На "Герена" всички се радваха на Джими, а сега тъне в мизерия и спи на пода

Помните ли скандиранията "Джими, изпусни го"? Малки сте, щом не помните, ако позволите да парафразираме онази популярна шега в социалните мрежи.

По-възрастните фенове на Левски със сигурност ще се сетят за какво става дума и ще се върнат към едни по-романтични времена, когато стадионите бяха по-пълни, футболистите бяха по-добри от днешните и ултрасите не се мразеха чак толкова едни други.

Тогава на "Герена" "жертвите" на напечените дербита се изнасяха на носилка, за която отговаряше Славчо Василев, известен в цяла София като Джими Гуменката. И всеки път, когато му се наложеше заедно с колегата санитар да изнесат играч на врага, публиката започваше да скандира "Джими, изпусни го!", а той самият се усмихваше под мустак и клатеше одобрително глава, което вдигаше привържениците на крака. Да, това наистина бяха хубави времена, които отлетяха като миг и сега ни се струват като че са били просто сън.

Днес Джими Гуменката живее в истински кошмар, пише "168 часа". Забравен от бивши футболисти и шефове на Левски, от привърженици, че дори и от приятели, той спи на гол под, в гол апартамент и разчита на съседите си, за да не умре от глад и студ. Съдбата от самото му раждане го насочва да върви по трънлив и стръмен път и никога нищо не му дава даром.

Израства в пансион, след като твърде рано остава без майка, а по времето на социализма влиза в отбора на онези извънсистемни играчи, които всячески се опитват да се опълчат на господстващия строй. Точно такива момчета са добре дошли на "Герена", а на младия Славчо не му трябва много да превърне интереса към футбола в своя основна страст, която няма да го напусне до края на живота му.

И понеже настоява да е извън шаблона, запаленият левскар така и не намира достатъчно сила или желание да влезе в удобните обувки на примерния гражданин на социалистическа България, който работи от 7 до 5 и се грижи за многолюдното си семейство.

Фенът на "сините" нито се жени, нито желае да работи на бюро. За кратко работи в "Концертна дирекция" и се хваща на други места, където не следят изкъсо за спазването на работното време. Само за мачовете на Левски никога не закъснява. Навремето се хвалеше, че е получил фланелка на националния отбор лично от Георги Аспарухов-Гунди и че е приятел с почти всички легенди на "сините".

Сигурно най-щастливият ден в живота му е, когато му предлагат да разнася носилката на "Герена". Парите са символични, но един от най-верните привърженици се сдобива с различен статут, става част от голямото шоу и придобива известност сред феновете. Това му е напълно достатъчно, за да повярва за първи път в живота си, че късметът се е спрял и на неговата улица.

В тези му години феновете наистина обикват Джими Гуменката и го провъзгласяват за талисман на Левски. Прякорът му се ражда от само себе си, тъй като Джими зиме и лете ходеше с окъсани гуменки. С тях играеше и футбол на асфалта в двора на Техникума по обществено хранене в близост до Лъвов мост.

И трябва да се отбележи, че самият той разполагаше с нелоши футболни качества. Не го биваше в тичането и затова гледаше да се закотви пред вратата на противника, да изчака някой да му подаде топката и да я вкара толкова ефектно, че все едно е професионален футболист на "сините", отскочил за няколко часа от "Герена", за да помогне на своите в махленското мачле.

Приказката за него приключи пред 2015 г., когато тогавашното ръководство на "Левски" решава да прави съкращения и покрай големите разходи отрязва и онези 130 лева, които дават на Джими, за да се изявява като санитар на носилката.

Може би някъде там започва и пропадането към дъното. След няколко домакински мача феновете се питат помежду си къде е изчезнал Джими, но животът е експресен влак и не може да чака пътниците, заседнали на някоя малка гара.

Джими очевидно не успява да рестартира живота си и започва да разчита все повече на алкохола, който като истински приятел не изоставя своите жертви до сетния им дъх. Малко хора знаят, че популярният левскар имаше още двама братя, които навремето също посягат към чашката. Според легендата единият заминава за Канада, за да се спаси от порока, а другият почина сравнително наскоро, след като бе победен от алкохолната болест.

Самият Джими допреди половин година още се появяваше на любимата си улица "Екзарх Йосиф" и си личеше, че се е радвал и на по-добри времена в живота си. Обикаляше карето около Централна баня и си говореше с приятелите, които спираха, за да го видят и да го почерпят една бира. От началото на годината обаче талисманът на "сините" сериозно го закъса със здравето и спря да обикаля квартала, където много хора го познаваха и се чувстваше в свои води.

Налегнат от различни болести и с жестоко отекли крака, той не може да направи и няколко крачки, за да отиде до тоалетната. Спи на пода в опразнения от мебели апартамент в кв. "Дружба" и разчита на съседи, за да оцелява. Нуждае се от продължително болнично лечение и от допълнителни социални грижи. 68-годишният мъж не получава пенсия, тъй като така и не успява да си оправи документите навремето. Не може да разчита и на роднини, тъй като просто няма такива.

От любимия му Левски единствено бившият президент Томас Лафчис се заинтересувал как е и изявил желание някак да му помогнат. Сега е времето и другите "сини" легенди и привържениците да подадат ръка на Джими. Може и да се окаже, че е твърде късно, но поне ще са опитали да помогнат на човека, който беше вечно усмихнат и караше хората на стадиона да скандират името му.

Прочети цялата публикация