Fakti.bg | 23.09.2023 07:22:11 | 81

Мариана Кацарова: Има голям брой препоръки за Русия и още много какво да се прави


Имате богат опит като правозащитник. Сега по-трудно ли стана да се занимавате с човешки права, особено в страна като Русия?

Назначена бях като първи специален докладчик по ситуацията с правата на човека в Русия от Съвета по правата на човека към ООН. На 1 май заех своята длъжност и започнах работа по този мандат. Резолюцията, която изобщо създаде такъв мандат, наблюдателен, на специален докладчик за Руската федерация, бе приета на 7 октомври миналата, 2022 година. Мисля, че това бе много знаково, защото това е денят, в който моята добра приятелка Анна Политковска, руската журналистка, която пишеше за войната в Чечня, бе убита в Русия преди почти 17 години. Много отдавна се занимавам с целия този регион, с Руската федерация, 10 години работих в „Амнести интернешънъл“ по време на чеченските войни, тогава се и запознах с Анна Политковска.

Ролята ми бе друга, по-късно 2 години бях в Донбас, водих мисията на ООН по правата на човека в Донбас в началото на въоръжения конфликт през 2014 г. до 2016 г. и по-късно, преди сегашния ми мандат, работих в офиса на Върховния комисар по правата на човека в ООН, като оглавявах разследването за ситуацията с правата на човека в Беларус след президентските избори през 2020 година. Питате ме за Русия и по-лесна или по-трудна е станала работата по защитата на правата на човека в Русия. Мисля, че неимоверно по-трудно е в момента. Моят мандат има своите плюсове и минуси. Веднага след назначаването ми на 1 май от Съвета по правата на човека към ООН поисках с писма от руското правителство достъп до Руската федерация, до територията на страната, за да мога да се срещна с различни и правозащитници, и членове на правителството, и адвокати, и жертви на нарушенията на правата на човека. За съжаление руското правителство не ми предостави такъв достъп, а напротив - заяви, че те не признават мандата на специалния докладчик на ООН за Руската федерация. Продължавам да се надявам, че с тях ще имаме база за един конструктивен диалог, защото все пак в техни ръце, в ръцете на всяко правителство е да съблюдава правата на своите граждани, нито повече, нито по-малко. Така че с моя мандат, разбира се, ограничението бе, че откакто съм започнала вече четири месеца, нямам достъп вътре в страната. Но за сметка на това много от руските дисиденти, журналисти и правозащитници се намират в момента извън пределите на Русия. Там просто стана невъзможно нито за съществуване на свободна преса, нито за съществуване на правозащитни организации. Нещо повече, около 600 неправителствени правозащитни организации бяха закрити от правителството, почти всички, бих казала дори всички независими средства за масова информация също бяха закрити. По информация, която имам, повече от 1000 руски журналисти напуснаха Русия и се намират в изгнание в момента в други страни. Цялата тази репресивна машина на руското правораздаване, на законотворчеството бе включена от правителството, за да ограничи свободата на словото, да ограничи свободата на събирания, свободата на мирни шествия и демонстрации, особено след военното нападение на Русия над Украйна през февруари миналата година. Оттогава почти всяка седмица се приемат закони, които ограничават още и още всички тези основни свободи. Много от антивоенните демонстранти също, хората, които по един или друг начин изявяват своето несъгласие с войната в Украйна, също са подложени на преследване от правителството. Законите се използват, например административният кодекс, се използва за административни правонарушения против демонстранти, някои от тях биват задържани за 15 дни, после получават други 15 дни, и още 15 дни. Също така много от видните правозащитници на Русия като Олег Орлов, един от съпредседателите на правозащитната организация „Мемориал“, която е Нобелов лауреат, през миналата година получи Нобеловата награда за мир, заедно с украинска организация и с правозащитника от Беларус Алес Беляцки. Олег Орлов в момента е на съд и точно в този момент, например, се води неговият съдебен процес. Той е обвинен в дискредитация на руската армия и това е само защото той се обяви по един мирен начин като правозащитник против войната, за прекратяване на войната в Украйна. Но той не е единствен. Над 20 000, а може би и много повече вече, но по моя информация над 20 000 души в Русия, които изразиха по един или друг начин своето противопоставяне на войната в Украйна или пък участваха в мирни антивоенни шествия, бяха арестувани. Те са арестувани от властите и подлежат на преследване по законите на Русия.

Доколко може все пак да се разчита на достоверност, след като вие не можете да отидете там и правозащитниците са преследвани, доколко може да се разчита на достоверност на информацията за нарушенията на човешките права в Русия и откъде черпите тази информация, имате ли някакви независими източници?

