Нападенията в Белгород: колко сигурни са границите на Русия

Звучи като сценарий за шпионски трилър, но е истина: тежко въоръжени бойци проникнаха необезпокоявано на руска територия и превзеха редица обекти. Има ли проблем Русия с охраната на държавната си граница?

Въоръжени мъже влизат на руска територия от Украйна и превземат няколко села едно след друго. Една жена е убита, няколко души са ранени. В областния град е обявено извънредно положение. Стотици са евакуирани, настъпва хаос. Малко след това в района започва антитерористична операция на руските въоръжени сили. Кремъл твърди, че е ликвидирал 70 украински нападатели. От Киев отричат да имат нещо общо със случващото се. Казват, че атаката е извършена от руски граждани, които искат да се изправят срещу Владимир Путин. За една нова, свободна Русия.

Всичко това звучи като перфектен материал за вълнуващ политически трилър, но всъщност се е случило на руско-украинската граница в района на Белгород. И въпреки че извънредното положение вече е отменено, много въпроси остават без отговор.

Всичко е под контрол?

От Кремъл първоначално се въздържаха от конкретни отговори на въпросите по тази тема. Говорителят на Путин Дмитрий Песков използваше твърде общи формулировки като например "дълбоко притеснение" за случващото се. Руската държавна телевизия обаче беше много по-гръмогласна. Там се говореше за украински терористи, фашисти, западни съучастници и всякакви други саботьори. Лайтмотивът: Русия държи всичко под контрол. Областният управител на Белгород Вячеслав Гладков уверява, че "всички нужни мерки са предприети от властите". Но вярно ли е това?

Украинският военен експерт Ян Матвеев е скептичен. Пред ДВ той уточнява, че не може да става и дума за бърза реакция на руската армия. "Дори след като много видеа и снимки вече се бяха появили в интернет, на руските въоръжени сили им отне не по-малко от час и половина, за да реагират”. Матвеев намира това колебание за странно.

Руският политически анализатор Дмитрий Орешкин също подозира, че Кремъл е бил хванат неподготвен от нападението. По думите на експерта обаче това не е изненадващо. "Войната си е война. А във война печели онзи, който е по-бърз. В този случай това е украинската страна, която, противно на очакванията на Кремъл, не си стои тихичко от другата страна на границата, страхувайки се да я премине". Кремъл явно не очаква, че освен Русия и други държави могат да нарушат международно признатите суверенни държавни граници. Орешкин е убеден, че руският елит ще си вземе нужните поуки от това. "Разбира се, те много добре знаят, че някой от тях се е провалил, меко казано. Ще паднат глави. Но това няма да го видим по телевизията", убеден е Орешкин.

Пренасочване на ресурс от фронта към границите?

Ако Русия измести част от войските си към границата след нападенията в Белгород, това би било ясен знак. Но това е и тъкмо нещото, което целят нападателите, смята военният експерт Матвеев. Той обръща внимание на състоянието на руската армия, която и без друго страда от липса на техника и човешки ресурс. "От една страна всичко това има психологически ефект и цели да сплаши руските генерали - вижте, ако искаме, можем да ви превземем". В отговор руските военнокомандващи тогава ще кажат: нека да пазим границите си. Това ще има ефект - танкове и войници ще трябва да бъдат изместени от фронтовата линия към границите, обяснява Матвеев.

Въпреки това Дмитрий Орешкин предупреждава, че нападенията по границата с Украйна могат да бъдат използвани от Кремъл за пропагандни цели и само да подпомогнат наратива на Путин. "Вижте, ние бяхме принудени. Путин беше прав, когато каза, че е действал превантивно - всичко това ще се впише прекрасно в наратива, че иначе украинците ще продължат да ни нападат по този начин".

Онова, за което експертите обаче са на едно мнение, е, че нахлуването на въоръжени групи от Украйна на руска територия няма да предизвика сериозна промяна във военната стратегия. По-важен е пропагандният ефект - и за двете страни.

Прочети цялата публикация