Не подавай сигнал. Рискуваш да попаднеш в кошмар!

Гражданите могат да подават всякакви сигнали за нередности до полицията. Дори в някои случаи са задължени. Но е по-добре да не го правят, защото могат да влязат в кошмарен абсурд. И после месеци и години да се занимават с разпити, сведения, нови сигнали, молби и прочее, при това без никакъв видим ефект. А който все пак е достатъчно наивен да прояви гражданско чувство и да подаде сигнал, рискува да му се случи следната случка. Една вечер през август 2022 г. Анна Адамова, юрист, директор на НПО и бивш съветник в Министерския съвет, се обажда на телефон 112, за да съобщи, че заедно със свой приятел са извършили т.нар. "граждански арест" на пиян шофьор, който вози жената и децата си. Това се случва в околностите на софийското село Бистрица. На мястото са повикани полицаи. Преди те да пристигнат, започва разправия. Полицаите издават предупредителни протоколи на участващите в конфликта. Отнемат книжката на задържания и свалят номерата на колата му. Той обаче отказва да даде алкохолна проба. Не е заведен и за вземане на кръв. Дотук всичко изглежда като не чак толкова интересен инцидент. Предполага се, че полицията се е намесила и е решила спора и ще действа по-нататък както повелява законът. Но събитията се развиват по различен начин. След случката край Бистрица шофьорът на колата подава сигнал срещу Адамова и нейния приятел. Твърди, че мъжът го е нападнал безпричинно и го е пребил. Адамова и нейният спътник са извикани за разпит. Те на свой ред подават сигнал за набеждаване с твърдението, че шофьорът лъже. Всичко това стига в полицията и прокуратурата. И тук нещата стават доста особени. Свидетели И двата сигнала са възложени за проверка на едно и също полицейско управление – Осмо РПУ в София. Освен съпругата и децата му, в автомобила на спрения шофьор пътува и жена, която работи за него. По време на разпита й тя ще заяви, че е неграмотна. Тази жена ще каже на полицаите, че на шофьорското място била съпругата на нейния работодател. Това твърдение е доста странно, защото от нощта на инцидента има видеозапис, на който се вижда, че от лявата врата слиза именно мъжът. По-късно същата свидетелка ще каже, без да знае, че я записват с телефон, че е била придумана да излъже. Прокуратурата отказва да образува дело за набеждаване. Аргументът е, че по сигнала на уж бития шофьор няма започнало разследване. Освен това прокурорът разсъждава и върху наличието на умисъл при един евентуално неверен сигнал до властите. И стига до извода, че когато подателят на сведението "не е съзнавал, че твърдените от него обстоятелства са неверни, не може да е налице престъпление набедяване". Т.е., ако един човек се оплаква от нещо и според него събитията са се развили точно както твърди, макар и това да не отговаря напълно на истината, той не е имал намерение да навреди на никого. Адамова подава и друга жалба до прокуратурата. С нея иска да се разследват действията на полицаите от Осмо РПУ, които водят проверката за "гражданския арест". Прокуратурата преглежда записа с признанията за лъжи, но не го зачита като доказателство. Причината: "От материалите по преписката става ясно, че Г.П. е напълно неграмотна, поради което считам, че изложените от нея твърдения в приложения запис не следва да бъдат приемани за достоверни". Има запис, няма запис Записът с признания за лъжливи обяснения пред полицията има доста странна съдба. Той хем съществува, хем не. Например прокурорът по една от преписките е виждал и чувал записа, обсъжда го в написаното от него постановление и стига до извода, че щом си неграмотен, не трябва да ти се вярва. Но пък водещият проверката полицай, който е събрал и докладвал материалите на същия прокурор, не подозира за съществуването на записа. Как се случва това? Мъжът, който заедно с Адамова извършва гражданския арест, прави и записа с признанията, за да може да докаже какво се е случило. След това, при един от разпитите му, го пуска на водещия проверката полицай. След като си тръгва от РПУ-то, същият полицай му се обажда и иска видеото да му бъде пратено по вайбър. На въпрос защо, отговоря: "За да го имаме и ние". След това обаче, при даване на сведения по прокурорската преписка, се появява съвсем друга версия. Началникът на РПУ-то е цитиран да казва: "Посочва, че не му е известно по преписките да е имало записи и отрича да е виждал такива". Т.е. записът е поискан от полицая, стигнал е до прокурора, но полицейският началник не знае нищо за него. А какво казва "Вътрешна сигурност"? Тази история се точи вече почти една година. През това време се пишат сигнали и постановления, но реално не се стига до никъде. Междувременно шофьорът, който така и не е дал проба за алкохол, е наказан именно заради този отказ, а не защото е шофирал пиян. Тази санкция също се обжалва. През миналия февруари, т.е. половин година след случката, става нещо доста странно. Адамова и приятелят й са арестувани в района на НДК по подозрение, че са...отвлекли свидетелката от онзи запис, дето хем го има, хем го няма. Задържането им е като по филмите – осем патрулки, десетки полицаи. В крайна сметка не откриват отвлечен, защото това просто не се е случвало. Mediapool попита МВР дали е правена проверка на действията на полицаите, занимавали се с преписките по сигналите на Адамова и задържания край Бистрица мъж. Такава проверка сама по себе си е доста странна като конструкция, защото МВР проверява себе си. Първо от СДВР заявиха, че са проверили работата на колегите си по нареждане на прокуратурата. Резултатите са докладвани, а прокурорът не е поискал "отвод на разследващи органи", което би трябвало да значи, че нарушения не са намерени. По принцип съмненията, че полицаи може да са извършили нещо нередно, се проверяват и от дирекция "Вътрешна сигурност" в МВР. Затова бе зададен въпрос и към тях. Отговорът е следният: "Не са извършвани проверки по цитираните прокурорски преписки, тъй като не са възлагани на дирекция "Вътрешна сигурност". Тъй като няма конкретна информация относно цитираните преписки, не можем да кажем категорично дали в дирекция "Вътрешна сигурност" са постъпвали сигнали, които ги касаят". И тук ситуацията е хем-хем. Проверка не е правена, но пък не е сигурно дали сигнал с искане за проверка не е постъпвал. Така след близо година разследване, разпити и други действия, резултатът е нула.  

Прочети цялата публикация