Ще промени ли Турция паричната си политика

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган видимо е готов за поврат във финансовата политика. За това говорят две негови назначения: той върна в правителството бившия финансов министър и банкер от "Мерил Линч" Мехмет Шимшек, а доскорошната банкерка в САЩ Хафизе Гайе Еркан оглави Турската централна банка.

След преизбирането си Ердоган на няколко пъти подаде сигнали за смяна на курса във финансовата политика, но международните инвеститори все още изпитват дълбоко недоверие към своенравната икономическа и парична политика на сегашната турска власт. Международният политически експерт Тимъти Аш го формулира така: "Шимшек, Еркан и техните екипи са изправени пред голямата задача да разберат какви трупове има заровени в мазето."

Петнайсет загубени години?

Както е известно, турската икономика се тресе от кризи вече години наред. Инфлацията, която през май 2023 беше на равнище 40%, а в определени периоди стигаше и до 80%, буквално засмуква покупателната способност на потребителите. Турция не разполага с особени природни богатства и открай време внася повече стоки, отколкото изнася, тоест страда под бремето на външнотърговския дефицит. Смята се, че в момента страната има нужда от външни финансови инжекции в размер на 200 милиарда долара. В същото време нараства и държавният дълг. Само през първите четири месеца на годината бюджетният дефицит направо е експлодирал - икономистът Тахсин Бакърташ смята, че той се е увеличил с цели 1870 процента в сравнение със същия период на миналата година. Домакинствата също са затънали в дългове, възлизащи на 180% от БВП на Турция.

Турската валута също е в трагично състояние. През 2008 година една турска лира струваше 60 евроцента, а в момента – по-малко 4 евроцента. Девалвацията на лирата непрекъснато оскъпява вносните стоки. Вместо да се повишат лихвите, както се прави по цял свята в такава ситуация, в Турция вече години наред, под натиска на Ердоган, лихвите се държат на ниско равнище, което пък съсипва държавните финанси.

Ердоган е готов за нов фискален курс?

Държавата вече е затънала до гуша. Валутните резерви са почти изчерпани и Турция е принудена да взима пари назаем, най-вече от банки в ислямски държави и от приятелски режими като тези в Русия и Катар. В същото време западни банки, като нидерландската ING и германската Дойче банк, съкратиха кредитирането за Турция наполовина в сравнение с миналата година. Финансовият министър Мехмет Шимшек, когото Ердоган уволни през 2018 година от този пост заради различия във възгледите, сега обяви, че страната му ще се завърне към една рационална икономическа и финансова политика. Дори самият Ердоган отвори вече дума за взимането на "бързи мерки". Според анализаторите това означава, че президентът вече е дал зелена светлина за вдигане на лихвите.

Две необходими стъпки

Както е известно, през последните години Ердоган на няколко пъти сменяше ръководството на турската емисионна банка, за да наложи необичайната си политика на ниски лихви и евтини пари. Хафизе Гайе Еркан петата поред управител(ка) от 2019 година насам. В момента всички се питат дали абсолвентката от прочутия Принстънски университет и доскорошна банкерка в "Голдмън и Сакс" има достатъчно решителност, за да изведе Турция от нейната финансово-политическа изолация. Във финансовия свят непрекъснато се повтаря, че за тази цел Анкара трябва да предприеме две действия: да вдигне лихвите и намали инфлацията.

Международните инвеститори са предпазливи и заради понякога изненадващите вътрешно-политически решения на Ердоган, например нареждането сделките в страната да се извършват само в местна валута. Нека да припомним, че няколко големи проекта за инвестиции в Турция, като заводът на "Фолксваген" например, вече от години стоят на трупчета именно поради тези причини.

Автор: Томас Колман

Прочети цялата публикация