Цигуларят – виртуоз Ара Маликян пред ФАКТИ : Цигулката – е инструмент от висш пилотаж, а българската публика обича да лети с този висш пилотаж

Арменец по произход, испанец по паспорт и музикант от световна величина, разказващ с цигулката си музиката на най-различни народи, традиции и жанрове. Аудиторията му от български фенове расте все повече и повече след всяка среща с този изумителен музикант, харизматичен артист и разказвач.

Ара Маликян отново избира България като част от световното си турне. Концертът му е на 3 септември 2023г, в Античен театър в Пловдив. Музиката, с която цигуларят тръгва да обикаля света, е посветена на сина му и връщането към въображението на детството.

Кой е Ара Маликян?

Ара Маликян е ливанско-испански цигулар от арменски произход. Роден е на 14 септември 1968 г. в Бейрут, Ливан. Самата история на цигуларя с арменско сърце, роден в Ливан и намерил дом в Испания е като извадена от филм или от приключенски роман. През 1915 г. дядото на Ара бяга от арменския геноцид и по чудо се спасява, представяйки се като част от оркестър.Така една цигулка спасява живота му и пропътува пътя от Италия, където е създадена, през Армения до Ливан, за да попадне по-късно в ръцете на тригодишния Ара и да стане част от пътя на бъдещия цигулар. Години по-късно семейството на Маликян е принудено да напусне Бейрут заради разпалващата се война в Ливан. От ранно детство Ара се учи да свири на цигулка, под ръководството на своя баща. На 12 години Ара изнася първия си голям концерт, на 14 - вече е най-младият студент в музикалното училище в Хановер със стипендия от германското правителство. Учи музика в Лондон в Guildhall School of Music & Drama, където негови учители са едни от най-известните цигулари. В музикалния си стил вплита музиката на различни култури, като тази на Близкия Изток (арабска и еврейска), на Централна Европа, Аржентина (танго) и Испания (фламенко). Ара Маликян – любимият цигулар на Алмодовар и Саура. Нежната цигулка на Ара звучи и в саундтрака на един от най-красивите филми за любовта "Говори с нея" (2002) на друг титан в киното Педро Алмодовар, а след това и в скандалния и автобиографичен "Лошо възпитание" (2005). Испанските режисьори обичат характера и душата на неговата цигулка, като тя може да се чуе в музиката към филми на Мигел Абаладехо, Салвадор Гарсия Руис, Манане Родригес и Емилио Арагон. Избира да живее в Испания и в продължение на 7 години е концертмайстор на Кралския симфоничен оркестър на Мадрид. Ара Маликян вече е изкачил стълбата на успеха, като е продал над 100 хиляди копия от "Четирите годишни времена" на Вивалди. Носител на най-големите награди от световни конкурси, като "Феликс Менделсон" в Берлин, "Пабло Сарасате" в Памплона и "Николо Паганини" в Генуа. Стилът му е уникален, впечатляващ, емоционален.

- Какво е за вас това поредно световно турне? С какво е по-различно от другите?

- Това турне е резултат от това да гледам как синът ми расте, резултат е от моето израстване до него, това са всички звуци и мелодии, които се опитват да оформят онова, което съм почувствал и са ме вдъхновили от него и от живота чрез него. Това е срещата с детето, което не бих могъл да бъда и бих мечтал да бъда. Това е почит към онези същества, които са свободни като птици. Това турне е пълно с динозаври, роботизирани калмари, машини на времето, летящи пиана и двуезични мимове – неща, които бях забравил. Магията всеки ден да правиш открития и да се възхищаваш от всеки нов път, който ти се посочва, независимо къде ще те отведе.

- Кой ви придружава в това турне?

- В новото ми музикално пътешествия съм придружен от верни приятели – прочути испански музиканти от кубински произход. Отново джаз пианистът Иван /Мелон/ Люис, трикратно номиниран за Латино Грами, басистът и композитор Иван Руис Мачадо и Георвис Пико Милано – барабанист с повече от 26 години присъствие на световната класическа и джаз сцена.

- Ара, Вие сте за трети път в България, но за първи път в Античния театър в Пловдив. С какво Ви привлича страната ни?

- Първият ми концерт преди години в София беше изключително преживяване. Вие сте много емоционална и образована публика. Цигулката – е инструмент от висш пилотаж, а българската публика обича да лети с този висш пилотаж. Наистина всичките ми концерти в България са били една уникално приятна емоция, един неподправен диалог между мен и зрителя в залата. Нямаме нужда от преводач, езикът на цигулката се разбира от всички по света, и от българската публика също. Беше удоволствие да свиря за такава публика и ето, реших да се върна отново.

- Как се чувствате на българската сцена?

- Прекрасно! Като у дома си. Много добре приет съм в България. Вие сте един много топъл, добросърдечен , емоционален и гостоприемен народ. А в моята смесена кръв кипят същите тези качества, затова явно се чувствам прекрасно в България и на българската сцена, сред моите български приятели и почитатели. Моят живот е на сцената и когато виждам, че дарявам радост, позитивизъм, щастие и хубави емоции на публиката, това носи положителна емоция и удовлетворение и на мен. По този начин става един великолепен обмен на положителен заряд, който хвърля искри из цялата зала. А това ни прави всички щастливи, както мен, така и зрителите. Обичам да гледам хората щастливи!

- Какво е за Вас цигулката?

