"С колаборационисти не говорим": в Украйна след руснаците

Село Подвисокое е в югоизточната част на Харковска област, на 100 километра от областния център. Къщите са запазени и поддържани. Над Дома на културата – най-голямата сграда в селото – се развява украинското знаме. В сградата жени плетат маскировъчни мрежи. „Никой от колаборационистите не дойде“, язвително коментира директорката на Дома на културата Зинаида Колесник.

Колаборационисти тя нарича 41-годишната Татяна Токар, съгласила се да оглави Подвисокое по време на окупацията от руснаците, както и онези, които я защитават. Преди войната Токар била деловодителка, била и член на селищния съвет. Сега я подозират в колаборационизъм.

"Окупаторите палеха огън с украински символи и книги"

Подвисокое е окупирано без бой още на третия ден от началото на войната в Украйна – на 26 февруари 2022 година. „Руските войници ограбиха пощата и магазина, заселиха се в селсъвета, в училището и в Дома на културата“, разказва Зинаида. Държали в училището овце, с които да си правят чеверме. „Палеха огън с украински символи и книги. Намериха в Дома на културата носии, които облякоха и така се разхождаха из селото“, възмутено споделя жената.

В началото на май при председателя на селищната система Иван Сухина, който заедно с няколко други свои съселяни се занимавал с раздаването на хуманитарни помощи, дошъл руски военен с купчина доноси. „Бяха все от местни хора – дума по дума бе описано какво съм казал. Твърдеше се, че съм защитавал украинците.“ Няколко часа по-късно руснакът дошъл втори път и предложил на Иван да стане председател на селсъвета с 1000 долара заплата. „Отказах“, казва Иван.

След това го накарали да отиде в щаба на руснаците в училището и го измъчвали, направили обиски в домовете на неговите родители и на родителите на жена му, взели всичко, което им харесало – автомобила, зимните дрехи, заклали кокошките и патиците. Заедно с руснаците била и Татяна Токар – уж издирвала по къщите имущество на селсъвета. В крайна сметка Иван заминал със семейството си за съседно село. „Той ви заряза, а аз останах“, казала впоследствие пред съселяните си Татяна.

"Страхувам се, имам деца, но ще се заема с работата"

През май събрали жителите на Подвисокое край сградата на селсъвета. Дошъл непознат човек, който заявил, че е представител на Русия и казал на хората, че трябва да изберат местен административен ръководител. „Предлагам Татяна Токар“, съобщил той и хората гласували. „Даде ѝ някаква хартийка. Тя веднага мина на руски и рече – много се страхувам, имам деца, но ще се заема с работата“, разказва Зинаида и добавя „Татяна винаги е искала власт и пари. Ето че ѝ се отвори възможност.“

Бившата учителка Ирина Богжевич обаче е склонна да оправдае постъпката на Татяна: тя смята, че сътрудничеството с руснаците е било принудително – за да може да бъде получена хуманитарна помощ за общината. Същевременно тя обвинява Иван, че е избягал. „Понеже него го нямаше, избраха Татяна“, обяснява Ирина, която посочва и това, че след избирането на Татяна редовно получавали хуманитарни помощи.

Сътрудничеството с руснаците не беше задължително по време на окупацията, категорични са Зинаида и съпругът ѝ Александър. Те не искали нищо от Татяна, но признават, че са си обменяли продукти с руските войници – зеленчуци и череши срещу бензин. „Но ние не сме търсили руснаците – те идваха при нас“, казва жената.

"Не говоря с колаборационисти"

На 8 септември 2022 година в селото дошли украинските военни. Над селсъвета и над Дома на културата били издигнати украински знамена. А селяните започнали да спорят помежду си дали Татяна Токар е колаборационистка или не. Зинаида споделя пред ДВ, че изобщо не искала да говори с Татяна, дори се сбили.

Няколко дни по-късно в Подвисокое дошли следователи от Украинската служба за сигурност, идвали още няколко пъти и след това, но не повдигнали спрямо никого обвинение в колаборационизъм. В края на април обаче към Татяна били отправени такива обвинения, заплашвали я между пет и десет години лишаване от свобода. В разговорите със съселяните си Татяна отрекла вината си. След отправените към нея обвинения, съселяните ѝ започнали да събират подписи в нейна подкрепа. „Тя не е провеждала агитационни мероприятия, териториалната цялост на общината се запази“ - под тези думи са се подписали 120 души от 400-те жители на селищната система.

"Ще ни трябва много време"

„Опасявам се, че няма да можем да се помирим“, казва пред ДВ местната жителка Алла Жирновая. И тя смята, че Татяна е колаборационистка, но не се включва в споровете. А междувременно единствената заподозряна - Татяна Токар - е напуснала селото. Не са я виждали от началото на май. Сега е обявена за издирване. Анатолий Чьорни, който в момента ръководи селсъвета, обобщава ситуацията така: „Ще ни бъде много трудно да си съжителстваме. Трябва време, и то немалко“.

Автор: Хана Соколова

Прочети цялата публикация