Конституционната реформа беше удавена в критики, предстои ремонт

Представителите на съдебната власт, юридическата общност, президентството и адвокатурата заляха с критики проекта за конституционна реформа, който бе обсъден в сряда от конституционната комисия преди гласуването на първо четене от Народното събрание. Единственият консенсус по текстовете се очертава около въвеждането на индивидуалната конституционна жалба и увеличаването на съдийската квота в Висшия съдебен съвет, което гарантира независимостта на българския съд. По абсолютно всички други въпроси бяха отправени критики, на които управляващите трябва да търсят отговор между първо и второ четене на проекта в парламента. Реформата в конституцията си поставя за цел пълното разделяне на Висшия съдебен съвет на два органа без връзка помежду им, засилва съдийската независимост, но поставя прокуратурата под контрола на парламентарната квота в Прокурорския съвет. Едновременно с това се орязват много от възможностите на главния прокурор да ръководи институцията Другата голяма промяна е свързана с орязването на властта на президента да избира сам състав на служебното правителство и издаването на указите за назначаване на тримата големи шефове в съдебната власт – главния прокурор и председателите на върховните съдилища. Първият залп дойде от президентството Първо думата бе дадена на представителя на президентството Емилия Друмева (бивша конституционна съдийка), която очаквано се фокусира върху предложенията за служебното правителство. Проектът предвижда президентът да може да избира служебен премиер измежду три фигури – председателя на парламента, управителя на БНБ и председателя на Конституционния съд (КС). Според Емилия Друмева подобна промяна може да се извърши само от Велико народно събрание, като нейната позиция бе подкрепена от друг бивш конституционен съдия – Пенчо Пенев. "Това е съществено маргинализиране на президента", каза той. По този въпрос имаше и други сериозни критики, които се фокусираха върху начина, по който се орязва властта на държавния глава. "Както са предложени нещата за служебното правителство, предизвикат опасения. Има предпоставка за несъвместимост за председателя на Конституционния съд, председателят на Народното събрание е политическо лице, но няма да може да участва на избори (ако стане служебен премиер). При БНБ също има законово ограничение (да стане служебен премиер). Ако парламентът може да назначи служебно правителство, защо не може да го направи нормално?", коментира дългогодишният депутат и настоящ професор по конституционно право Екатерина Михайлова. Няма отговор какво се случва и при най-елементарната опция - ако и тримата възможни служебни премиери откажат да заемат тази позиция. Тогава държавата ще бъде вкарана в конституционна криза, защото няма да има други опции за назначаване на служебен кабинет. Парламентът не бива да е ковачница Председателят на Висшия адвокатски съвет Ивайло Дерменджиев напомни, че председателят на КС трудно може да приеме да стане служебен премиер, защото след това той потенциално може да решава при оспорването на парламентарните избори, които сам ще е организирал. Председателят на КС няма заместник и назначаването му за премиер ще блокира цялата институцията. "Парламентът не трябва да е ковачница, а лаборатория за законите. Трябва да се пипа не с чук, а с кадифени ръкавици", каза Дерменджиев. Емилия Друмева предупреди и за други проблеми във Висшия съдебен съвте, на които конституционният проект все още няма отговор. Според нея предложеното голямо мнозинство на политическите представители в Прокурорския съвет ще доведе до политически контрол върху прокуратурата, докато формално тя остава в съдебната власт. Друмева напомни, че проектът тика до абсурдната ситуация, в която Върховният административен съд да решава за избора на своя председател, защото разглежда делата срещу решенията на Висшия съдебен съвет. Не пипайте Пленума на ВСС В рамките на дискусията абсолютно всички участници предупредиха депутатите да не премахват общия Пленума на прокурори и съдии, който сега е символ на единството на съдебната власт. Този орган решава за бюджета на системата, имуществото и други вътрешни регулации. Бившият конституционен съдия Пенчо Пенев коментира, че е абсолютно невъзможно да се премахне Пленумът на съдебната власт без свикването на Велико народно събрание. Съюзът на съдиите в България поздрави парламента за концепцията на законопроекта, който води до засилването на независимостта на съда и засилва отчетността на прокуратурата. В същото време най-голямата и критична съдийска организация също имаше сериозни критики. Съдийският съюз се обяви против премахването на централизацията на прокуратурата и подкрепи настояването за запазване на Пленума на съдебния съвет. "Всичко е въпрос на фини настройки. Проблемите могат да се отстранят сравнително бързо", коментира съдия Татяна Жилова от ССБ. "Главният прокурор трябва да запази част от правомощията си – да се запази надзорът за законност, контролът върху изпълнение на наказанията и възможността му да защитава правата на хората в уязвимо положение. Прокуратурата трябва да остане централизирана", каза съдия Жилова. Според ССБ една от възможностите за балансиране е главният прокурор да не бъде член по право на Прокурорския съвет, което ще повлияе благоприятно на властта му върху системата. ССБ призова седемгодишните мандатите на шефовете на върховните съдилища да не се пипат. Управляващите предлагат, вместо 7-годишните мандатите, да се въведат два петгодишни. "Това някакъв тест ли е? Ако е изпълнявал необходимите поръчки, пак ще бъде избран така ли? Ако не изпълнява, няма да бъде избран?", попита съдия Татяна Жилова. Представляващият член на сегашния съдебен съвет Боян Магдалинчев също се обяви срещу силното орязване на правомощията на главния прокурор, прокуратурата и премахването на Пленума на ВСС. "Много граждани и практикуващи юристи разчитат точно на прокуратурата за атакуване на незаконосъобразни подзаконови актове", каза Магдалинчев. Едно наум Много показателно за предстоящия ремонт на конституционния проект е мнението на шефката на Националния институт на правосъдието Миглена Тачева, която поддържа добри контакти с ГЕРБ и дори бе предложена за вицепремиер в един от неосъществените кабинети на партията. Тачева изрази несъгласие със заличаването на Пленума на ВСС като общ орган за управление на съдебната власт. Тя предложи, вместо пленум да се създаде Национален съвет на съдебната власт, в който да влизат всички важни фигури в системата. Миглена Тачева възрази срещу политизирането на Прокурорския съвет. "Формално прокуратурата излиза от съдебната власт, въпреки че юридически остава там", каза тя. "Не се притеснявайте, дами и господа, ще водим тези дискусии още много пъти", каза председателят на конституционната комисия Радомир Чолаков (ГЕРБ-СДС). Изтеглете този проект Най-крайна беше позицията на Съюза на юристите в България, която беше изразена от бившия конституционен съдия Владислав Славов. "Това е непрофесионално подготвен и противоконситуционен проект, който е най-добре да бъде оттеглен и да започне обсъждането отново. В мотивите към законопроекта няма някакви цели, за да може да подобрим нещата. В момента ние разбиваме дейността на съдебната власт", каза Славов. Той напомни за проекта за нова конституция на бившето юридическо острие на ГЕРБ Данаил Кирилов, който бе внесен, за да намали натиска на уличните протести и правителството на Бойко Борисов да изкара мандата си. "Тук май целта е същата, но ние с политика не се занимаваме, а се опитваме да реформираме съдебната власт", допълни председателят на Съюза на юристите.

Прочети цялата публикация