Такса 50 хил. лв./МВтч ще отсява реални от фалшиви ВЕИ проекти

Парламентът ще въведе такса от 50 хиляди лева за инсталиран мегават при проект за възобновяем енергиен източник, който иска да се присъедини към електропреносната мрежа. Изискуемата гаранция ще се внася в "Електроенергийния системен оператор" (ЕСО), за да може той да планира развитието на своята мрежа така, че да поеме реални бъдещи ВЕИ централи. Това предвиждат редакции между първо и второ четене в промените на Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), които през тази седмица ще бъдат разгледани от парламентарната енергийна комисия, съобщи председателят й Делян Добрев (ГЕРБ) по време на дискусия за климатичната неутралност, организирана от Центъра за изследване на демокрацията във вторник. Според данните на ЕСО заявени за присъединяване към електропреносната и електроразпределителните мрежи са 40 хил. МВ възобновяеми източници, близо три четвърти от които са на много предварителен етап. Те обаче ангажират оператора да планира тяхното включване, пази им се капацитет, но след време се оказва, че те не се реализират и всъщност се блокират други проекти, които са истински. "Затова въвеждаме този финансов инструмент, който да отсее сериозните проекти, така както направихме през 2009 г. при предишния ВЕИ бум", коментира Добрев. Той уточни, че таксата няма да обхване проектите, които вече са сключили предварителен или окончателен договор за присъединяване, а онези, които са внесени за становище в ЕСО. Предварителни и окончателни договори са присъединяване на ВЕИ са подписани за 11 700 МВ, от които предварителните за включване на високо напрежение са за 7 хил. МВ, казаха от ЕСО за Mediapool. Това означава, че засегнати от искането за такса от 50 хил. лв./МВтч ще са над 28 хил. МВ соларни, вятърни и други ВЕИ проекти. Онези от тях, които нямат реални намерения, няма да внесат своеобразната гаранция и така ще стане ясно кои са истинските проекти, на които може да се разчита за трансформацията на електропроизводството с оглед спирането работата на въглищните електроцентрали. Още по темата: Парадоксите на българския ВЕИ бум   Очаква се ТЕЦ да започнат да отпадат от пазара по икономически причини още след 2025 г., когато ще спрат държавните субсидии за тях. Реално е възможно още догодина от електропроизводствения баланс да отпадне ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3", чийто договор за задължително изкупуване на тока от държавната НЕК изтича през февруари 2024 г. и от централата все още не са обявили ще останат ли на българския пазар. Добрев обяви още, че в редактираната версия на ЗЕВИ депутатите са предвидили да отпадне предложението за определяне на зони, в които да се изграждат ВЕИ централи, такива ще се запишат само за вятърните проекти. Ще се регламентират и агрофотоволтаичните централи, които ще позволят изграждането на слънчеви паркове върху земеделски земи и отглеждане на селскостопански култури под панелите. Силен акцент в законовите промени е поставен и върху развитието на геотермалните източници, отбеляза още депутатът. Той се върна на проблема с присъединяването на ВЕИ към мрежата и коментира, че трябва да се регламентира също така временното им и гъвкавото включване в електросистемата – тоест тогава, когато мрежата не е натоварена. Добрев даде пример как в регионите, където има много слънчеви централи, мрежата е натоварена през нощта, а в онези с вятърни паркове е обратното и трябва да се комбинират и оползотворяват свободните капацитети. Парламентарната енергийна комисия си е поставила за цел до края на септември да приеме окончателно промените в ЗЕВИ. Тази седмица се очаква да бъдат внесени за разглеждане на първо четене в комисия и промените в Закона за енергетиката, които регламентират освобождаването на пазара на ток за бита от 2026 г.

Прочети цялата публикация