, Де Грийо, Дон Хосе, Фауст, Лоенгрин, Манрико, Маурицио , Неморино, Отело, Пинкертон, Радамес, Родолфо, Ромео, Самсон, Туриду, Вертер... всички в представления, които го превръщат в най-известния френски тенор в света. Със записи за Erato, Sony, EMI, Warner, Deutsche Grammophon, дискографията му е една от най-богатите, които съществуват: дуети, оратории, опери, антологии на велики творби, религиозни и популярни песни. "Credo", "Viva Opéra", "Airs de Berlioz", "Bel canto", "Robertissimo", "Luis Mariano", "Sicilian", "Pasión" са някои от многобройните му албуми, отразяващи еклектиката на кариерата му. Сред знаковите му дискове е "My life is an Opera" (2014) - трогателен рецитал от арии и дуети, илюстриращи кариерата и живота му. Тръгвайки извън утъпкания път, непрекъснато търсейки нови идеи - на диск, на сцена и на турнета, Аланя ясно разкрива желанието си да даде повече на публиката си. Той неведнъж е повтарял опита си от създаването на чисто нови концертни програми по целия свят, смесвайки различни жанрове и демонстрирайки уникалната си способност да поддържа гласа си - тенор, верен на стила на това, което пее. В последните години той успешно си партнира с полското сопрано Александра Кужак, която е и негова съпруга. Тя започва музикалното си образование на 7-годишна възраст, свирейки на цигулка и пиано. Учи оперно пеене в консерваториите във Вроцлав и Хамбург. Кужак прави своя професионален оперен дебют на 21-годишна възраст във Вроцлавската държавна опера като Сузана в "Сватбата на Фигаро". Нейната майка и учител Йоланта Жмурко изпълнява ролята на графиня. Кужак е лауреат на певчески конкурси във Варшава, Барселона, Хелзинки и Кантон. През 2004 Кужак дебютира в Метрополитън опера в ролята на Олимпия в "Хофманови разкази". През същия сезон дебютира в Кралската опера "Ковънт Гардън" като Аспазия в "Митридат цар понтийски", след което установява дълготрайно сътрудничество с оперния театър. Оперната прима се завръща и в Meт и участва в централни роли на няколко постановки. През февруари 2010 Кужак дебютира в "Ла Скала" в ролята на Джилда. Кужак се е появявала и в Щатсопер в Берлин (Кралицата на нощта, Мими в "Бохеми", Чо-чо-сан в "Мадам Бътерфлай"), театър "Реджио" в Парма и Театър дю Капитолий в Тулуза (Джилда), Баварската държавна опера в Мюнхен (Клеопатра, Адел, Розина, Фиорила, Адина, Рахил в La Juive, Чо-чо Сан, Виолета), Виенската държавна опера (Розина, Адина, Сузана, Мари, Джилда, Виолета, Дездемона, Лиу, Неда), Театро Реджио в Торино (Виолета), Театро Масимо в Палермо (Норина) и много други. Концертът е съвместна продукция на Софийската филхармония и Националния дворец на културата.

Прочети цялата публикация