Кузман Илиев: Ни лук ял, ни лук мирисАл е положението

Вярва ли някой, че “просто-Асен-Василев” може да убеди ЕК и САЩ, че дерогацията за руския нефт е нужна, ако тя не е? Кога сме успявали да си защитим интереса, че сега да е сефте?!

Това коментира във "Фейсбук" Кузман Илиев.

Надали. Явно е, че това отлагане на забраната е нужно, за да не се застрашава националната сигурност и оттам проевропейските настроения у нас - липсата или свръхскъпи горива ще ни удушат икономически. Босфорът е запушен, светът е пред световен конфликт в Средиземно и Черно море. Но нашият политически псевдоелит не вижда по-далеч от носа си. От лъготене той е пораснал този нос - но явно не достатъчно.

“Делян Добрев и Ко” знаят реалната ситуация на пазара на горива. Лукойл е в положение на монополист само заради безумните изисквания на държавата за данъчните складове, обезкуражаването на вноса на горива и смазването на всякакво мислене в посока на нов капацитет за рафиниране - в светлината на тоталното еврократски позеленяване…

Господин Добрев по цял ден говори за лидерите на другите формации, които били “на хранилка” - а неговият лидер не знае ли за тези схеми и ако да - що стои? Няма опит ли и просто наивно не разбира аджеба за какво иде реч?!

Ако е бил толкова принципен блюстител на евроатлантизма Д. Добрев - да беше си подал оставката. Но не би. Стои ли, стои. Запънал се е като магаре на мост. Защо? Защото ролята му е друга. Той знае, че без сигурни доставки освен че ще взривим икономиката си, ще съсипем и региона - 3 милиона литра бензин, ако търсим, ще изстреляме целия регион в небесата като цени.

Затова човекът се е превърнал в инструмент за шантаж на некоалиционните партньори - едва ли не те предават русофобската вяра… Как може?! Много удобно впрочем. Ако гътнат заверата от ГЕРБ - печелят приза за най-правоверните евроатлантически партньори. Ако ли не - извиват ръцете на носещите моментно отговорността - “уин-уин”, както казват братята зад океана. Така се сварява жаба в бавно нагряваща се тенджера - без тя да разбере. А ролята действително е много сладка… И само обществен дивидент носи.

“Безотговорност” е мека дума. Залог на политическите игрички и сметките без кръчмар всъщност са националната и енергийната сигурност. А днес понеже не може да си контролира разходите - държавата се превръща в мащеха. И шантажира ли, шантажира - подред на номерата.

Шантажираме въглищата - 50 на сто от енергетика ни. Да ги няма! Цели региони - няма да правите енергия и икономика! Ставате счетоводители след две години - пари за справедлив преход са обещани, алоу, миньори и енергетици! Обадиха се от зелен Брюксел - новият марксизъм заповяда. Когато да се самоубием енергийно - сега или веднага?!

Шантажираме Лукойл - без да е ясно кой ще поеме управлението на рафинерията, ако си тръгнат сегашните собственици. И може ли рафинерията да преработва вече неруски нефт - машините не подлежат на идеологизация. Или може, или не може.

Какъв инвестиционен отзвук би било това дългосрочно - “на никой му не дреме”, както цветисто казва народът. Явно много ни харесва как се управляват БДЖ, полицията или Български пощи, та искаме и с горива да е стане така?! Явно. “Държавата да влезе в управлението, да вземе контрола!” - приканват “десните демократи”, които са си най-обикновени леви либерал-глобалисти.

O tempora, o mores!

Шантажираме и съседи, и еврочленки като Сърбия и Унгария - поучаваме ги как веднага да спрат да ползват руски газ, че и на какви геополитически форуми да ходят. Денков ги поучава - та ние вече показваме зъби, браво! Но другата гледна точка е, че сме меганекоректни и не може да ни се вярва. Не можем да си овладеем бюджета - и хайде сега 3 млдр. от нови такси върху газа ни се привиждат.

Шантажираме малкия и средния бизнес и средната класа като им вдигаме МРЗ и максималния осигурителен праг - насред затихващ растеж и стагнация в европейската икономика. Когато приходите им падат - ние им натискаме главата под водата. За по-сигурно.

Шантажираме заведенията след като ги държахме една година затворени - няма да си плащаме сметки, като хапнем. Ако скочат случаите на грип - да ги затваряме отново. Дали имат семейства и право на труд - никакво значение. Да им вдигаме данъците - и да дим да ги няма. Ще дъним бизнес партньори - хубави нрави възпитаме, няма що. И банките не са пожалени и то в среда на високи лихви и несигурност - вместо буфери за проблеми с все по-трудно обслужвани кредити, с които да пазят депозантите, те ще трябва да купуват държавен държавен дълг, понеже преоценки и провизии не може да се ползват за данъчни цели - да си има за политически харчлък на хазната. “Бизнес” в България явно е лоша дума. Но без пари - как да те уважават после врагове и партньори…

Шантажираме работещите - като приравняваме трудови на граждански договори, а тежестта пада бизнес и средна класа - златната кокошка за политици, авери и хрантутници с право на вот.

Хубавото е, че поне ще има Конституционна реформа - няма да има “служебни кабинети”. Но как тогава ще изгреят на политическия ни небосклон таланти като Денков, Христо Иванов, Асен Василев, Кирил Петков, Янев и други знайни и незнайни? Нима ще ни лишат от този толкова изпипан начин за създаване на управници…

Няма да стане така. Нито е трайно, нито е устойчиво - а по-страшното е, че за сетен път е самонадеяно и опасно. За всички ни…

От фейсбук

Прочети цялата публикация