Преди всичко към мен се обръщат жертви на нарушенията на правата на човека и адвокатите ми. Те представят абсолютно достоверна информация за техните преследвания, срещу тях са започнати дела, те се явяват в съд. Освен това жертвите на насилие, например, имам достоверна информация за това, че дори изнасилвания и сексуално насилие се използва като част от мъченията, които се прилагат в полицейски участъци против някои от тези мирни демонстранти, участващи в антивоенни демонстрации. Много от водещите правозащитници и журналисти на Русия, както и дисиденти и активисти, се намират извън пределите на Русия. Имам постоянен контакт с много от тях вътре и извън пределите на Русия. Така че информацията, която получавам и разследвам е на много високо равнище и тя е напълно достоверна.

Руският президент неотдавна отбеляза пред Източния икономически форум във Владивосток, че около 160-170 културни дейци, които не са били съгласни с политиката на Русия, са напуснали страната и талантливите хора, заминали в чужбина, е по-добре да се занимават с бизнес там, отколкото да "промиват мозъците" на руските граждани и да пропагандират нетрадиционни ценности, макар че според него никой не е затворил пътя им обратно. Как бихте коментирали това негово изказване?

Това е написано в моя доклад, част от моя мониторинг на ситуацията в Русия, моите наблюдения бяха свързани с преследвания на културни фигури, на актьори, режисьори. Две жени, които направиха театрална постановка, режисьор и драматург, се намират и в момента в затвора, но не са само те. Имаше един поет, който само за това, че бе рецитирал стихотворение против войната в Украйна публично в парка на едно събитие, бе подложен на чудовищни мъчения и тази информация е абсолютно достоверна. Трябва да кажа, че преследването на културните дейци се състои в това, че например една от най-известните в момента и популярна в Русия комедийна актриса, която е 83-годишна, Лия Ахеджакова, нейните постановки бяха отменени и тя загуби своята работа в театъра си (самата тя е родена в Харков), само защото изрази публично своя протест срещу войната в Украйна. Разбира се, че заминаха много хора, заминаха не само културни дейци. Но тези, които напуснаха Русия, го направиха само защото преследването срещу тях и невъзможността да упражняват своята професия свободно бяха достигнали до такова ниво, че те предпочетоха да заминат. Както съобщих в началото на нашия разговор, над 1000 журналисти са напуснали Русия, и то говорим за сериозни журналисти. Руската пропаганда в момента, дезинформацията, се използва много активно, за да оправдае войната в Украйна, нападението над Украйна, и всъщност не са културните дейци тези, които промиват мозъците, бих казала, а това е цялата машина на пропагандата, която всъщност оправдава войната, оправдава военните действия и по някакъв начин се опитва да я приравни на Великата отечествена война - имам предвид това, което се случва в Украйна. Всеки един опит да се каже истината за онова, което става в Украйна или ролята на руската армия там, или дори загубите на руската армия. Например, един журналист, Михаил Афанасиев, преди няколко дни получи пет и половина години затвор, защото бе написал статия, в която съобщи за една група руски полицаи, които бяха отказали да воюват, бяха отказали да бъдат мобилизирани и да воюват в Украйна по съображения, свързани с тяхната съвест. И за това получи пет и половина години затвор, за тази информация.

Как стои казусът с депортираните украински деца, какво засяга този случай?

Международният наказателен съд в Хага, който се занимава с този случай, има прокурор в съда, занимаващ се с разследването по казуса за, както твърди украинската страна, отвлечените украински деца. В моя мандат лично не съм се занимавала с този казус, защото това е един от най-висшите международни трибунали, може да се каже, международен съд и техният главен прокурор разследват. Както знаете бяха обявени и заповеди за арест на руския президент и комисаря по защита правата на децата в Русия. По-добре да оставим разследването да продължи, да видим до какво ще достигне един прокурорски орган в разследването по този случай.

Какво на практика може да се предприеме за подобряването на човешките права в Русия, имайки предвид всичките рискове, пред които са изправени правозащитниците - затвор, опити за отравяния, инсценировки на инциденти и други за всеки, който говори срещу властта, просто като начин да бъде накаран да замълчи?

