ЦИД: "Нефтохим" може да работи с 25 сорта петрол, дерогация за руския не ни трябва

Правителството трябва да прекрати предоставеното на България изключение от забраната на Еврокомисията за внос на суров руски петрол. Това няма да доведе до сътресения в работата на рафинерията "Нефтохим", която няма никакъв технически проблем да преработва 25 от всички 28 сорта нефт. Не се очаква и драстично поскъпване на горивата на вътрешния пазар, но ще се елиминират милиардните свръхпечалби на руската компания "Лукойл", а ползите за бюджета ще са сериозни. Това са част от изводите на анализ на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) за ефекта от предсрочното прекратяване на дерогацията, позволяваща на България да внася руски петрол до 5 декември 2024 г. Той бе публикуван в четвъртък, когато държавата си върна петролния терминал "Росенец" и обяви, че разглежда възможностите за отпадане на изключението и мерки за смекчаване на последиците от това. Според неправителствената организация не съществуват икономически и технически основания за запазване на дерогацията и всъщност тя е най-голямата пречка за завършване на стратегическото отделяне от зловредното руско икономическо и политическо влияние в страната. Свръхпечалба от 2.4 млрд. долара Анализът й показва, че "Лукойл" е генерирала поне 2.4 млрд. долара свръхпечалба от дерогацията през 2022 и 2023 г., заради по-ниската цена на руския петрол "Уралс" с около 20 щатски долара за барел през 2022 г. и 15 щатски долара за барел през 2023 г. Същевременно, доставките на гориво за украинската армия, които бяха използвани като основен аргумент за получаване на дерогацията, са намалели в сравнение с началото на войната. Печалбите се пренасочват към военния портфейл на Кремъл. Около 4% от общите приходи от руски петрол, които влизат в бюджета на Кремъл, идват от дейността на "Лукойл" в България, пише още в доклада. В него се посочва още, че монополът на руската компания върху българския петролен пазар е един от най-силните лостове, които Русия използва, за да укрепи своите мрежи за завладяване на държавата, посочва се още в него. Отбелязва се, че предоставеното от Брюксел на България право да ползва по-евтиният сорт "Уралс" не е довело нито до значително понижаване на цените, нито до по-високи държавни приходи от корпоративни данъци. Анализът разглежда вноса на суров петрол, състоянието на данъчните складове за горива, пазара на бензин, дизел и керосин, както и техническите възможности на бургаската рафинерия за преработва изцяло други сортове петрол. От къде колко суров нефт внасяме За периода от 2014 г. до 2022 г. вносът на руски суров петрол възлиза средно на 73% от общия, следван от Египет – 13%. След началото на войната в Украйна, България е една от малкото европейски държави, които увеличиха вноса на руски петрол до 100% от доставките през първото тримесечие на 2023 г. Освен че е най-големият вносител на суров петрол, Русия е и на второ място по внос на петролни продукти, готови или използвани като суровина, в България. В периода 2014 г. - 2022 г. делът на петролните продукти с произход Русия е средно 36%, плътно след водещия износител за България - Румъния – 37%. От началото на войната в Украйна се наблюдава значително увеличение на руския внос, който сега съставлява приблизително половината от целия внос на продукти, пише в анализа. Производството на горива и петролни продукти в страната се извършва от 13 дружества, от които със съществено значение за оборота и заетостта в сектора са "Нефтохим" и "Инса Ойл", които са покривали през 2021 г. съответно 54.8% и 37.5 на сто от търговския оборот. Игра на ценообразуване След влизането в сила на дерогацията, за периода януари - юли 2023 г., България е внесла близо 20 млн. барела руски суров петрол (2.6 милиона тона). Икономическите ползи от изключението от европейските санкции за внос на руски суров петрол за България изглежда се изразяват основно в свръхпечалба за "Литаско", дъщерното дружество на "Лукойл", което управлява "Нефтохим". Между 2021 г. и края на 2022 г. “Литаско” е работило по схема за трансферно ценообразуване, при която е контролирало цялата верига от кладенеца до продажбата на рафинирани петролни продукти. През това време рафинерията в Бургас работи на ишлеме, като рафинира суровия петрол при фиксиран марж на печалба. От началото на 2023 г. “Литаско” поема обратно контрола над рафинерията, възстановявайки схемата отпреди пандемията, при която “Нефтохим” е основният продавач на крайни продукти на българския и регионалния пазар. В резултат на начина на ценообразуване, въпреки сериозната отстъпка в цената на суровината, която "Литаско" заплаща за петрола "Уралс" на други подразделения на “Лукойл”, цената на