Колко харчи Русия за окупираните територии

Преди година президентът Владимир Путин подписа закон за присъединяването към Русия на т.нар. Донецка и Луганска народни републики, както и на Запорожка и Херсонска област в Украйна. Тези територии фактически бяха анексирани и получиха статут на "субекти на Руската федерация". Оттогава за тях се отпускат дотации от държавния бюджет - на колко възлизат те?

Разходите за отбрана се удвояват

Точна сметка на средствата, изразходвани за окупираните територии, не може да се направи лесно. Но - трябва да се има предвид, че санкциите и излизането от Русия на много западни компании доведоха до спад в БВП за 2022-а година с 2,1 процента.

Друг примерен ориентир е проектът на бюджет за 2024-а година. От предвидените в него разходи в размер на 36,6 трилиона рубли почти една трета - 10,8 трилиона са предназначени за отбрана, 3,5 трилиона са за национална сигурност, а има и засекретени пера, част от които вероятно също са свързани с войната - с планирани разходи от 11,1 трилиона рубли.

Руският президент Владимир Путин потвърди, че догодина военните разходи ще нараснат двойно, но изтъкна, че социалните дейности няма да постарадат от това. "Не би било правилно да се каже, че харчим прекалено много за оръжие и забравяме за маслото", посочи Путин. Но при положение, че за "Социална политика" през следващата година са предвидени 7,5 трилиона рубли, разходите за отбрана определено надхвърлят тази сума.

Окупираните територии получават най-много дотации

Що се отнася до безвъзмездните дотации от руския бюджет за окупираните украински територии, нивото при тях стига до 99 процента, т.е. надвишава нуждите дори на традиционно зависимите от федералния център руски субекти като например републиките в Северен Кавказ.

В абсолютни цифри най-много средства получава т.нар. Донецка народна република - 171,1 милиарда рубли за 2023. Но и всички останали окупирани територии също влизат в десятката на най-дотираните от началото на тази година, сочат данните от руския официален портал "Електронен бюджет".

Автор: Иля Ковал

Прочети цялата публикация