Философът Андрей Романов пред ФАКТИ: Ще признае ли Българската православна църква украинския разкол?

Най-скандалното е, че създаването на нова “украинска църква” стана на фона на обстоятелството, че в Украина вече от хиляда години съществува нормална канонична църква, която никой досега не е оспорвал и с която всички православни църкви по света бяха досега в братски връзки и канонично общуване. Това е Украинската православна църква начело с Киевския митрополит Онуфрий, голямата част на Руска православна църква. Именно на нейно място, въпреки нея и вместо нея Фенер създаде една нова и нечувана досега “украинска църква”. Ние в България познаваме добре тези църковни машинации на политиците от собствената си история през 90-те, когато нашето правителство си стъкми своя собствена сервилна църква на мястото на БПЦ – тъй наречения “алтернативен Синод”, пояснява Андрей Романов.

Кой е Андрей Романов? Андрей Романов е доктор по философия, писател, преводач, църковен публицист. Познавач на проблемите в Украинската Православна Църква, наблюдава отблизо разкола и последиците от него.

- Г-н Романов, повод за това интервю е едно събитие с участие на архимандрит Дионисий (Мишев), което се случи на празника Преображение Господне 6 август в Ню Йорк. Разкажете ни подробно за тази случка.

- На празничната литургия в храм Преображение Господне в Ню Йорк, отслужена от американския архиепископ Елпидофор от Вселенската патриаршия, присъстваха и български духовници – отец Харалампи Ничев от Истанбул и небезизвестният у нас архимандрит Дионисий (Мишев), бивш предстоятел на столичната катедрала “Св. Александър Невски”, който беше изгонен оттам заради канонични нарушения и запретен от Светия Синод в свещенослужение. В присъствието на фанариотските духовници българският архимандрит успя да привлече отново вниманието към себе си, като заяви в една дълга реч, изпълнена с възхвали към Фенер, че е време “Българската Църква да изпълни каноническата правда и да час по-скоро да бъде първата славяноезична църква, признала онази автокефалия, която само Вселенският патриарх има правото да предоставя” (по информация от сайта doxologiainfonews.com).

- За да обясним на незапознатите с църковните теми читатели какво всъщност е имал предвид архимандритът Дионисий?

Става дума за решението на Вселенския (а по-точно ще е да се каже фенерски, истанбулски) патриарх Вартоломей от 2018 г., с което той призна едно изкуствено псевдоцърковно образувание – т.нар. “Православна църква на Украйна”, създадена по негова лична поръчка от две разколнически групички в тази страна – за “автокефална” (независима) украинска църква. Това действие на Фенер беше оформено чрез издаването на специален “томос” (послание, акт), каквато е традицията в православния свят.

Най-скандалното в цялата тази история е, че създаването на нова “украинска църква” стана на фона на обстоятелството, че в Украина вече от хиляда години съществува нормална канонична църква, която никой досега не е оспорвал и с която всички православни църкви по света, в това число и Фенер, бяха досега в братски връзки и канонично общуване. Това е Украинската православна църква начело с Киевския митрополит Онуфрий, голямата част на Руска православна църква. Именно на нейно място, въпреки нея и вместо нея Фенер създаде една нова и нечувана досега “украинска църква”. Ние в България познаваме добре тези църковни машинации на политиците от собствената си история през 90-те, когато нашето правителство си стъкми своя собствена сервилна църква на мястото на БПЦ – тъй наречения “алтернативен Синод”.

- Какво означава понятието "автокефалия"? Защо има толкова много спорове за нея?

- Автокефалия (църковна независимост, самостоятелност) в православния свят се предоставя не току-тъй. Първо, църквата, която получава автокефалия, трябва да е изрядна, канонична, призната от всички православни църкви. Второ, самата тя трябва да поиска автокефалия, – та възможно ли е това да стане без нейното собствено желание и намерение? Трето, това може да се осъществи само със съгласието и решението на църквата-майка, в този случай на Московската патриаршия. Нито едно от тези очевидни условия не беше изпълнено. Украинската православна църква изобщо не е искала автокефалия, а Московската патриаршия дори не беше попитана дали е съгласна с един такъв акт. Така фенерският патриарх нахлу на чужда църковна територия, намеси се в каноничните граници и пълномощия на една чужда църква, което е абсолютно забранено от църковните канони. Повечето православни по света не признаха тези скандални и срамни действия на фанариотите, както и законността на новосъздадената в Киев “ПЦУ”. Не ги призна и не ги признава също и Българската православна църква.

- Разкажете ни повече за това, какво е ПЦУ.

