ЕС и Украйна са застрашени от поредна война в Кавказ навръх изборите в САЩ

Анализ специални за ФАКТИ на Игор Чаленко, политолог, ръководител на Центъра за анализи и стратегии (Киев, Украйна):

Някои френски политици активно подкрепят контролираните от Руската федерация арменски сепаратисти в Карабах, които усилено се противопоставят на постигане на мир с Азербайджан. Докато Европейският съюз (ЕС) подкрепя постигането на споразумение между Баку и Ереван, французите го тласкат към нова война. Но една поредна въоръжена конфронтация в Южен Кавказ може да увеличи проблемите на Общността - това би довело до нова бежанска вълна към ЕС, до отклоняване на ресурсите от Украйна, до още един енергиен срив и до повече инфлация.

Подстрекатели от Париж

През последния месец някои представители на френския политически елит, известни с проарменската си реторика, започнаха активно да призовават международната общност да наложи санкции срещу Република Азербайджан. Такава инициатива бе подета от заместник-председателя на партия "Републиканците" Валери Бойе, лидера на сенаторите от тази партия Бруно Ретайо и френския евродепутат Натали Лоазо. Това беше предшествано от призива на редица френски социалисти, комунисти и природозащитници от 27 юли 2023 г. към президента Еманюел Макрон “да наложи санкции” срещу Азербайджан.

Войнствената реторика на редица френски политици, която провокира засилването на реваншистките настроения в Армения, създава предпоставки за ескалация в Южен Кавказ, с риск да се стигне до Трета карабахска война. “Войната най-вероятно предстои”, смята авторитетният британски експерт по Кавказ и автор на книгата за карабахския конфликт "Черната градина" Томас де Ваал.

Деокупация на Карабах

Карабах е анклав на азербайджанска територия, признат по силата на международното право от всички държави-членки на ООН за част от Азербайджан, но е под контрол на прокремълски сепаратисти, подкрепяни от съседна Армения. Медиите в Украйна са на мнение, че президентът на Русия Владимир Путин “използва арменските сепаратистки марионетки в Карабах за собствените си цели, точно както навремето правеше с осетинците и абхазците в Грузия и поддръжниците на т. нар. "руски мир" в Крим и Донбас".

Това "позволява на Москва да запазва военното си присъствие в Южен Кавказ, както прави в сепаратисткия регион на Грузия - Южна Осетия или в контролирания от Русия Приднестровски регион в източната част на Република Молдова". През 2020 г., по време на Втората карабахска война с Армения, Азербайджан си възвръща контрола над част от Карабахския регион. Баку се опитва да реинтегрира останалата част от Карабах чрез мирни преговори с властите в Ереван, които обаче продължава да оказват подкрепа на карабахските сепаратисти.

Политиката на дестабилизация на Кремъл

След края на Втората карабахска война от ноември 2020 г. Азербайджан и Армения многократно сядаха на масата за преговори. Въпреки това, след като доскоро беше известно, че основно Москва няма интерес от мира в Кавказ, сега реториката и на френския политически елит напълно се разминава с логиката на политиката на ЕС за поддържане на мира.

Нещо повече, гореспоменатите действия на редица френски политици за подкокоросване към война в Южен Кавказ напълно противоречи на общата линия на ЕС, който се стреми да замени руските петролногазови доставки с помощта на Азербайджан. В същото време Азербайджан, както отбеляза през май 2023 г. най-голямото румънско издание Digi 24, "се превърна в една от основните държави, през които се заместват руските ресурси на европейския енергиен пазар".

"Износът на азербайджанския газ към ЕС през 2022 г. достигна нивата от 12 млрд. куб. м, като Баку планира да удвои този показател до 2027 г. Наличието на такава газова инфраструктура е от решаващо значение за независимата енергийна политика на Баку в интерес на ЕС", констатира полското издание Salon 24.

Разминаването между общоевропейската политическа линия на Брюксел и политиката на Париж в Южен Кавказ обаче не се ограничава с това. Някои френски политици активно подкрепят контролираните от Руската федерация арменски сепаратисти в Карабах, които упорито се противопоставят на мира по оста Ереван - Баку. През юли 2023 г. редица европейски медии алармираха, че докато ЕС насърчава мирното уреждане на конфликта между Баку и Ереван, французите ги тласкат към нова война. Както и че Еманюел Макрон публично подкрепя проруския сепаратизъм в Карабах, окупиран от лоялната на Кремъл въоръжена групировка.

Подкрепата на Макрон за проруските сепаратисти

"Политиката на Макрон в Южен Кавказ не съвпада напълно с външната политика на Евросъюза, която цели установяване на мир между Армения и Азербайджан", коментира водещо литовско издание Alfa. "Ще продължа да полагам усилия, дори и да съм почти единственият в международното семейство, който застъпва тази кауза", цитира френския държавен глава румънският портал Știri pe surse , според което Макрон по този начин агитира за контролираните от Кремъл сепаратисти в Карабах. "Кремъл все още разчита на мощни съюзници на Запад, които подкрепят сепаратизма в постсъветски държави и чиято политика е в противоречие с позицията на ЕС. Сред тях е и френският президент Еманюел Макрон", коментира латвийският новинарски сайт La.lv.

