Културни дейци поискаха поне 1% от БВП за сектора

Разходите за култура и за обществените медии да достигнат до 1% от брутния вътрешен продукт. Около това искане се обединиха участници в кръглата маса на тема "Устойчиво финансиране на българската култура", която се проведе във вторник в Народното събрание. Артисти, културни дейци, библиотекари посочиха, че не са доволни от предвиденото в Бюджет 2024. Те са готови да продължат обсъждането за подобряване на културния сектор, но заявиха, че ще продължат да протестират, докато исканията за по-високи заплати не бъдат изпълнени. В проектобюджета за 2024 година делът на тези публични финанси е 0.5% от БВП, докато значително повече по данни на Евростат отделят държави като Унгария (1.3%), Естония (1.1%) и Латвия (1.1%), Хърватия (1%), Полша (0.8%), Чехия (0.8%), Литва (0.8%), Словакия (0.7%). "Ако този проект за бюджет за 2024 г. влезе в този вид, аз в комисията по културата ще гласувам против него и се надявам да бъде отхвърлен", каза председателят на комисията по култура и медии Тома Биков от ГЕРБ и разкритикува Министерството на финансите, че не е изпратило свой представител. Биков обяви, че очаквал за следващата година да има много повече пари за административен капацитет и политика по доходите, каквато няма в проекта за бюджет за 2024 г.. "Има един позитив в числата в държавния бюджет, който беше внесен за обществено обсъждане от Министерството на финансите. Това е минаването на психологическата граница от 1 милиард лева за финансиране на група "Култура". Това са средства, които спрямо тази фискална година нарастват с повече от 130 милиона лева. Въпросът е дали са достатъчни, дали съществено се изменя процентът за култура от брутния вътрешен продукт или остава същият", каза д-р Диана Андреева, директор на Обсерваторията по икономика на културата. От Българската музикална асоциация настояха за преразглеждане и оптимизиране на бюджета за култура, защото основните проблеми в сектора са обвързани с ниското заплащане и нерегулярната заетост. Те настояха за създаването на регистър за независимите артисти. Картографиране на творческите индустрии (държавни, частни или независими) и ревизия на националната статистика са част от дългия списък с препоръки за промяна на политиките в културния сектор, допълват още от музикалния бранш. Министерството да развива стратегическа визия Зам.-министърът на културата Виктор Стоянов посочи, че министерството трябва да спре да бъде просто разпределител на средства, а да започне да отговаря за стратегическата визия за културата през следващите години: "Модерната култура е нещо, което изисква много повече работа и по-широка визия. Ние планираме да преструктурираме част от дирекциите, така че да направим дирекция "Стратегическо планиране и анализи", каквато министерството няма". По думите му въпреки нарастващите отговорности, министерството няма нужния финансов или административен капацитет. "Повечето неща са на ръчен режим. Казвам го, за да дам сигнал как трябва да преструктурираме цялата система на културата, за да бъдем адекватни и да се впишем в системата на европейското културно дело", каза Стоянов. Директорът на Обсерваторията по икономика на културата Диана Андреева посочи, че голяма част от дейностите в рамките на група „Култура" не получават увеличение на финансирането или получават крайно недостатъчно за постигане на устойчиво финансиране на българската култура. Според Андреева данните са показателни за политическата оценка на културата. Обществените медии По отношение на обществените медии беше отбелязана липсата на политики за медийна грамотност, срещу заплахите от кибератаки и липсата на възможност за модернизация и цифровизация. Друг ключов елемент бе обезценяването на журналистическата професия, която все по-рядко хората избират като своя кариера. Генералния директор на БНТ с изтекъл мандат Емил Кошлуков обяви, че ако обществената телевизия има повече финансиране, може да се излъчва в Северна Македония. Шефът на БНР Милен Митев подчерта, че в бюджета за 2024 се набляга на капиталовите разходи, но за БНР те са останали на същото ниво от 2012 г., когато са намалени спрямо 2011 г. От БТА пък подчертаха, че са най-голямата кореспондентска мрежа в страната и имат пресклубове във всички областни градове, с изключение на Монтана. Оттам обаче посочиха, че в областните градове имат само по един кореспондент, който паралелно с отразяването политическата ситуация в областта, трябва да се ангажира с отразяването и на останалите събития за деня. Финансирането на общините и читалищата Според изпълнителния директор на Национално сдружение на общините в България (НСОРБ) Силвия Георгиева системата, по която се разпределят средствата за култура, е остаряла и архаична. По думите ѝ общините всяка година финансират културните институти, защото държавата финансира само 11, а всички останали разчитат основно на общинските бюджети. "Най-големият ни дефицит е липсата на координация на централно и местно ниво. Комуникацията върви само по вертикала или само по хоризонтала, но двете линии не се срещат, така че да се постигне ефект", каза още тя. От НСОРБ подчертаха, че според тяхно проучване в 41 % от общините няма нито един културен институт -не само в центъра на общината, но на цялата й територия, а в 90 общини гражданите няма пряк достъп до културни институти. За да се подобри достъпа на децата, беше обсъдена и възможността на всички на възраст между 6 и 26 години да се дават ваучери на стойност около 100 лв посещение на културни събития.

Прочети цялата публикация