Ревизия на предоговарянето на плана за възстановяване, фокусът е второто плащане

В момента правителството ревизира кореспонденцията, водена от служебното правителство с Брюксел, относно предоговарянето на Плана за възстановяване според решението на парламента за отпадане на ангажимента на България да намали вредните емисии на 11 въглищни електроцентрали с 40 процента до 2026 г. спрямо нивата през 2019 т. Фокусът е върху получаването на второто плащане от 724 млн. евро, за които страната ни трябваше до края на 2022 г. да е изпълнила общо 66 мерки, но всъщност приложени са само 31, а останалите зависят от одобрението на парламента. За близо два месеца работа напредъкът по приемането им е изключително слаб, но кабинетът се надява все пак необходимите закони да са факт до септември, за да може да се заяви второто плащане и парите да пристигнат до края на 2023 г., тъй като са част от предложения от кабинета "Денков/Габриел" проектобюджет за настоящата година. Предишният кабинет започна още през март неофициални разговори с Брюксел за предоговарянето на ангажиментите по одобрения вече от ЕК план за възстановяване, който бе определен от председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен като изключителен. Последната оферта на бившия служебен министър Росен Христов към Брюксел бе намаляване с по-малко на парниковите емисии от ТЕЦ срещу двойно увеличаване на заложените в плана нови възобновяеми енергийни източници. В едно от последните си изслушвания пред парламента той бе категоричен, че ако страната ни продължава да настоява за пълно отпадане на ангажимента за рязко свиване на въглеродните емисии, по-скоро ще загуби безвъзмездните 12 млрд. лв. по Плана за възстановяване и още значителни средства от Фонда за справедлив преход и Модернизационния фонд. Реално официалното предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост с Брюксел все още не е започнало, затова се ревизират позициите на служебния кабинет, като по-важното е покриване на изискванията за второто плащане, посочиха от Министерството на финансите. Същата заявка даде и премиерът Николай Денков пред журналисти след като участва в четвъртото издание на Софийския икономически форум във вторник. От думите му стана ясно, че редовното правителство се е активизирало и по финализирането на териториалните планове за зеления преход на трите въглищни региона Стара Загора, Перник и Кюстендил, където са съсредоточени повечето въглищни мощности у нас. В момента се обсъждат варианти за това с какво да се замени заетостта на работещите момента във въглищните производства в басейна на "Марица-изток". "Опитваме за няколко седмици да наваксаме изоставането с месеци", каза Денков. По думите му се очаква скоро да има концепция за цялостната зелена трансформация на страна, като замяната на мръсното производство на ток в трите региона като срокове ще е част от този документ.. В момента тази концепция се прави от министрите на икономиката, на енергетиката и на околната среда и ще бъде предложена на Европейската комисия. "Всичко това трябва да е цялостна, икономически обоснована картина - за какво отиват инвестициите, как хората биват подготвени за този преход. В тези планове няма застрашаване на работните места. Обсъждаме варианти, които са благоприятни за тях. Когато е готов, ще се видим с тях и ще ги представим", посочи Денков. "Плановете да променим Старозагорската долина и да я превърнем от долина на въглищата в долина на новите енергийни източници имат своята чувствителност в българското общество, но нямат алтернатива", коментира преди това той пред участниците във форума. Създаването на Водородна долина на мястото на въглищния комплекс "Марица Изток" е проект на настоящия министър на енергетиката Румен Радев в предишното му качество на зам.-председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Проектът Blion за 15 млрд. евро инвестиции от частни и държавни компании е сред петте на европейската организацията "Хайдроджен Юръп", който принципно се подкрепя от Европейската инвестиционна банка. Темата за договорените ангажименти по прекратяване на използването на въглища като част от Зелената сделка бе повод за нееднократни спорове между ГЕРБ и "Продължаваме промяната" в предишния парламент, като се стигна дори до почти физически сблъсъци. Въпреки това обаче двете партии, които бяха върли противници, но днес управляват заедно, още тогава гласуваха предоговаряне на ангажиментите за парниковите газове в плана за възстановяван, а с днешна дата темата не се дискутира в Народното събрание. Междувременно експертите все по-често излизат с анализи, че социалната цена на ускореното затваряне на въглищните централи ще е по-поносима отколкото, ако се отлага трансформацията на тези сектори.

Прочети цялата публикация