Над 80% от производството в България е съсредоточено в 16 центъра

В 16 икономически центъра на страната, в които живее три четвърти от населението, е съсредоточено над 80% от стопанската активност в България. Това показва изследване на Института за пазарна икономика "Икономическите центрове в България" https://ime.bg/articles/ipi-predstavya-ikonomicheskite-tsentrove-v-bylgariya-2023-2/, обявено в сряда. Открояващите се 16 големи икономически центъра в България обхващат общо 132 общини, в които живеят 4.8 млн. души (73.6% от населението на страната) и работят близо 2 млн. души (77.8% от всички заети на възраст 15-64 години в страната). Произведената продукция от нефинансовите предприятия в тях достига 178 млрд. лв. през 2021 г., което е 82,2% от продукцията на предприятията в страната. Общият размер на преките чужди инвестиции с натрупване в икономическите центрове надвишава 24 млрд. евро, което представлява 85.7% от всички чужди капитали в икономиката на страната, сочи изследването на ИПИ. Всеки икономически център се състои от ядро и периферия. Икономическите ядра са общините с най-силна местна икономика, а тяхна периферия са общини, най-тясно обвързани с икономиката на съответното ядро. "Някои от 16-те центрове имат повече от едно ядро, което е резултат от съществуващите взаимовръзки между отделните ядра в рамките на центъра и от наличието на обща периферия или зона на влияние", коментира Петър Ганев, старши изследовател в ИПИ, който представи изследването. Икономическите центрове в България могат условно да се разделят на три групи според техния мащаб и типология. Лидерът София Най-силен е икономическият център на столицата, който има две вторични ядра - Перник и Ботевград. Той включва 30 общини, в които живеят близо 1.7 млн. души. В него се произвежда близо 90 милиарда лева продукция, а останалите 37 милиарда лева продукция се произвежда извън столицата, отчете Петър Ганев. Петте големи центъра Още пет големи центъра, които имат солидна периферия и голяма тежест на регионалната карта, се открояват след София. Това са центровете около Пловдив ("Пловдив - Марица - Раковски"), Варна ("Варна - Девня"), Стара Загора ("Стара Загора - Казанлък - Раднево - Гълъбово"), Русе ("Русе - Търговище - Разград") и Бургас ("Бургас – Несебър"). Още 10 икономически зони Извън лидера София и петте по-големи икономически центъра, ИПИ откроява други 10 икономически центъра, които са с по-ограничен мащаб. Те имат по-скромна периферия и по-малка тежест на регионалната карта. Водещите центрове успяват да спечелят от комбинацията между привлекателност и разнообразие на големия град и развитие на индустрия и логистика в широката периферия, включително и чрез формиране на вторични ядра. Подобен тип взаимодействие, независимо дали между голямо ядро и индустриална периферия, или между две близки по население и мащаб на стопанската активност икономически ядра, в крайна сметка има усилващ ефект, който трансформира регионалната карта, посочват от ИПИ. Специфични случаи Въпреки че 16-те икономически центъра концентрират над 80% от икономиката на страната, това не означава, че в останалата част няма интересни икономически райони. Според ИПИ внимание заслужава например икономиката в района на Средногорието и Етрополе, която е силно специфична и доминирана от няколко големи предприятия. Тук се намира най-голямата преработваща компания в страната, разположена на границата на Пирдоп и Златица, както и добивните предприятия в Челопеч, Панагюрище и Етрополе/Мирково. Дейността на тези компании има силен регионален ефект. Спецификата на района обаче, в това число разпръсването на ефекта в няколко на брой малки общини, не позволява да се формира ясно дефиниран икономически център според използваната методология в настоящото изследване, посочват от ИПИ. Центровете в Южна България Прави впечатление, че на юг големите центрове често обединяват по няколко ядра и имат повече допирни точки. Водещите икономически центрове около София, Пловдив, Стара Загора и Бургас формират вторични ядра и с периферията си покриват голяма част от територията на юг от Стара планина. Наред с огромната периферия на центъра около столицата София показателни са примерите около Пловдив и Стара Загора, които демонстрират ефекта от по-добрата свързаност между различни икономически зони и възможността за взаимодействие между тях. Центровете в Северна България На север подобно взаимодействие се наблюдава в широките зони около Варна и Русе, които формират вторични ядра и имат достатъчно голяма периферия, за да се открояват на регионалната карта. На северозапад и в Северен централен район обаче се наблюдават центрове с по-малък мащаб и ограничено стопанско въздействие. Икономиките на Велико Търново, Габрово и Севлиево, както и на Плевен и Козлодуй биха имали различен мащаб, ако формираха обединени центрове, но взаимната обвързаност, включително състоянието на инфраструктурата, и стопанското взаимодействие между тях не са достатъчно добре развити и те остават отделни центрове с по-малки зони на влияние, посочват от ИПИ. Изследването на ИПИ стъпва на данни от отчетите на нефинансовите предприятия, както и на данни от преброяването на населението през 2021 г., което позволява да се проследи ежедневната трудова миграция между общините в страната.  

Прочети цялата публикация