Геополитическите джендъри от Скопие

Колко пола съществуват в момента? Това е въпрос/прашане, съпоставим с легендарния схоластически спор: Колко дявола могат да се съберат на върха на една игла?! Тези, които твърдят, че половете са само два, определено са презрени консерватори. Тези, които са убедени, че половете са 3+ са дръзновени либерали, ведри прогресисти, културни марксисти…

Къде и кога се появява проблемът? Когато си на гей-парад – ОК, там всичко е позволено. Но когато се наложи да се държиш като отговорна личност, например да отговаряш за постъпките си пред Темида, тогава положението става доста тегаво. Ето, вземете за пример Емили Тротинетката. Кой/каква/какво е тази персона? Емили твърди, че е жена. Но ченгетата в ареста се отнасяли към Емили като към мъж, оплаква се тя. Вероятно, защото има първични и вторични полови белези, като пенис, брада…

Защо отворихме тази тема – ще попита някой по-припрян. Ами защото подобни казуси съществуват и в геополитиката. Нещо повече – те непрекъснато ни се навират в очите. Ето, да вземем братята/братовчедите от Вардарско, които отказват да признаят роднинските ни връзки. ОК, ако сме добронамерени, ще разгледаме действията им като поведението на един тийнейджър, който неистово иска да бъде голям, да бъде самостоятелен, да бъде фешън, да няма нищо общо с позорящите го баби и дядовци, майки и татковци, които не са лоши хора, но са от село.

В този дух е допустимо макетата да си фантазират, че са потомци на Александар Македонски, че имат кръвни братовчеди в Пакистан, че дядо Адам и Майкъл Джексън са били македонци… Проблемът при вардарската политическа върхушка, обаче, е следният и пак опира до идентитетот. Но погледнат през джендърска призма. Ето защо: гледаш ги висшите макета – наглед нормални, даже симпатични балканци, мъжкари.

Казваш им: „Хайде да седнем, да пием по една жолта и да се разберем като мъже: ние ще направим това, вие ще свършите онова, в името на добросъседството“. Харно! – обещават макетата. Но отпосле започват да се държат като Емили Тротинетката. Например, Стефчо Пендаров/ски/ се пъчи пред своите духовни татковци в Белград, че щял да направи черни списъци за българите. Димитар Ковачев/ски/ пък отиде да се жалва пред Съвета на Европа, че видите ли „България се държи към РСМ както Русия към Украйна“.

Зад подобно откровено джендър-поведение все по-ясно прозира генералната цел: блокиране на присъединителния процес на Северна Македония към ЕС.

Някой ще попита: Ама защо?!

Защото македонската политическа класа е на дистанционно управление от Белград. А зле прикритата цел на Сърбия винаги е била анексията на Вардарска Македония и асимилирането на местното българско население. Нали именно с тази цел сърбинът Стоян Новакович изобрети македонизма: „Тъй като българската идея, както е известно на всички, е пуснала дълбоки корени в Македония, аз мисля, че е кажи-речи невъзможно да бъде разколебана съвсем, изнасяйки срещу ѝ само сръбската идея. Тази идея, страхувам се, не би била в състояние като чиста и гола противоположност д изтласка българската идея и по тази причина на сръбската идея от помощ ще ѝ бъде някакъв съюзник, който би бил твърдо срещу българизма и който би съдържал в себе си елементи, които могат дапривлекат към него народа и народните чувства, отцепвайки го от българизма. Тозисъюзник аз виждам в македонизма или в определени мъдро поставени граници, отразяване на македонския диалект и македонската специфика. Няма нищо по- противоположно на българските тенденции от това – с никого българите не могат да се намерят в по-непримиримо положение от македонизма.

Македонизмът като такъв няма с какво да се удържи, той няма елементи за развитие и по естественият ход на развитие, в часът когато българщината се отдели, сърбизмът ще му помогне (на македонизмът) и същият ще се смеси с него.“

Ето, видяхте ли къде е ключът от бараката?!

А ако РСМ влезе в ЕС, всякакви аншлуси с Белград стават немислими. Но ще попитате: А по какъв начин Белград успява да накара македонистката управляваща каста да се държи като Емили Тротинетката? Методите и на КГБ, и на УДБА са едни и същи: пари или отрова. Или вземаш парите и пееш нашата песничка, или се преселваш на 2 метра под земята.

Спас Ташев, който е живял доста години в северджанска Македония, дава едно забележително свидетелство: „В Македония няма човек, който след 3 ракии да не си признае, че е българин“! Защо тогава Стефчо Пендаровски и Митре Ковачевски се гърчат като танцьорки на кол в бара?

Ами много просто – защото предпочитат да са с някоя пачка в джобчетата… и да са от правилната страна на земята…

Петър МАРЧЕВ

Прочети цялата публикация