Хърватия: тъмната страна на туристическия бум в страната

Хърватия е много търсена туристическа дестинация. Тази година туристическата индустрия в страната очаква приходите да надхвърлят дори тези от предпандемичната 2019 година, когато бяха реализирани рекордни постъпления от туризъм. Основната причина за този туристически бум е, че от началото на годината Хърватия е част от Шенгенското пространство - ще рече, че на повечето туристи вече не им се налага да минават през гранични контроли. Пътуването до Хърватия се улеснява за европейците и от факта, че страната прие еврото.

"В сравнение с предишни години и периода преди пандемията, в първата половина на 2023 имаше ръст на туризма", обяснява говорител на министерството на туризма. Това се случва благодарение на екскурзиите през уикенди до исторически градове, които много туристи от други шенгенски държави предприемат. В последните години туризмът вече е отговарял за близо 20 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) на Хърватия и се е превърнал в сериозен фактор за икономиката, особено в крайбрежните региони.

Еврото улеснява пътуванията

Присъединяването към еврозоната от своя страна увеличи прозрачността на пазара, тъй като съотношението между цена и качество вече е по-ясно за туристите, казва още говорителят на министерството. Освен това несигурността, свързана с колебанията на валутните курсове, е изчезнала. Това улеснява туристите при планирането на техните пътувания и бюджета им. "Присъединяването към Шенген и еврозоната носи значителни ползи за хърватския туризъм", казват от министерството. "Особено като се има предвид, че около 80% от туристите с нощувки в Хърватия идват от Шенгенското пространство и почти 60% от еврозоната."

В Загреб обаче признават, че новият наплив на туристи носи със себе си и нови проблеми. В последно време има все повече оплаквания за това, че цените се повишават. "Наясно сме с това", казва говорител на министерството. Причината обаче не се крие в смяната на валутата, а по-скоро в световната инфлация. Анализи показват, че цените се покачват и в други средиземноморски държави, които отдавна са част от еврозоната. "За съжаление има и случаи, в които въвеждането на еврото се използваше като претекст за повишаване на цените". Такива практики се наблюдават от местните власти. В Хърватия обаче все още можете да заредите автомобила си с най-евтиния бензин в Европейския съюз.

Критики от природозащитниците

Едно е ясно: увеличаващата се популярност на страната с нейните 1880 километра брегова линия, повече от 600 острова и туристически центрове като Дубровник, си има и лоша страна. Отрицателните последици от масовия туризъм са неизбежни. Като в Истрия, в северната част на страната, където се стичат най-голям брой туристи. Според природозащитниците от организацията "Зелена Истрия" проблемите варират от неадекватна инфраструктура, например при събирането на отпадъците, през незаконното строителство и изграждането на цели селища, използвани само през летния сезон и пустеещи през останалата част от годината, до приватизацията на плажовете. Така местните хора се оказват без свободен достъп до крайбрежието, казва Дуня Миков от "Зелена Истрия". Изкуственото "разкрасяване" на плажовете също е неприемливо. Все по-често места, които всъщност са скалисти, се запълват с пясък, за да се улесни използването им от туристите.

Загубата на биоразнообразие, замърсяването на въздуха, морето и подземните води са само някои от последиците от масовия туризъм за околната среда. "Но кой следи за това? Кой се грижи за това? Всичко се случва твърде бързо. Няма никаква реакция от страна на контролните органи и няма санкции за тези, които не спазват закона", казва Миков.

Сертификати за устойчиво настаняване

Екологичната организация "Sunce" също е загрижена за това как ваканционната индустрия може да се развива устойчиво в бъдеще. "През последните години Хърватия отбеляза значителен ръст в туризма", казва говорител на групата. Според него е предизвикателство да се намери баланс между големите тълпи и опазването на природните ресурси и културното наследство. Неотдавна "Sunce" разработи проект за сертифициране на Далмация, с който се награждават особено устойчиви туристически обекти в региона. Правителството в Загреб подкрепя проекта.

Хората в столицата също разбират, че не могат да се справят с този наплив без да се работи по въпроса. Правителството вече планира нов туристически закон, който да контролира развитията, като се опира на обективни данни. Освен останалите мерки е планиран и туристически данък. Събраното от него трябва да отива за опазване на околната среда. Този данък обаче ще бъде наложен чак през 2025 и само в областите, които имат проблеми, свързани с бума на туристи. "Масовият туризъм определено не е това, което искаме", казват хората там. Хората в Загреб обаче все още са доволни, че посетителите в страната се увеличават.

Автор: Йонас Мартини

Прочети цялата публикация