В кухнята, в бара, на улицата: домашното насилие в България

"За двадесети път разказвам моята история. История за промяна. Как от руините изградих прекрасен живот." Така започва историята на Михаела Георгиева - една от авторките в проекта "Това не е насилие"*.

Вървиш по улица, лампа светва зад прозорците на бар. Влизаш вътре, за да чуеш историята на Михаела. Всичко това се случва онлайн - проектът "Това не е насилие" представлява интерактивен град, където потребителят може да се разходи по главната улица и да надникне в онова, което се случва зад затворените врати и прозорци.

Градът, в който можем да чуем човека до нас

"Градът е място, което събира много различни хора, но често много малко познаваме човека до нас - може изобщо да не знаем какво се случва с него", казва инициаторката на "Това не е насилие" Теодосия Добриянова. Тя е режисьорка и документалистка, практикува в България и Великобритания. Според нея всеки, който разгледа онлайн инсталацията, ще може да се почувства близък до историите в нея - сякаш ходи по своята улица, в своя град. "Надеждата ми е, че начинът, по който човек достига до историите в инсталацията, може да го накара да се замисли малко повече за това, което преживява човекът до него."

Четирите истории в "Това не е насилие" се откриват пред потребителя на различни места из града - в кухнята, в супермаркета, в бар. Разказите са автентични - те са част от проект на фондация Emprove, чиято цел е да претвори историите на жени, преживели насилие, в изкуство. За Теодосия е важно разказаното в "Това не е насилие" да е реално. "Истинските истории на истинските жени, които са преминали през това в реалността, са много по-важни от художествената измислица. Те ни свързват с наболелите проблеми пряко. Осъществяват връзката между личното и политическото", казва режисьорката.

Самата Теодосия се мотивира да започне работа по "Това не е насилие", когато преди няколко години неин близък човек преживява нещо подобно. Този момент съвпада с отказа на българския парламент да ратифицира Истанбулската конвенция. "Личното и политическото се сляха за мен в този момент и реших, че ми е нужно може би да потърся отговори на въпросите, които си задавам чрез изкуството", казва авторката на проекта.

Разказите в "Това не е насилие" не са просто истории за преживяно домашно насилие. Те са истории и за преживяването на травмата. Изборът именно на такива разкази също е свързан със сложните отношения между личното и политическото. Потвърждава го и Михаела Георгиева - част от общността, създадена и подкрепяна от фондация Emprove "ЖенитеSurvivors" и една от авторките на историите в "Това не е насилие". За нея е изключително важно да се говори за случаите, в които жертвите са успели да се спасят - нещо, от което и тя самата е имала нужда, когато е търсила подкрепа, за да излезе от токсична връзка. "Непрекъснато виждам истории, които са негативни - с фатален или лош край. Те създават чувство за обреченост и че определени неща в държавата не работят. Това е така, но има инструменти, които и в момента функционират. И има нужда да се говори за тях и да се дават примери на хора, които са се съвзели след такава връзка", коментира Михаела.

Примерите, че има как да се справиш

Михаела разказва, че се мотивира да участва в такива проекти, защото вярва, че има много жени, които имат нужда да чуят точно такива истории - в които краят не е фатален и след тях не остават само скръб и сълзи. "Много жени, включително и аз тогава, когато сме в токсична връзка, си мислим, че няма как да продължим, че няма надежда нещата да приключат и след това да се съвземем", казва Михаела. "Знам колко ми се искаше да бях чела такива истории. Да видя, че и други жени са се справили. Да знам, че и аз мога да го направя."

Според авторката на проекта Теодосия идеалната цел на "Това не е насилие" е точно такава - да предава емоция и емпатия. "Историите, които разказваме, са опит да отпразнуваме свободата и новия живот. Надявам се жени, които са в такава ситуация, да се престрашат да направят първата стъпка и да видят, че един нов живот е възможен и е много хубав", казва Теодосия.

"Сега историята ми живее свой собствен живот. Тя е на всички", завършва разказът на Михаела в "Това не е насилие".

* Проектът "Това не е насилие” е реализиран с финансовата подкрепа на Национален Фонд Култура.

Автор: Мина Киркова

Прочети цялата публикация