Имам голям брой препоръки в моя доклад и те са препоръки от една страна към руското правителство, а от друга страна към международната общност, към другите страни членки на ООН, към другите правителства. Разбира се, защитата от нарушения е задължение на правителството на Руската федерация и на всяко едно друго правителство. Има международно право, международни конвенции на ООН по защита правата на човека, отделно разглеждащи освен двата пакта по политическите и гражданските права, а също социалните и икономическите, има също така конвенции за защита правата на детето, защита на жените от насилие и т. н., има и конвенция против мъченията. Всички тези международни инструменти, тези конвенции на ООН са подписани от Руската федерация. По този начин правителството е приело едни обещания, една отговорност те да бъдат съблюдавани. А те грубо се нарушават към собствените им граждани, към собственото население на Русия. Така че това, което трябва да се направи веднага от руското правителство, е да следват препоръките в моя доклад. Но най-важното е веднага да върнат законодателството в Русия на нивото, което бе преди да започне това масово законотворчество, довело до пълно унищожаване на свободите в Русия, на гражданското общество и тези драконовски закони - когато хората се появяват с празен лист хартия на площада, полицията ги арестува, защото знае, че на този лист хартия ще бъде написано или трябва да бъде написано „Не на войната в Украйна“. Самото правителство на Русия е много важно и самата Руска федерация е много важна страна в системата на ООН. Това е една от петте постоянни страни членки на Съвета за сигурност на ООН. Така че от Съвета за сигурност зависи понякога животът на хората в различни държави, защото това е органът в ООН, който решава дали ще бъде мир, дали ще бъде конфликт и как да бъдат разрешени различните конфликти. Така че страна членка на Съвет за сигурност би трябвало да даде пример как се съблюдават правата на нейните собствени граждани. Много се надявам, че този процес трябва да започне от някъде, надявам се, че руското правителство ще седне на диалог с мен и на поредица от срещи, ще ми бъде даден достъп до Руската федерация и се надявам тези съвети и тези препоръки, които съм дала, това все пак не е мой личен доклад, той е личен, но от друга страна съм упълномощена от другите членове на Съвета по правата на човека към ООН и мисля, че руското правителство е длъжно да последва тези препоръки и да започне от някъде да се грижи за своите граждани.

И един последен въпрос, очаквате ли да бъде удължен мандата Ви през следващия месец?

Всичко това е в ръцете на правителствата, те създадоха този мандат, те ще гласуват за неговото продължаване или не. Мога само да кажа, че - да, това е един процес, който е в ръцете на членовете на Съвета по правата на човека към ООН. Но защо е важен моят мандат като мандат. Той е важен, защото, така както самата го разбирам, това е един мост към международната общност, между ООН и хората в Русия. Надявам се, че моят мандат ще бъде този глас, който може да бъде предоставен на жертвите на нарушаването на правата на човека в Русия, а те са хиляди, като някакъв вид справедливост, защото в момента, от миналата година, Руската федерация престана да бъде член на Европейската конвенция за правата на човека, тя се оттегли от тази конвенция, а съответно оттегли и правомощията на държавата да бъде разглеждана от Европейския съд за правата на човека. Това бе единственият международен инструмент и много руснаци още чакат за справедливост за жертвите от чеченските войни - тези нарушения на техните права и военни престъпления, които бяха извършени против гражданското население в Чечня. Искам да кажа, че този инструмент вече е затворен за руските граждани и ако те не получат справедливост на нивото на техните съдилища, където по мои наблюдения независимостта на съдиите и на съдопроизводството е под огромна въпросителна и по-често те не получават справедливост чрез съдопроизводството в Русия, те поне имаха възможност да се обърнат към Европейския съд, а сега я нямат. И затова правозащитната система на ООН, включително моят мандат, са една възможност за тези жертви да се обърнат и по-някакъв начин техните дела да бъдат разгледани ако не в международен съд, то поне в системата на ООН. И да получат гласност онези нарушения на техните права и онова страдание, през което те са минали. Имам предвид хора, които, както по-горе говорихме, са пребивани, измъчвани в полицейски участъци или в затвори, дори изнасилвани - за това, че те са против войната в Украйна, но и по ред други причини. Преследват се активисти от коренните народи, имах неотдавна една среща с представители, с лидери от коренното население на Русия, това са народи от Северна Русия с по-малко от 10 000 души население. Техните права върху изконната им земя, свещените места за техните племена и народи са също потъпкани и те се борят, например, против различни компании, нефтодобивни или газодобивни, които искат да вземат тяхната земя за бизнес интересите си, разбира се. Това са екологични организации, това са организации на коренните народи в Русия, това са много различни неправителствени организации, които се борят по различни теми, организации, които се борят против насилието над жени. В Русия например няма закон за домашното насилие. Моята информация, защото в момента няма статистики, е много стара и тя е официална - на времето 14 000 жени умираха в Русия всяка година от домашно насилие. А сега, например, от началото на войната в Украйна, се въвеждат облекчителни законови разпоредби за войниците и офицерите, които са участвали във войната. Имаше един много показателен случай наскоро за човек, който е участвал във войната, а след това се връща в мирния живот и пребива до смърт жена си, собствената си съпруга. Той получи облекчение от най-тежкото наказание, което можеше да получи за убийство, защото е служил във войната в Украйна. Това са два съвършено несъвместими и като законов ред, и от гледна точка на морала и правата на човека казуса. Така че има още много какво да се прави.

Прочети цялата публикация