крайните продукти на пазара на едро в България се доближава до средните цени в Европейския съюз, отбелязват анализаторите от ЦИД. Високият марж на печалба на "Лукойл" се запазва и след влизането в сила на дерогацията и общата печалба за периода декември 2022 г. - юли 2023 г. достига 1.51 млрд. лв. Тя би била още по-голяма, но производството на горива в рафинерията се свива от средно 622.75 хил. тона на месец през 2022 г. до 482.2 хил. тона през 2023 г., тъй като от 5 февруари 2023 г. на "Лукойл" не е позволено да изнася горива към страни от Европейския съюз, произведени след преработка на руски петрол в "Нефтохим". Как Русия печели от бургаската рафинерия За всеки барел "Уралс", изнесен за България, руското правителство получава около 50 долара под формата на данъци и такси. Двойно повече износ, двойно повече данъчни приходи. За всеки барел, преработен в “Нефтохим”, “Лукойл” удвоява маржа на печалбата в сравнение с маржа, който би могъл да получи, ако същият барел бъде продаден нерафиниран. За да се изчисли нетната възвръщаемост, трябва да се вземат предвид разходите за производство и транспорт до рафинерията или пристанището за износ. “Лукойл” посочва, че производствените разходи в Русия възлизат на 245 рубли за барел нефтен еквивалент през третото тримесечие на 2021 г. и 242 рубли през четвъртото тримесечие 2021 г.11 Като се използва имплицитният обменен курс към щатския долар, както е посочено в същия документ, цената на производствените разходи възлизат на 3.33 щатски долара за барел петролен еквивалент през третото и четвъртото тримесечие на 2021 г. Средните транспортни разходи са изчислени на около 1.24 щатски долара на барел вътре в страната и 1.41 щатски долара за рафинерии извън Русия. Това са осреднени стойности за четирите рафинерии, които "Лукойл" е оперирал към края на 2021 г. и вероятно са по-високи, отколкото разходите за преработка в "Нефтохим", пишат авторите на доклада, който е предоставен на правителството. Според техните изчисления нетната възвращаемост на "Лукойл" се увеличава от 1 щатски долара през декември 2021 г. до 54.19 щатски долара година по-късно. Това означава, че през 2022 г. “Лукойл” е генерирал над 3 млрд. щатски долара печалба от преработката и продажбата на горива в България и в региона от износ, което се равнява на около 4% от общите приходи от продажбата на петрол в руския бюджет. Облагането на тази печалба от българската държава посредством Закона за компенсиране на разходите на потребителите за транспорт, приет през януари 2023 г., би генерирало над 1 млрд. лева допълнителни приходи за Фонда за сигурност на електроенергийната система за 2023 г., пресмятат още от ЦИД. Може ли рафинерията да работи изцяло с други сортове петрол Според Центъра са неоснователни разпространяваните твърдения, че "Нефтохим" не може да замени изцяло или дори частично преработката на руски петрол с алтернативни сортове, което бе използвано като аргумент за получената от ЕК дерогация и искането да може страната ни да продължи да изнася в ЕС произвежданите в рафинерията горива. "Нефтохим” има техническата възможност да преработва и сортове суров петрол, внесени от различни от Русия източници. Анализ, в чието разработване са участвали и специалисти от рафинерията, на съвместимостта на различни сортове суров петрол с "Уралс" на базата на ключови параметри като съдържание на сяра и асфалтени, показва, че само три от 28 сорта петрол - около 11% от извадката - са несъвместими с руския сорт и смесването им с него трябва да се избягва. Според ЦИД не е вярно твърдението, че рафинерията не може да преработва само друг петрол и че смесването му с руски е задължително. Аналазиторите отбелязват, че "Нефтохим" е сред първите 10% от рафинериите в света по отношение на индекса на сложност на Нелсън (NCI), като коефициентът на преработка на суровия петрол (дълбочина на рафиниране) достига 87%. Това означава, че тя може да преработва както по-нискокачествени (по-тежки, с по-високо съдържание на сяра) сортове суров петрол, така и други тежки суровини (остатъчни продукти от рафинериите) във високо обработени, по-ценни продукти. Това също така означава, че разнообразието от сортове суров петрол и други суровини, които рафинерията може ефективно да преработва, обхваща по-голямата част от сортовете суров петрол, търгувани на международните пазари, и остатъчните продукти, получени в други, по-малко усъвършенствани рафинерии. Може ли да се замени "Нефтохим", ако заводът спре От ЦИД заявяват, че освен в “Нефтохим”, рафинирани продукти се произвеждат в още две инсталации в страната, но тяхната обща мощност е едва около 160 000 тне/г. "Инса Ойл" има съоръжение за хидрорафиниране, при което средни дестилати (а не суров