Почина поетът Петър Анастасов

Бяла въздишка Този сняг ще мине, невидим ще изчезне . Невидимите бездни, наивните години . И само от картини, рисувани по памет, наивно ще ни мамят рисувани снежинки . Може би това е вълшебството, което остава под небето след всеки сняг нетраен . Въздишката ми бяла над преспите ще литне ще стопли някой скитник, а ти ще зъзнеш в шала . А аз ще зъзна също с очи за тебе слепи, ще стопли чужди шепи въздишката ми бяла .                           Прекрасните думи от най-любимата песен на LZ и Силвия Кацарова, които 40 г. пее наизуст цяла България са на Петър Анастасов. Снощи той почина на 80 г.                                              ...

Прочети цялата публикация