„Касапинът от Дамаск“ се завръща на бял кон

Това е тъмната страна на сирийската монета на срещата на върха на Арабската лига, която се проведе в Джеда, Саудитска Арабия, в петък, 19 май. С широка усмивка на уста, посрещнат от арабските лидери с всички почести, Башар Асад, сирийският екзекутор, зае отново мястото си в клуба, от който беше изключен през ноември 2011 г. поради кървавото потушаване на бунта, по възможно най-естествения начин. Сякаш всичките му престъпления бяха заличени с един замах на четката. При изключването на страната, външният министър Уалид Муалем предупреди: "Сирия няма да се предаде, тя ще излезе по-силна." След дванадесет години дипломатическа изолация, сега "касапинът от Дамаск" се наслаждава на това, което е преди всичко лична победа, преди тази на Русия и Иран. Страницата на войната е обърната. Башар я спечели и арабските страни го приемат. Това пише в свой материал за френския ежедневник Le Figaro политическият анализатор Изабел Ласер.

Реабилитирането на сирийския президент, от друга страна, поставя пред дилема западняците, хванати неподготвени и смутени от това хапче с горчив вкус. В продължение на няколко години те пропускаха сирийския въпрос. Съединените щати, след отказа на Барак Обама да се намеси в Сирия през август 2013 г., за да подчертаят своята червена линия по отношение на химическите оръжия след нападение в Гута, близо до Дамаск. Те разшириха присъствието си в Близкия изток, за да се ангажират допълнително в Индо-Тихоокеанския регион. Франция за това, че погрешно повярва през 2011 г., че дните на сирийския президент са преброени и че изчака заминаването му, преди да обмисли преговори. Ето защо в продължение на няколко години западните страни бяха в ролята на щраусите в Сирия, както правят днес по отношение на иранското ядрено досие, което обаче се засили. Изправени пред безизходица, те избраха изчаквателна позиция и безразличие.

Тъй като природата не търпи вакуум, арабските страни реинвестираха в Сирия. Обединените арабски емирства първи възстановиха отношенията с Дамаск. Начело на този нов многополюсен свят днес стои саудитският принц Mохамед бин Салман, който превърна реорганизацията на Близкия изток в дипломатическа цел. В името на реалполитиката именно той даде сигнал за вдигане на дипломатическата карантина, наложена на Башар Асад. Подобно на Емирствата, Саудитска Арабия осъзна колко скъп би бил конфликтът с Иран. В рамките на седмици МБС, за да насърчи нова архитектура за сигурност в региона и да насърчи икономическото развитие, достигна до Иран и Сирия, двойката любимци на Америка в региона.

През 2003 г., когато нахлуха в Ирак, Съединените щати смятаха, благодарение на ефекта на доминото, че могат да разпространят демокрацията в Близкия изток и по този начин да стабилизират региона. Двадесет години по-късно Мохамед бин Салман, Мохамед бин Зайед и техните съюзници, за които човешките права не са приоритет, изглежда напротив, имат амбицията да подкрепят диктатори и автократи. Освободени от американското влияние, монархиите от Персийския залив се сближават с Китай и Русия. Те забравят града-мъченик Алепо, смазан под бомбите на сирийския режим, на мъченията и атаките с газ зарин срещу цивилното население. Те се дистанцират и от европейските си съюзници.

"Сега топката е в лагера на западняците", обяснява Мишел Дюкло, бивш посланик в Сирия. Европейците и американците очакват натиск, който да ги принуди да вдигнат санкциите си срещу Сирия, което ще попречи на нормализирането на отношенията с Башар Асад. В Съединените щати Конгресът гарантира спазването на принципите: запазване на санкциите и отказ от нормализация. Външната комисия дори за по-голяма защита прие текст, който да го предотврати. Но Европа е слабото звено. Някои страни като Гърция, Чехия, Унгария, Австрия или Италия са за директно възобновяване на ангажимента с Дамаск, докато Германия и Франция са против, и то не само защото това би било триумф над безнаказаността. Въпросът, уточнява дипломат, е "по-скоро да знаем какво да правим", като се има предвид, че Башар Асад никога не е спазвал обещанията си. "Не трябва да се свързваме отново с Башар, но можем да работим върху конкретни действия с арабските страни", каза Мишел Дюкло. Като например въпроса с каптагона - амфетамин, който сее хаос в Близкия изток и на който Сирия се превърна във водещ световен производител.

Франция все още има интереси, които трябва да защитава в региона, където може да се опита да постигне по-специално стабилизиране на Североизточна Сирия и защита на своите кюрдски съюзници. Европейците не бяха в състояние да се противопоставят на военната намеса на Русия в Сирия, която позволи на Башар Асад да остане на власт. Ще имат ли средства този път да повлияят на тази нова посока, поета от страните от региона?

Кой би могъл, ако не внимаваме, да възпроизведе един ден, опасяват се най-песимистичните, Владимир Путин...

превод: News.bg

Прочети цялата публикация