Херо за треньорските уволнения в елита ни: Такова нещо няма и в Бангладеш!

Димитър Димитров - Херо говори пред колегите от "Дарик", където коментира множество раздели на родните отбори с наставниците им, както и недоверието към треньорската професия в България.

"Трудно ми е да отговоря еднозначно, поставихме световен рекорд - в един ден уволнихме трима треньора. Това даже в Бангладеш не е постигнато. Нещата са много дълбоки. Треньорската професия няма тежест. Използват ги като изтривалки после и ги изхвърлят. За това нещо вина имат и самите треньори, които се съгласяват на всичко, за да работят. Резултатът се вижда. Когато създадохме тази асоциация и не успяхме да го вкараме, ми стана ясно, че тази институция няма да има уважение.

За мен нямат значение договорите. Дават ти три заплати и си заминаваш. Съвсем различно е в чужбина. В България институцията не се оценява. На собствениците така им е по-удобно - да имат послушковци и треньорите да обират негативите. Аз ако съм собственик, дълго ще мисля кого да избера за треньор, но след като го избера, ще му дам всяка възможност да избере селекция, щаб, ще му дам време да видя има ли ефект, или не. Говорил с много треньори - питам "Ти селекция направи ли?" - "А, не, каквото ми изберат те"... аз на такива условия не бих се съгласил. Някой друг определя селекция и щаб, а треньорът ще отговаря за резултатите. Много хора се съгласяват на такива условия, много не се.

Много от собствениците си мислят, че разбират от футбол, но не са така нещата. Има голямо разминаване в техните разбирания и виждания за играта. Не е фолклор, за голямо съжаление са факти, че собствениците редят съставите. Мисля, че и в момента го има. За да се стигне до тази ситуация, вина имат и треньорите. Стоят зад бариерата, че трябва да хранят семейство и са готови да приема отстъпки.

Аз съм от старото поколение, помня какво се е тренирало. Знам какво са тренирали треньорите в школата, имам наблюдение и сега. Сега са по-подготвени треньорите, но няма футболисти. Къде е разминаването? Липсва масовост. Сега в рамките на 1 час 5 пъти да тренираш в седмицата е недостатъчно за един млад футболист да се усъвършенства като професионалист. В школите децата се гледат като банкноти. Тях ги интересуват таксите, треньорите се превръщат в аниматори. Те са хора, които трябва да дадат началото и да изградят този футболист. Преди години имахме медали от европейските турнири за юноши и младежи, сега е нереално да се случи.

Нещата са много дълбоки. Ние не само не се развиваме, а тъпчем назад. Има какво да се желае. Другите държави се развиват. Сега няма никаква методика, всеки работи както прецени, каквото е срещнал. Нещата са много различни. Има добри млади треньори. В мъжкия футбол също има треньори, които могат да свършат добра работа. Работил съм в чужбина. Когато чужд треньори работи в България, трябва да има визитка. Нито един от тях не заслужава уважение, защо им се дава шанс на тези треньори? Всички успехи са постигнати с български треньори. Има и кадърни, и можещи момчета. Когато се сложи един български треньори, се търсят незабавни български успехи. Няма как да стане. Тези момчета не са магьосници. Трябва да дадеш време на този човек. Много пъти съм казвал - нека ръководството да дава футболистите, но треньорът да има последната дума. Къде е ролята на треньора?

Не се съгласих за поема Ботев, защото не мога да приема факта да не си редя състава. Трябва да приема хора, които не са били коректни в бившия си отбор. Тези двама души, които не исках, сега ги виждам в щаба на новия треньор. Как да бъда в отбор, в който не мога да си определя състава? Ще работя в клуб, в който ще ми се даде възможност да работя. Като начинаещ в Нефтохимик, селекцията съм я правил на 90% аз, колкото и да се говори за характера на Порточанов. Никога не ми е казвал кой ще взема, кой няма да взема. Той научаваше в последния момент. Президентите много си мислят, че разбират от футбол.

Не ми е удобно да го коментирам (б.р. - че той, Станимир Стоилов и Стойчо Младенов нямат работа като треньори). Пълен песимист съм. Не виждам светлина в тунела. Копаем дъното. Може да бием един-два мача (б.р. - националния отбор), да покажем моментни изригвания и си идват нещата, каквито са в действителност. Трябва да върнем страстта във футбола. Трябва да се върнат училищния и махленския футбол, треньорите да се пращат на обучение. Ще спрем сами да търсим футболисти в чужбина, когато има зрънца в България. Сега като има зрънце, го взимат големите отбори и се прибягва до чужденци, които дори са по-евтини. В Черноморец от 2010 о 2014 се самоиздържахме с продажба на футболисти.

Николай Костов има качества и го е доказал, повече в чужбина, защото в България не е работил толкова. Имам впечатления от работата му, сериозен треньор. Заслужават добри думи Илиан Илиев, Александър Томаш. На Илиан Илиев му се дава пълен картбланш, работи 6-7 години в Черно море. Когато му се даде възможност, ще се получават резултати. Ако ги сменяш след 4-5 мача, твоя грешка е, че не си го преценил. Когато вземеш човек, му дай поне 1 година. Резултатите понякога са в следствие от много фактори.

Имах лични причини, когато напуснах Арда, можех да се върна след седмица, но ме излъгаха. Те ми бяга казали условията, представиха ме пред половината град, тренирахме и след това условията бяха различни. Щом на старта ме лъжеш, няма повече смисъл да работя с тези хора.

Това, че Локомотив Пловдив го напуснаха основни фигури, ще окаже влияние. На тях им предстоят и по-тежките мачове. Имаха сравнително благоприятна програма, като изключим мача с Левски. Ще им е трудно да задържа това ниво, дано да се лъжа. За мен се поизясни първата шестица. Същата формация ще е като миналата година. В средата на таблицата пак ще са едни и същи, при изпадащите също. Нещата си идват на местата, както се очакваше.

За голямо съжаление, е така, като си вземеш бразилец от улицата, е по-научен от младите български футболисти. Това са фактите. Когато погледнеш към кои футболисти има интерес от чуждите мениджъри, интересът е към чуждестранните футболисти, не към българските. Не е толкова болно, колкото обидно, когато ме питат какво става с бургаския футбол. Надявам се да дойдат по-добри времена, но сега нещата са трагични. В близко бъдеще трудно ще излезем от тази ситуация. Надявам се да се случат нещата. Не зависи само от мен дали ще се върна скоро в треньорската професия", завърши Димитър Димитров - Херо.

Прочети цялата публикация