петрол) се обработват с водород и се произвеждат дизелово гориво и газьол. Капацитетът му е около 115 000 тне/г. "Българската петролна рафинерия" е малка инсталация за топинг (атмосферна дестилация), построена през 1994 г. от дружеството "Проучване и добив на нефт и газ", което бе приватизирано от "Химимпорт". Рафинерията преработва суров петрол и кондензат, добити в малките находища, разположени в близост до нея, и в други части на страната, и произвежда разтворители, бензин и дизелово гориво, както и различни марки мазут. Поради естествения спад на добива от находищата, рафинерията работи под номиналния си капацитет, който е само 45 000 тне/г. При пълно спиране на “Нефтохим”, тези две инсталации не са в състояние да задоволят повече от 5-10% от пазара на горива, пише в доклада на ЦИД. Може ли от износител на горива България да стане вносител Месечни данни за търговията с дизелово гориво в региона показват, че България е нетен износител на дизелово гориво през по-голямата част от периода 2021-2023 г. Потенциалното превръщане на страната в нетен вносител, макар и временно не е безпрецедентно - наблюдава се такъв период от 7 месеца в най-близкото минало (юни – декември 2021 г.). При силно песимистични допускания за почти пълно покриване на доставките чрез внос, това би се отразило на цените на горивото в региона, водейки до повишение от около 10-15% на цената преди данъци, изчисляват от неправителствената организация Въпреки това, поради сравнително малкия дял на България от регионалния пазар (целият български пазар на дизелово гориво като доставки се равнява на между 3% и 8% от вноса на дизелово гориво в Средиземноморието), не съществува реален риск от недостиг и невъзможност да се доставят необходимите количества. Предвид увеличаващия се капацитет за производство и износ на дизелово гориво от Близкия изток след наскорошното пускане в експлоатация на нови мощности за преработка на петрол в Саудитска Арабия (новата рафинерия "Джизан" с капацитет 400 000 барела на ден суров петрол и съответно поне 150 000 барела на ден дизелово гориво) и Кувейт (новата рафинерия "Ал Заур" с капацитет 615 000 барела на ден суров петрол и съответно поне 300 000 барела на ден дизелово гориво), регионалният пазар е презадоволен и би се справил сравнително лесно с увеличение на вноса от България, отбелязва се в доклада. Проблемът с данъчните складове Анализът се спира и на проблема със съхранението на горива и конкуренцията. "Лукойл" притежава почти монополен дял от вместимостта на данъчните складове, липсват достатъчно големи такива, които да осигурят конкурентен внос. Това принуждава конкурентните вносители на пазара да използват складовите наличности на "Лукойл", като тук руската компания може да използва непазарни и непрозрачни практики за определяне на цените за наем на капацитет. При отказ на "Лукойл" да позволи на конкурент да съхранява горива, този играч не е в състояние да изпълни държавните изисквания, като количествата горива трябва да бъдат съхранявани през цялата година и не могат да бъдат търгувани на пазара, посочва се доклада и се припомнят двете наложени санкции от Комисията за защита на конкуренцията от началото на тази година – за 70 млн. и 200 млн. лв., втората от които е заради данъчните складове. Разместване на пазара и поскъпване на горивата Според анализаторите на ЦИД оскъпяването заради промяната на сорта петрол, който се преработва в рафинерията (в случай на пълно спиране на вноса на руски петрол), не би трябвало да е повече от 10-12 ст. на литър. Оскъпяването за по-сложната логистика на доставки на петрол или на горива, включително и заради нуждата от внос чрез по-голям брой танкери, може да добави още 1,5% увеличение на цената преди данъци. От друга страна, премахването на дерогацията би довело до сериозно разместване на пазара на едро в България, позволявайки на други компании, които внасят неруски горива, да се конкурират за пазарния дял на "Лукойл". При положение, че руската компания продължи да оперира своите активи в България, тя ще притежава преимуществено силна позиция на пазара заради контрола си върху акцизните складове и тези, съхраняващи количествата за държавния резерв, както и заради възможността да преработва много големи количества петрол на най-ниската себестойност в региона. По-голямата конкуренция от алтернативен внос на горива би подкопала възможността на "Лукойл" да налага своята ценова политика, като резултатът би бил по-агресивно съревнование на пазара на дребно, където както и преди 2020 г. се бяха оформили по-динамични регионални пазари, които успяваха да изместят монопола на големите пет вериги бензиностанции в България, отбелязват още авторите на анализа.

Прочети цялата публикация