- Цигулката е моят живот. Тя е всичко за мен. Не си представям живота ми без цигулка, тя е като част от тялото ми, част от самият мен. Никъде не ходя без цигулката си. Затова и разказвам живота си и историята на своето семейство чрез нея. Така съм нарекъл последния си албум „Невероятната история на една цигулка“ и така се казва и турнето ми „Невероятното пътешествие на една цигулка“. Аз говоря чрез нея, не съм толкова силен с думите си, както с музиката, която свиря. Ако някой ден се наложи да работя нещо друго, не мога да си представя какво ще е то. От три години обикалям света с турнето си "Невероятното пътешествие на една цигулка", носещо името на 25-тия ми албум. За да разказвам истории чрез музиката - от предкласиката на Бах, през арменския фолклор, ливанските ритми, Вивалди и ритмите на клезмер до Radiohead и Led Zeppelin.

- Държите я от малък. На колко години бяхте, когато протегнахте ръка към цигулката?

- На 3 години. В интерес на истината не съм протегнал аз ръка. Баща ми е решил, че трябва да свиря на цигулка и ме учеше на музика от малък. И ето така – тя стана част от живота ми.

- Защо именно цигулка, а не някой друг инструмент?

- Това е първият инструмент, до който съм се докоснал. Така и тя се докосва до мен и остана в живота ми. Цигулката е много емоционален инструмент, не е за всеки, тя може да изрази най-тънките емоции. Звукът от струните ѝ е най-близък до ритъма на сърцето. Цигулката може и да плаче, и да се смее, да бъде драматична, и също така и жизнерадостна и да кара хората да танцуват. С една дума – цигулката е пъстрата палитра на човешките емоции събрана в няколко струни.

- Вие сте уникална личност: Ливанец по рождение, с арменска кръв и испанско местожителство – какъв се чувствате на сцената, в живота и когато сте сам със себе си?

- Чувствам се музикант. Човек без националност, космополитна личност. За мен няма значение на коя сцена свиря, защото музиката трябва да ни обединява, а не да ни разделя. Пътувам много и се чувствам добре навсякъде. Ето, в България мога да се чувствам българин, в Испания – испанец. На сцената се чувствам свободен да правя това, което аз усещам и искам повече хора да се обърнат и да оценят класическата музика, но не само нея, а музиката въобще. Защото музиката е едно велико изкуство и всеки, който се е докоснал до него се е възвисил. Чувствам, че моята роля е да бъда посланик и да предавам красотата на музиката на колкото се може повече хора – независимо дали ще е класика, фолклор, фламенко или джаз, или пък мои авторски творби. Животът ми все на път, много пътувам и се вдъхновявам от музиката на различни народи, стилове и епохи. Преплитам класиката с рока, фламенкото с народни ритми - арабски, арменски, руски. Непрекъснато откривам и експериментирам.

- Българската публика Ви очаква с нетърпение, този път в Пловдив, в Античния театър. Как ви приема различната публика по света?

- Уоу, много се радвам, че има такъв интерес към мен в България! Различната публика ме приема добре. Когато видя, че съм развълнувал някой или съм го накарал да танцува или да бъде радостен и щастлив, значи съм си свършил работата.

- Определят ви за виртуоз. Вие какво ще кажете за цигуларя Ара Маликян?

- Не мога да давам оценки за самия себе си. Но цигуларят Ара Маликян е обикновен човек, свободен да прави всичко, което му харесва, а аз най-обичам да правя музика. Непрекъснато пътувам, слушам, откривам нови и нови неща – музика, ритми, уча се. Преплитам наученото в моето творчество, експериментирам. Това съм аз. Харесва ми непрекъснато да откривам. Любопитен съм.

- Какво правите ако скъсате струна? Ами ако се скъсат две?

- Продължавам да свиря всички ноти на останалите струни.

- Каква е историята на Вашата цигулка?

- Сега аз свиря на тази цигулка, но нейният живот е много по-дълъг от нашия, човешкия живот. Всяка цигулка принадлежи на стотици цигулари. Аз съм само малка част от нейния живот. Цигулката ми не е нито скъпа, нито модерна, но затова пък спасява живота на моят дядо, който бяга през 1915г. от арменския геноцид и се заселва в Ливан.

- Твърдите, че обожавате българската народна музика. Защо?

- Защото е уникална, интересна, вдъхновяваща. Българската народна музика е наистина изумителна. Голям ценител съм на българския фолклор и ритъм във всичките му разновидности. Животът ме е свързал с вашия голям цигулар Васко Василев, с когото сме близки приятели. Покрай него научих много за българската музика. Познавам творчеството на Теодосий Спасов и се възхищавам от начина, по който смесва джаз с фолклор. Познавам работата не само на Теодосий Спасов, но и на Иво Папазов-Ибряма, Стоян Янкулов-Стунджи и още много ваши музиканти.

- Преплитате класиката с рока, фламенкото с арабски, арменски и руски народни ритми. Не ви ли се иска да покажете на света и нещо от българската музика?

- Да, иска ми се, много ми се иска. Някой ден ще направя и това. Обожавам българската народна музика, тя е изключително сложна. Народната музика е едно от най-сложните и комплексни неща. А българската е изумителна и вдъхновяваща. Една от мечтите ми е някой ден да свиря българска народна музика.

Интервю на Оля АЛ-АХМЕД

Прочети цялата публикация