Спирането на Украйна за НАТО е политическа катастрофа за Запада

Коментар на romaniainform.ro

Мащабното нахлуване на Русия в Украйна оказа неотменимо въздействие върху света – руската агресия накара много държави да подобрят способността си да реагират на новите предизвикателства за сигурността и отбраната. Старият пацифистки подход към изграждането на архитектура за сигурност е не само неефективен, но може да стане разрушителен.

Русия многократно е мотивирала атаката си срещу Украйна с желанието да избегне разширяването на НАТО близо до нейните граници. Украйна все още не е член на НАТО и през февруари 2022 г. беше далеч от присъединяване, но въпреки това Русия нахлу насилствено. Междувременно, по време на войната срещу Украйна, североизточните граници на НАТО се разшириха с 800 мили – с присъединяването на Финландия към Алианса, както и с очакваното присъединяване на Швеция. През 2008 г. беше допусната фатална грешка с Украйна – усещайки липсата на консолидация сред държавите-членки на НАТО, Русия нахлу в Грузия, след това атакува Източна Украйна и анексира Крим през 2014 г., преди да започне пълномащабна инвазия през 2022 г. Несигурност относно статута на Украйна в НАТО дава възможност на Путин да продължи войната си и да се надява на успешно териториално превземане.

В настоящата ситуация, в която Русия все повече отслабва както военно, така и политически, Путин има все по-малко лостове. Присъединяването на Украйна към НАТО няма да доведе до ядрена война – и присъединяването на Финландия също няма да доведе до отговор от Русия. В момента Русия е твърде потънала в поредица от вътрешни проблеми, които я разрушават и подкопават властта на Путин. Президентът на САЩ Джо Байдън смята, че ръководителят на Русия Владимир Путин е отслабнал "недвусмислено" след опита за преврат на частната военна компания "Вагнер".

„Той губи войната в собствената си страна. Той стана парий по целия свят. И не става въпрос само за НАТО, не само за Европейския съюз, но и за Япония“, добави Байдън. Запитан отново дали Путин е слаб днес в сравнение с миналата седмица, Байдън каза: „Знам, че е".

Сега имаме отлични условия за укрепване на отношенията между Украйна и НАТО. Философията за „особено партньорство” или „задълбочено сътрудничество” се изчерпа в новите военнополитически реалности. Навременният отговор на европейските държави на настоящите заплахи включва не само увеличаване на разходите за отбрана, но и разширяване на отбранителните блокове чрез привличане на нови членове. Трябва да се гарантира, че отношенията между НАТО и Украйна ще доведат до нейното присъединяване към Алианса. Украйна се нуждае от доверие в атлантическата интеграция не само за себе си, но и директно за всички страни от източноевропейския регион. Позицията на мнозинството източноевропейски страни по отношение на присъединяването на Украйна към НАТО е недвусмислено положителна.

Президентът на Литва Гитанас Науседа каза, че НАТО трябва да се възползва от вътрешната нестабилност на Русия след опита за преврат на "Вагнер", за да доближи Украйна до Алианса. Литва се надява членовете на алианса да постигнат споразумение във Вилнюс през юли за ясна визия за членството на Украйна в НАТО. Според Науседа дискусията в НАТО относно перспективите за присъединяване на Украйна сега е най-трудна във всички отношения, но „не можем да оставим Украйна в сива зона, давайки обещания, но без да посочим много ясен алгоритъм за това как ще бъдат изпълнени. Да повтаряме речника от Букурещ в сегашната ситуация е просто неуместно“, каза Науседа, имайки предвид изявлението на срещата на върха на НАТО в Букурещ през 2008 г., според което Украйна един ден ще стане член на Алианса.

Следователно сегашната европейска сигурност зависи пряко от възможно най-скорошното присъединяване на Украйна към НАТО. Украйна е важна отбранителна граница за Източна Европа и като възпира руската агресия на своя територия, осигурява спокоен живот на своите западни съседи. Въпреки широкия спектър от вътрешни проблеми Москва няма да се откаже от политиката си на агресия и милитаризация на страната. Заплахата за Европа от Русия ще съществува дори ако режимът на Путин рухне. Следователно опасността от отмъщение винаги ще застрашава демократичните страни. До 2026 г. руската армия почти ще се удвои до 1,5 милиона войници и ще бъдат създадени два нови военни окръга близо до балтийските държави и Финландия. Ето защо е важно източният фланг на НАТО да бъде подсилен сега, защото утре може да е твърде късно.

Демократичният свят трябва да приеме по-сериозно заплахата от ненавременното присъединяване на Украйна към НАТО. Ранната атлантическа интеграция на Украйна не е стъпка напред, а вече закъсняло решение, което можеше да осигури силна защита на Източна Европа преди 15 години. Вилнюс 2023 трябва да бъде решителна стъпка за обновяване на политиката за сигурност на Европа, без да се повтарят грешките от Букурещ 2008.

Прочети цялата публикация