Пеевски във властта: оптимистичен и песимистичен вариант

Коментар на Веселин Стойнев:

Делян Пеевски е може би най-успелият млад мъж в България. И продължава неудържимо да успява, устремен към зенита на прераждането си.

Шеметна кариера

Едва на 21 години стана парламентарен секретар и шеф на най-голямото пристанище у нас, на 26 – зам.-министър, на 32 – председател на ДАНС. Медиен магнат, победител в битката за фалиралата КТБ и човек с неугасваща бизнес мощ. Дългогодишен депутат от ДПС, който след като дълго не ходеше на работа, сега е не само най-прилежен народен представител, но и активен законодател и дори говорител на много от важните решения в парламента. Вече е и съпредседател на парламентарната група на ДПС.

Пеевски е амбициран да е емблематична фигура на евроатлантическото мнозинство и на конституционната реформа. С новия си пост той вече легитимира тази претенция до високо партийно ниво. Дори да остане единствен председател на групата при плавно сваляне от поста на Мустафа Карадайъ, едва ли ще го наследи начело на партията. Не само защото досега неин лидер винаги е бил етнически турчин, а и защото освен икономическото си влияние, той не е органично приет в партийните структури. И независимо дали бизнес връзките му с почетния председател са в унисон или колизия, Ахмед Доган няма как да остави творението на живота си в ръцете на друг човек. Особено такъв, който умее да се налага и оцелява, а сред политическите си и бизнес партньори Пеевски е известен като държащ на думата си и привърженик на ясните договорки.

Политическите амбиции на Пеевски далеч не се изчерпват с изчистване на името му по санкциите „Магнитски“. Както каза американският посланик у нас Кенет Мертен, те не се отменят с промяна на политическите позиции. Затова най-важният въпрос е каква ще е ролята на Пеевски и ДПС в евроатлантическото и конституционно мнозинство, както и в управленското мнозинство, в което (засега) са само ПП-ДБ и ГЕРБ. Макар че отрече подхвърлената от Борисов хипотеза, че при ротацията напролет ДПС може да влезе със свои министри в кабинета.

Два възможни варианта

В най-оптимистичния вариант Пеевски искрено иска да се запише като реформатор, и то силово - въпреки и тъкмо заради отвращението на избирателите на ПП-ДБ от него. И той, и формацията му действително да осигурят конституционната промяна с ключовата в нея реформа на съдебната власт и да продължат с подкрепата си за мерките за освобождаване на страната от руска зависимост. При този сценарий Борисов и Пеевски, ГЕРБ и ДПС ще могат да се запишат в историята като бащи на конституционните промени и като ключови евроатлантици, дори само защото имат повече гласове от ПП-ДБ. А както е известно, религиите, да не говорим за политиците, включително тези отвъд Атлантика, прощават на покаяли се грешници. И то не за историята, а в текущо време.

По-предпазливото очакване обаче е реформите да се случат с промяна в конструкцията на сградата, но да бъдат блокирани чрез новите ѝ обитатели. Структурната промяна с разделянето на Висшия съдебен съвет и реформата на прокуратурата може и да се случи, но кадровите попълнения да се окажат решаващите за очаквания резултат. Особено като се има предвид изпитаното кадрово влияние върху ключови позиции в съдебната система и в държавните регулаторни органи от новопокръстените реформатори. Накрая може да се окаже, че и след една успешна конституционна реформа статуквото е останало почти без промяна.

Подобна може да е ситуацията и с изтласкването на Русия от българската икономика. Тя да не е мотивирана само от патриотични подбуди и евроатлантическа преданост, а и от добре преследван интерес за настаняване в освободените бизнес ниши.

Промяна или подмяна?

Самоналожената от Пеевски позиция на конституционен и евроатлантически реформатор, дамгосан по „Магнитски“ и от протестите срещу него през 2013 г., едва ли ще е още по-голям дразнител за привържениците на ПП-ДБ с нейното официализиране като съпредседател на ДПС. Но именно с това официализиране цялата партия ДПС се поставя в залог на това дали тази реформаторска позиция ще е искрено изкупление или поредна мимикрия. Ако се окаже второто, Движението окончателно ще се делегитимира като либерална фасада на една корпоративно-политическа върхушка и вече трудно би оцеляло без радикална раздяла с нея, начело с почетния ѝ председател.

А пред политиците от ПП-ДБ ребром застава задачата да не допуснат подмяна на промяната, защото в противен случай това ще доведе до опустошителен ефект – много по-силен за демократичните сили отколкото за ДПС.

Прочети цялата публикация