Защо сигурността по света зависи от Тайван

Тайванският вицепрезидент Уилям Лай е на посещение в Ню Йорк, което вбесява Китай. Китайската комунистическа партия се опитва да изолира малката островна държава и да накара правителствата и бизнеса да не работят с Тайпе. Но за разлика от Китай демократичен Тайван се радва на популярност в международната общност. По време на пандемията от коронавирус страната не само демонстрира как може да се излезе от кризата, но и снабдяваше с маски онези места по света, където те не достигаха.

Пекин под управлението на Си Дзинпин имаше достатъчно време, за да се опита да изолира Тайван от Световната здравна организация, която отчаяно търсеше информация както за избухването на пандемията, така и за възможностите за нейното овладяване. Пекин и до днес не е предоставил съответната информация, което подхранва съмненията, че комунистическото лидерство на страната има какво да крие.

Светът е в безопасност, когато Тайван е в безопасност

Си Дзинпин, който се закле да завладее Тайван и да го присъедини към своята Народна република, въоръжава армията си, която вече предприема агресивни ходове в Тайванския проток и в Западния Тих океан като цяло. Пекин застрашава мира в региона, преследвайки целта си да доминира глобалния транспорт на стоки. Над 50% от него преминава именно през Тайванския проток.

С оглед на безкрайните провокации срещу Тайван, Уилям Лай бе прав, когато подчерта в Ню Йорк, че светът е в безопасност, само когато Тайван е в безопасност. Защото е пределно ясно, че ако Си Дзинпин завладее Тайван, ще насочи погледа си към териториите на Филипините, Япония, Корейския полуостров и Индия. Китайският флот се опитва да разшири позициите си дори край бреговете на Австралия, за да сплаши Канбера.

Пекин твърди, че Тайван е част от Китай. Но това не е вярно - малкият остров никога не е бил част от Народната република, той е последната останала територия на Република Китай. Тайван и до днес разполага с държавност, точно както Република Китай. Затова тайванските паспорти и валута се приемат навсякъде по света. Сближаването между двете страни се ръководи от "политиката на единен Китай", която гласи, че сближаването между двете страни може да се осъществи без насилие и на равни начала.

Уилям Лай заяви в Ню Йорк, че е отворен към тази идея. Но Народната република от години не е предлагала друга опция освен агресията. Примерът с Хонконг показва на света, че Пекин не възприема идеята за преговори на равни начала, партньорство и съблюдаване на международните ангажименти. Сигурният пристан на свободния свят в този конфликт е Тайван.

Международната общност трябва да подчертава пред Пекин, че в Общото събрание на ООН може да участват "два Китая", точно както преди участваха "две Германии". Нормализирането на отношенията, като се отбележи и военният натиск, под който Пекин поставя Тайпе, трябва да бъде дипломатическа цел, дори и в момента тя да не изглежда постижима.

САЩ трябва да привлекат още партньори

САЩ и техните партньори трябва да привлекат на своя страна всички държави от Азия и Африка, които са политически и икономически зависими от Пекин. Те трябва да ги накарат да разберат, че съдбата на Тайван може да бъде и тяхната, ако в един момент решат да не се прекланят безусловно пред китайския лидер Си Дзинпин. Колкото по-бързо се сглоби подобен съюз, толкова по-голям е шансът да бъде предотвратена инвазия на острова от страна на китайската армия.

Уилям Лай прави добре, като напомня на света за агресията на Китай и агитира в подкрепа на свободен и демократичен Тайван.

Александър Гьорлах е старши научен сътрудник в Съвета по етика в международните отношения "Карнеги" и научен сътрудник в Института за интернет към Оксфордския университет. Живял е в Тайван и Хонконг.

Прочети цялата публикация