Нарушаване на процеса на преговори

След края на Втората карабахска война през ноември 2020 г., Азербайджан и Армения многократно сядаха на масата за преговори с личното посредничество на председателя на Съвета на ЕС Шарл Мишел. На 17 май 2023 г. арменският премиер Никол Пашинян дори публично призна Карабах за азербайджанска територия. В резултат на това на 24 юли т.г. азербайджанският президент Илхам Алиев дори заяви, че плановете предвиждат сключване на мирен договор между Баку и Ереван до края на 2023 г.

Но насърчени от най-радикалните елементи в арменската диаспора и свързаните с тях френски политици, реваншистите в Ереван оказаха толкова силен натиск върху Никол Пашинян, че той бе принуден да отстъпи. В края на юли и началото на август 2023 г. Армения и Франция започнаха мащабна международна медийна кампания за демонизиране на Азербайджан. Но пропагандният натиск, ултиматумите и призивите за санкции срещу Баку доведоха единствено до прекъсване на преговорния процес.

В тази връзка сп. Newsweek România алармира още на 19 юни, че “усещайки нарастващата военна и политическа подкрепа от Париж, арменските реваншисти засилват натиска върху правителството”: “В резултат на това Пашинян изглежда все по-нерешителен по отношение на мирното споразумение с Баку". "Властите в Париж подкопават усилията на Вашингтон и Брюксел за мирно решение на армено-азербайджанския конфликт", писа водещото издание на Черна гора Portal Analitika.

Московски опорки за френски политици

Окуражаването на сепаратистите в Карабах и реваншистите в Ереван от страна на френските политически лидери напомня на предвоенната ситуация в Украйна. Тогава Владимир Путин демонстративно оказваше подкрепа на проруските сепаратисти в Източна Украйна - в Крим и в Донецка и Луганска области. Целта на действията на Кремъл през 2014 г. насам, се изясни впоследствие: иницииране на пълномащабна война с Украйна през 2022 г., в която вече са загинали предположително около 0,5 млн. души. Паралелът между политиката на Москва и сегашната активност на Париж бе направен на 19 май 2023 г. от лондондското издание EU Today: "Франция, подобно на Русия, няма никаква полза от мирното уреждане на армено-азербайджанския конфликт”. “Конфликтът е използван от французите за претекст за запазване и увеличаване на влиянието им в Южен Кавказ", гласи анализът.

Войната в Кавказ означава нови кризи за Европа

Заплахата от нова война в Южен Кавказ, регион със стратегическо значение за заместването на руските енергийни доставки - е абсолютно неприемлива за Евросъюза. Ако избухнат пълномащабни военни действия, е налице рискът петролногазовите доставки от Азербайджан към ЕС да бъдат прекъснати. На фона на миграционната криза с украинските бежанци, наближаващата зима и политическото напрежение в Европа, заплахата от загуба на Баку като водещ енергиен партньор може да докара ЕС до енергиен колапс.

В този случай, ЕС ще се сблъска с последици от поредната война до границите си, сред които сa рисковете от нови бежански потоци, от пореден скок на инфлацията и от още по-голямо изостряне на геополитическата конфронтация. Очевидно е, че не само Русия, но и Иран няма да пропусне да се възползва от една нова война в Кавказ. Това ще бъде много добре дошло за Путин, тъй като евентуалните последици от поредна война ще направи още по-трудна за ЕС задачата да поддържа сегашните нива на помощ за Украйна. А ако французите продължат да насърчават проруските сепаратисти в Карабах, ескалацията в региона ще стане неизбежна.

Проруските реваншисти и изборите в САЩ

Според гореспоменатата оценка на Томас де Ваал, предполагаемата трета поред война между Армения и Азербайджан има риск да избухне преди насрочените за 2024 г. президентски избори в САЩ. Припомняме, че реваншистите в Армения, подкрепяни от французите, са категорично против сключването на мир между Ереван и Баку и настояват да бъде прието искането им за автономия за арменското малцинство в Карабах.

Азербайджан обаче не възнамерява да прави отстъпки по този въпрос под натиска на реваншистите в Ереван и предлага на карабахските арменци да избират: да се съгласят на пълна интеграция в азербайджанското общество или да напуснат тази територия. "Алиев изпраща ясно послание на карабахските арменци: те трябва да приемат пълна интеграция в азербайджанската държавна система”, обобщава авторитетният американски аналитичен център Carnegie на 31 август 2023 г.: “За териториална автономия не се обсъжда - арменците в Карабах трябва да станат обикновени азербайджански граждани".

В момента властите в Баку, както и преди 30 години, търсят пътища за мирно уреждане на конфликта. Но продължаващите провокации от страна на Ереван и сепаратисткия анклав в Карабах, насърчавани от Франция, обезсмислят тези усилия. Съгласно четири резолюции на Съвета за сигурност на ООН (№ 822, 853, 874 и 884) Карабах е неразделна част от Азербайджанската република. Като се имат предвид тези международни документи, Баку има пълното право да започне операция за неутрализиране на сепаратистките въоръжени формирования на суверенната си територия. И не остават съмнения, че при подкрепа на стратегическите им партньори в лицето на Държавата Израел и Република Турция - за властите на Азербайджан тази операция би приключила успешно.

Прочети цялата публикация