През 1908 България става независима. Независима ли е днес?

Коментар на Веселин Стойнев:

Независими ли сме 115 години след обявяването на Независимостта на България? Категорично да. Но сме разделение в разбирането си за независимост. Едните казват - още не сме независими от Русия, пълно е с русофили и кремълски подлеци. Другите казват - зависими сме от Вашингтон и Брюксел, елитът ни е послушен и продажен. А суверенно мъдрите заключават, че сме зависими ту от Изтока, ту от Запада - понеже сме малка държава и кротък народ. И в основата на тези отговори е идеалът на независимостта, изповядван като категоричен императив на самотен остров.

Независима България - от 1908 до днес

Обявяването на държавната независимост е кулминацията на формирането на нацията държава. В България я постигаме през 1908 година, възползвайки се от международната конюнктура - като този път, за разлика от Съединението, и Русия участва в сделката. После като независими се възгордяваме прекомерно от военната си мощ и след няколко национални катастрофи изпадаме в меланхолия, но формално си оставаме независими - първо окупирани, после изолирани и без войска. Бранейки формалната си независимост, с помощта на нацистка Германия понечваме да си довършим националното обединение, но отново търпим катастрофа, запазвайки все пак придобивката Южна Добруджа. После пък сме съвсем формално независими, превръщайки се фактически в 16-а съветска република.

Колкото повече се глобализираше светът, толкова по-малко независими ставахме. През 1915 година сами избрахме да застанем на страната на Централните сили, защото към този момент изглеждаше, че те ще победят, а цар Фердинанд и премиерът Радославов бяха германофили. През 1941 година избрахме Тристранния пакт, защото вече бяхме реваншисти към съседите, а и Германия щеше да мине през нас и без нашето съгласие. През 1944 година пък вече нищо не можехме да избираме - вместо нас решиха Ялта и Трети украински фронт. Когато през 1989 година балонът на комунизма се спука и съветската система се разпадна, България пак избра да тръгне на Запад - както след Освобождението. Но продължава да извръща носталгично глава назад, защото мнозина все още очакваха построяването на комунизма, който беше заменен с някакъв развит социализъм. После чакаха и капиталистически комунизъм, или поне развит капиталистически социализъм, но и него го няма. И понеже задълбахме в огромни социални и регионални неравенства, носталгията порасна до ревизионистко мърморене срещу прехода, ЕС и САЩ. Добре че и този път не се появиха партизани, способни сами да установят независима народна власт, но те обикновено изникват тогава, когато руската армия се приближи до Дунава.

Сега тя се появи на Днепър към Киев - така, както хитлеристките войски излязоха през 1939 година на Висла към Варшава. И партизаните наизскачаха - едни бълват змии и гущери срещу "посолството" и събират подписи срещу еврото, други ронят молитви за мир и вдигат 100-метрови пилони, трети кадят срещу джендъри и караконджули. Всички те жадуват за освобождение от най-независимата страна в света - Русия. Нищо, че тя днес отново се нуждае от свой Цар Освободител да премахне крепостничеството, което Путин надяна на мужиците. И че в нараненото си величие става все по-зависима. Дори от снарядите и ракетите на бедняшка Северна Корея. А днес Ким Чен-ун е по-независим и от Путин - за сметка на 25 милиона севернокорейци, които са стопроцентово зависими от него.

Кому служи независимостта?

Затова по-важният въпрос е не колко независима е държавата ти, а кому служи тази независимост. Днес близо 200 страни членки на ООН са независими, но милиони хора страдат от независимостта си, защото тя е в ръцете единствено на управляващите режими. Независимостта си струва, когато е благо за всички граждани. А във външен план това изключва държавата да е самостоятелна до изолация. Колкото е по-обвързана и интегрирана в света, толкова повече печели независимост, защото и други страни стават зависими от нея. Тази взаимозависимост е предпоставка за предотвратяване на войни и конфликти и за налагане на нечии интереси с твърда сила.

Колкото България е по-интегрирана в най-мощните организации за сигурност, за демократично и за икономическо развитие - НАТО и ЕС, толкова повече добруване тя може да осигури на своите граждани. И не губи суверенитет, а го споделя с другите - дава част от своя, те ѝ дават част от техния. Суверенитетът на диктаторските държави накрая се свежда единствено до ядреното оръжие, затварянето на границите и опоскването на природните ресурси от управляващата клика. Хайде да не бъдем независими като Северна Корея, Беларус и Русия!

Прочети цялата публикация