Над 80% от производството в България е съсредоточено в 16 центъра

В 16 икономически центъра на страната, в които живее три четвърти от населението, е съсредоточено над 80% от стопанската активност в България. Това показва изследване на Института за пазарна икономика "Икономическите центрове в България" https://ime.bg/articles/ipi-predstavya-ikonomicheskite-tsentrove-v-bylgariya-2023-2/, обявено в сряда. Открояващите се 16 големи икономически центъра в България обхващат общо 132 общини, в които живеят 4.8 млн. души (73.6% от населението на страната) и работят близо 2 млн. души (77.8% от всички заети на възраст 15-64 години в страната). Произведената продукция от нефинансовите предприятия в тях достига 178 млрд. лв. през 2021 г., което е 82,2% от продукцията на предприятията в страната. Общият размер на преките чужди инвестиции с натрупване в икономическите центрове надвишава 24 млрд. евро, което представлява 85.7% от всички чужди капитали в икономиката на страната, сочи изследването на ИПИ. Всеки икономически център се състои от ядро и периферия. Икономическите ядра са общините с най-силна местна икономика, а тяхна периферия са общини, най-тясно обвързани с икономиката на съответното ядро. "Някои от 16-те центрове имат повече от едно ядро, което е резултат от съществуващите взаимовръзки между отделните ядра в рамките на центъра и от наличието на обща периферия или зона на влияние", коментира Петър Ганев, старши изследовател в ИПИ, който представи изследването. Икономическите центрове в България могат условно да се разделят на три групи според техния мащаб и типология. Лидерът София Най-силен е икономическият център на столицата, който има две вторични ядра - Перник и Ботевград. Той включва 30 общини, в които живеят близо 1.7 млн. души. В него се произвежда близо 90 милиарда лева продукция, а останалите 37 милиарда лева продукция се произвежда извън столицата, отчете Петър Ганев. Петте големи центъра Още пет големи центъра, които имат солидна периферия и голяма тежест на регионалната карта, се открояват след София. Това са центровете около Пловдив ("Пловдив - Марица - Раковски"), Варна ("Варна - Девня"), Стара Загора ("Стара Загора - Казанлък - Раднево - Гълъбово"), Русе ("Русе - Търговище - Разград") и Бургас ("Бургас – Несебър"). Още 10 икономически зони Извън лидера София и петте по-големи икономически центъра, ИПИ откроява други 10 икономически центъра, които са с по-ограничен мащаб. Те имат по-скромна периферия и по-малка тежест на регионалната карта. Водещите центрове успяват да спечелят от комбинацията между привлекателност и разнообразие на големия град и развитие на индустрия и логистика в широката периферия, включително и чрез формиране на вторични ядра. Подобен тип взаимодействие, независимо дали между голямо ядро и индустриална периферия, или между две близки по население и мащаб на стопанската активност икономически ядра, в крайна сметка има усилващ ефект, който трансформира регионалната карта, посочват от ИПИ. Специфични случаи Въпреки че 16-те икономически центъра концентрират над 80% от икономиката на страната, това не означава, че в останалата част няма интересни икономически райони. Според ИПИ внимание заслужава например икономиката в района на Средногорието и Етрополе, която е силно специфична и доминирана от няколко големи предприятия. Тук се намира най-голямата преработваща компания в страната, разположена на границата на Пирдоп и Златица, както и добивните предприятия в Челопеч, Панагюрище и Етрополе/Мирково. Дейността на тези компании има силен регионален ефект. Спецификата на района обаче, в това число разпръсването на ефекта в няколко на брой малки общини, не позволява да се формира ясно дефиниран икономически център според използваната методология в настоящото изследване, посочват от ИПИ. Центровете в Южна България Прави впечатление, че на юг големите центрове често обединяват по няколко ядра и имат повече допирни точки. Водещите икономически центрове около София, Пловдив, Стара Загора и Бургас формират вторични ядра и с периферията си покриват голяма част от територията на юг от Стара планина. Наред с огромната периферия на центъра около столицата София показателни са примерите около Пловдив и Стара Загора, които демонстрират ефекта от по-добрата свързаност между различни икономически зони и възможността за взаимодействие между тях. Центровете в Северна България На север подобно взаимодействие се наблюдава в широките зони около Варна и Русе, които формират вторични ядра и имат достатъчно голяма периферия, за да се открояват на регионалната карта. На северозапад и в Северен централен район обаче се наблюдават центрове с по-малък мащаб и ограничено стопанско въздействие. Икономиките на Велико Търново, Габрово и Севлиево, както и на Плевен и Козлодуй биха имали различен мащаб, ако формираха обединени центрове, но взаимната обвързаност, включително състоянието на инфраструктурата, и стопанското взаимодействие между тях не са достатъчно добре развити и те остават отделни центрове с по-малки зони на влияние, посочват от ИПИ. Изследването на ИПИ стъпва на данни от отчетите на нефинансовите предприятия, както и на данни от преброяването на населението през 2021 г., което позволява да се проследи ежедневната трудова миграция между общините в страната.
Прочети цялата публикация



Най-бързорастящите 15 компании за мебели и дървопреработване: Постоянство и умерено напред
Христо Васевски: Стратегията ни е да налагаме мода в ядките
Спад в производството на зеленчуци у нас
С над 100 хил. тона е намаляло производството на картофи
17 години успех: Над 25 000 деца, родени с помощта на Центъра за асистирана репродукция
Луна на 55 г.: живот между сцената, скандала и политиката
Огромно огнено кълбо се образува в небето над Исфахан: САЩ атакуваха ирански ядрен обект
Шест идеи: как българските фабрики да станат по-ефективни
България и Македония през вековете
ЦСКА отнесе в контрола Оборище с 6:0, Годой с четири гола
ЕК: Собствениците на кораби трябва да решат дали да платят такса за преминаване през Ормузкия проток
Фон дер Лайен повдига въпроса за предполагаеми контакти между Унгария и Русия
„ШЕЛЛИ ГРУП“ ЕД ще се присъедини към германския индекс SDAX
Превръща ли се Белгия в алтернативен маршрут за трафикантите на хора
ВАС отхвърли искането на БНБ за прекратяване на делото "Андрей Гюров"
УС на БНБ поиска прекратяване на делото по казуса „Андрей Гюров“! ВАС отказа!
Община Етрополе получи нов сметосъбиращ камион по проект за управление на биоразградимите отпадъци
Завърши изграждането на последните 80 метра от бул. „Тодор Каблешков“