Жестоките правилата в секса през Средновековието

Сексуалните отношения през Средновековието са били в известен смисъл табу, въпреки че много от фактите, които знаем и вярваме днес, са митове.

Представата ни за сексуалния живот на средновековните хора е пълна с митове и предразсъдъци, повлияни главно от литературата и филмовата индустрия.

Но реалността е много по-сложна, отколкото всеки от нас може да си представи. Историкът Катрин Харви в своята книга „Огнени страсти“ разбива някои от вкоренените идеи, които имаме за сексуалните отношения през Средновековието.

Църквата имала ли е нещо против сексуалните отношения?

Въпреки че ги е смятала за грях, църквата е нямала нищо против сексуалните отношения между съпрузите. Но тя е била против секса за удоволствие, който е смятала за содомия.

Понятието сега обикновено се свързва с хомосексуални отношения, но някога е означавало всеки сексуален акт, който не е предназначен за размножаване. Следователно оралният и анален секс, както и мастурбацията, се считали за актове на содомия.

В християнския свят содомията също се приемала за престъпление. Властите в някои случаи били много снизходителни - например мъжете можели да имат любовници и да ходят в публични домове, докато в други активно се преследвали хомосексуалистите.

По същата логика проституцията била разрешена и смятана за „по-малкото зло“. Обществените домове били собственост на общините, за да могат властите да регулират събитията в тях и да избягват бунтове.

На проститутките – макар и грешни жени в очите на църковните сановници – са били осигурени определени условия за безопасност и хигиена.

Митове: Поясът на невинността и „правото на сеньора“

Нашата представа за средновековната сексуалност е пропита с множество митове. Две от най-известните са поясът на целомъдрието и правото на първата брачна нощ или на лат. droit du seigneur.

Твърди се, че коланите на целомъдрието са вид метални бикини, които се слагат на жените и им пречат да правят секс. Те били заключени, а съпругът или годеникът имали ключа, за да се избегне възможността за изневяра в негово отсъствие.

Преки доказателства за съществуването на пояса на целомъдрието обаче няма и той се среща само в литературни източници. Освен това, по очевидни причини, тази практика би била изключително изморителна и би затруднила ходенето до тоалетна, а вероятно би причинила и сериозни наранявания на интимните части.

Друг голям мит е правото на първа брачна нощ – според него местният феодал имал право да прекара брачната нощ с чужда булка.

Подобно на пояса на целомъдрието, това твърдение се появява само в литературни източници и няма конкретни исторически доказателства за него, още по-малко кодекс, който прави практиката "законна". Разбира се, това не означава, че не е имало злоупотреби от властимащите.

Могат ли само невинни съпрузи да "влязат" в брак?

Църквата със сигурност набляга много на девствеността и факта, че човек трябва да се ожени невинен, особено ако е жена. На теория сексът преди брака не трябва да се случва, но реалността била съвсем различна.

При мъжете на практика се приемало, че всеки от тях вече е имал някакъв сексуален опит преди брака. Това било толкова силно изразено, че в случай на младоженци, които били невинни пред олтара, имало подозрения, че те може да са хомосексуални или импотентни.

Тъй като целта на брака е възпроизвеждане, и двете се смятали за нежелани – следователно опитен младоженец се считал за желателен.

Що се отнася до жените, тяхната девственост била наложителна. Това не било чисто морален въпрос, но и практически в смисъл, че по това време нямало ДНК тестове, които да определят кой е бащата на детето.

На практика обаче имало начини – дори описани в медицински трактати – за „фалшифициране“ на девствеността, като например поставяне на пиявици във влагалището, за да има кръв по време на половия акт.

Прочети цялата публикация