- Оформянето и развитието на новата “ПЦУ” става по невероятно срамен и скандален начин. Тя почти няма енориаши, не строи храмове, църкви, манастири – просто краде чуждите, по-точно ги отнема със сила. От 2018 г. досега разколниците са заграбили стотици църкви и манастири на каноничната църква. В това им помагат властите на днешна Украйна, които организираха цяла кампания на терор и гонения срещу православните украинци. Бият свещениците и вярващите, мъчат ги, хвърлят ги по измислени обвинения в затвора. Случаите на побоища и убийства са документирани и могат да се намерят в интернет. В момента апетитите на държавата и “ПЦУ” са опрели до Киевската лавра – най-големия, най-древния манастир на Украйна и една от най-големите светини на православния свят. Искат да изгонят оттам монасите и да превърнат съществувалото хиляда години духовно средище на святост и благочестие в развлекателен псевдоцърковен дисниленд.

И всичко това трябва според Дионисий да признае Българската православна църква? Да си оцапа ръцете и съвестта по този начин – чрез прегръдка с разколници и врагове на православието, чрез ръкостискане с гонители и убийци?

- Това само личното мнение на архимандрит Дионисий ли е? Кой друг го споделя ?

- Мнението на Дионисий със сигурност не е само лично негово, то отразява гледната точка на онези кръгове в БПЦ, които са привърженици на фенерския патриарх и биха искали нашият Свети Синод да върви стриктно по неговите стъпки. Само че ние сме независима църква, извоювали сме тази независимост чрез вековни тежки борби от същия този Фенер, и не сме длъжни да копираме робски решенията и мненията на фанариотите. Тук е България, а не Истанбул.

Бих искал да запитам тези хора, тези, вярвам, благочестиви българи и искрени православни християни: готови ли са да влязат в общение с гонители и разколници, с една фалшива и изкуствено създадена псевдоцърква без духовност, без апостолски пълномощия? Биха ли се обърнали към свещеник, който няма законно ръкоположение и власт да извършва църковните тайнства? За всеки православен християнин отговорът е ясен. А точно такива са поповете на “ПЦУ”. Ръкоположенията на нейните свещеници и архиереи възхождат към отлъчения и анатемосан Филарет Денисенко и към един разпопен дякон – Виктор Чекалин. След като Фенер призна “ПЦУ” за законна украинска църква, той призна за законни и пълномощията на нейните владици и сега е принуден да… служи заедно с “чекалиновците”. Срамно и смешно положение!

- Българската православна църква може ли да се солидаризира с разколници? Самата тя е минала през разкол и знае много добре какво е това.

- Отците на църквата учат, че разколът е грях, който не се измива дори с мъченическа кръв. А според църковните канони всеки, който влиза в общуване с разколници, сам става разколник и отпада от единството на църквата. Едва ли това е път, по който БПЦ е редно и мъдро да върви.

Да се солидаризира ли БПЦ с гонителите, с антицърковно и антихристиянски настроени политици? Това би било крайно недалновидно. Та нима е невъзможно един ден подобни изпитания да се стоварят и върху нея? Днес в Украйна, утре в България… И дали украинските гонения не са всъщност подготовка, репетиция за утрешните глобални преследвания, които ултралибералите и глобалистите подготвят срещу една изглеждаща твърде неблагонадеждно в очите им религия – православието?

- Какво друго съдържа томосът на «ПЦУ»?

- В томоса за автокефалия на “ПЦУ” се твърди, че тази църква, “както и другите предстоятели и патриарси”, “признава за свой глава светейшия константинополски престол”. Но според новото учение на фанариотите за църквата, формулирано през последните години, глава на всички православни по целия свят е Фенер. Константинополският патриарх според тях е “пръв без равни”. Той е “светлина”, “сол” и “квас” за всички църкви, за всички християни по света. Сравняват го с… Бога Отец.

- И с това ли е съгласна Българската църква? И тя ли “признава за свой глава светейшия константинополски престол”?

- В Устава на БПЦ нищо такова не е казано. За свой небесен Глава нашата църква смята Господ Иисус Христос, а тук на земята неин глава е само един – българският патриарх. За други глави не се споменава нищо.

Ще се радваме, ако привържениците на признаването на “ПЦУ” от страна на църковна София, такива като архимандрит Дионисий и други, отговорят на тези директни въпроси. Засега отговор не сме чули. Ще чакаме. А дотогава ще продължим да информираме православните християни и обществеността в България за трагичните последици на разкола и за всичко, което се върши от рушителите на православието в съседна православна Украйна.

Интервю на Оля АЛ-АХМЕД

Прочети цялата публикация