Над 1.2 млрд. лв. инвестиции за разширяване добива на мед планира "Елаците"

След реализираните за 23 години 1.3 млрд. лв. инвестиции в добива и преработката на мед край Етрополе, "Елаците -Мед" подготвя нови 1.2 млрд. лв. за удължаване на експлоатацията и разширяване на едноименния рудник до 2041 г. Това съобщи пред журналисти изпълнителният директор на дружеството Драгомир Драганов. Компанията вече е подала необходимите документи в министерствата на енергетиката и околната среда, които трябва да одобрят увеличаването на срока на концесионния договор, който изтича през 2031 г. Това включва и издаване на оценката за въздействие върху околната среда на проекта, предвиждаща увеличаване на концесионната площ за всички дейности от сегашните 16.5 хил. дка на 21.7 хил. дка. След обществени обсъждания трябва да се вземе и решение от Министерския съвет. И ако всичко мине безпроблемно, през 2025 г. би трябвало да започнат инвестициите в подготовката на следващия етап от експлоатацията на находището, където по открит способ се копае руда със съдържание на мед, злато и сребро. "Досега не сме вземали заемен капитал, ще продължим да ползваме собствени средства за развитието на нашия бизнес, затова ще правим постепенно инвестициите", коментира Драганов. Плановете за развитие. А отпадъкът е ресурс Според оценките на компанията, която е част от групата "Геотехмин", около 700 млн. лв. ще струва подготовката за започване на новия добив в огромния рудник, който в горната част на "чашата" е с размери 2 на 2 километра, а в дъното – 600 на 600 метра. На принципа на "стружката" – отнемане на скала и руда от досегашните стени и удълбочаването му със стотина метра, след 2031 г. се планира да продължи експлоатацията на находището. Мината осигурява работа на над 2 хиляди души в пет общини – основно в Етрополе, Чавдар и в съседното Мирково, където се намира обогатителната фабрика на предприятието. Около 300 млн. лв. ще са необходимите средства за увеличаване капацитета  на съществуващото хвостохранилище, допълва Драганов. В момента от двете хвостохранилища само едното приема отпадъци, а 300 дка от него са залесени. Другото е закрито и рекултивирано. Отпадъците обаче се разглеждат като потенциални бъдещи източници на ценни суровини, тъй като в тях има  мед, сребро и злато и молибден. Тяхното съдържание е прекалено ниско и в момента добивът им не е рентабилен, но технологиите за извличане на ценните метали от хвоста се развиват, обясни Александър Григоров, директор на звеното, отговарящо за опазването на околната среда. Инвестиции в следващия етап от развитието на рудника ще са необходими и в отводнителни и пречиствателни системи. В момента той разполага с две пречиствателни станции, в момента  се изгражда и трета, каза Григоров. Драганов  допълва, че досега ръководството на "Елаците-Мед" никога не ограничавало инвестициите в околна среда. Денонощна работа, а в лошо време е по-добре В забоя на мината край Етрополе денонощно има багери и сноват камиони по спираловидните пътища надолу. Три смени по 8 часа и една почиваща. Работа се спира само при изключително гъста мъгла или много силен снеговалеж, разказва директорът на комплекса Ивайло Николов. Парадоксалното е, че при лошо време добивът е по-голям, допълва той. Средната плътна производителност е 6 часа и половина на 8-часова смяна, която е сред най-високите у нас. Резултатът е годишно изкопани през 2022 г. 16.2 млн. т. руда, от която са добити 204 хил. т. меден концентрат с 22 процента съдържание на мед. Това при положение, че мината в световен мащаб е една от тези с най-бедно съдържание на мед – едва 0.286 процента в рудата при средни стойности от 0.4 до 0.7 на сто в подобни рудници. В следващите години съдържанието на медта край Етрополе ще падне до 0.26 процента, което кара предприятието да работи още повече за повишаване ефективността на производството. Целта на компанията не е да изчерпи бързо рудата, както правят много световни компании, а да развива устойчиво регионът, каза Драганов Автоматизация и дигитализация вдигат добива с близо 19% Сегашната е постигната с автоматизация и дигитализация на процесите. Оптимизиран е трафикът на средно около 30-те камиона, сновящи по чашката на рудника в една смяна. Въведена е и прецизна навигация на багерите и задаването на границите на копаене. Диспечерски център следи постоянно работата на машините и всичко това е повишило производителността на машина с 18.9 на сто. Всеки от операторите има мобилно приложение, с което може да следи в реално време добива и транспорта на изкопаната откривка и суровина. Имаи SOS бутон в случай на необходимост от спиране на работи или инциденти, каквито се случват рядко. Предприятието разполага със собствена "взривна" фабрика, където се подготвят материалите за откривките. Радарна система следи на всеки две минути за стабилността на стените на рудника. Ако има разминавания в снимките се анализира дали имал опасност от деформация. В миналото е имало такива случаи, при които работниците саевакуирани, а стените – укрепвани.  Безпилотен самолет веднъж седмично облита целия открит рудник и извършва фотограметрия, чиито геодезични снимки се използват също за анализ на геометрията на рудника след взривовете. Напоследък данните се използват и за проектиране на следващите откривки. Подземно трасе под планината Добитата руда се кара с камионите до първата трошачка. Тя е разположена на средата на чашката и натрошената едро руда оттам поема по подземна гумена поточна линия до втората трошачка. Тя се намира на "върха" на рудника и там се смила едро суровината, за да се транспортира отново по подземен тунел, дълъг 6.7 км през Стара планина, до обратната страна на Балкана. Там постъпва в обогатителната фабрика в Мирково, където рудата се преработва в меден концентрат. Той се продава на "Аурубис" и в Пирдоп от него се добиват мед, сребро и злато. Малка част от концентрата се продава за преработка в Сърбия или Китай, докато мощността в Пирдоп е в профилактика, обяснява Драганов. Компанията разполага от 2017 г. и със съоръжение, което превръща част от скалните остатъци в материали за влагане в пътища или друга инфраструктура. Вече средногодишно около 6 до 8 процента от откривките, вместо да отидат в съоръженията за минни отпадъци, се използват в строителството, с което "Елаците-Мед" вече е част от кръговата икономика и превръщането на отпадъците в суровини. Това също е част от стратегията на дружеството за развитието му поне до 2041 г. и неговата ефективност, за да може да запази добива на меден концентрат, въпреки негативната тенденция за изчерпване на находището. Това е важно и за запазване на заетостта в региона, тъй като то е основният работодател там. А средномесечната брутна заплата, която е давало предприятието през 2022 г., е била 2649 лв. Тази година възнаграждението вече е било индексирано с 20 процента и предстоят нови преговори тази есен по колективния трудов договор.

Прочети цялата публикация