Fakti.bg | 20.11.2023 16:02:18 | 84

Politico: Газовите игри на София ядосват Европейския съюз


Когато става въпрос за руската енергийна империя, България дава с едната ръка и взема с другата - а на Европа ѝ писва, пише европейската редакция на американското издание POLITICO, която се смята за доста близка до висшите кръгове в Брюксел.

Миналия месец София удари Русия с нов данък върху износа на газ за ЕС - опит на новата, реформистка администрация на страната да се покаже като приятел на Запада и да удари демонстративно по интересите на Кремъл. Но този ход разгневи съседите на България и собствения проруски президент на страната, който поиска от най-висшата съдебна инстанция да преразгледа законността му.

Експерти също така казват, че правителството не може да твърди, че страната наистина става твърда спрямо Русия: по-рано тази година страната сключи газова сделка с Турция, която може да помогне на Москва да си възвърне контрола над енергийните доставки на ЕС.

Противоречието подчертава тънката линия, по която България отдавна балансира в Европа.

От една страна, страната се стреми да се отърси от историческата си репутация на марионетка на Москва в ЕС след нахлуването на Русия в Украйна. И все пак дори най-външно прозападните партии в България все още се борят да изкоренят дълбоко вкорененото влияние на Москва в страната, от нейния енергиен сектор до нейните служби за сигурност.

Газовото споразумение на страната с Турция, което според експерти ще помогне за засилването на ролята на Русия като доминиращ енергиен доставчик в Югоизточна Европа, вероятно ще разпали недоволството на Запад относно предаността на София. ЕС се опитва да прекрати напълно зависимостта си от изкопаемите горива на Москва до 2027 г. - нещо, което пактът на България с Турция може да затрудни .

"Българското правителство се опитва да изпрати ясен сигнал на своите съюзници в САЩ и в Европа, че се придържа към евроатлантическия дневен ред за подкопаване на руското влияние", каза Мартин Владимиров, старши анализатор в мозъчния тръст Център за изследване на демокрацията . "Но в същото време (страната) се опитва да запази ключови икономически интереси, свързани с това руско влияние, не само в България, но и в региона на Югоизточна Европа."

Българското правителство не е съгласно с подобни заключения. "Ние не се опитваме да печелим политически точки от никого", каза българският финансов министър Асен Василев пред POLITICO, добавяйки, че когато партията му е на власт след нахлуването на Москва в Украйна, "политиката, му цели да премахне българската зависимост от фосилни горива от Русия".

Данъкът, твърди той, ще намали печалбите на Русия от газ "драстично".

Ясен сигнал

Когато миналия месец България наложи данък от 10 евро за мегаватчас върху руския газ, транзитиран през страната от Турция, тя твърдеше, че този ход ще помогне за набирането на 1,2 милиарда евро много необходими средства, като същевременно удари военновременните приходи на Москва.

Василев настоя, че България може да налага каквито такси иска, а "Газпром", руският енергиен гигант, "е свободен да използва алтернативни маршрути за доставка, ако не иска да плаща данъци на българската държава". Той настоя, че съседните страни нямат причина да се притесняват, тъй като транзита не се преустановява и "не виждам защо биха имали проблем с данъка на първо място".

Мярката обаче незабавно предизвика гнева на съседите на България - потребители на руски газ.

Страни като Сърбия и Унгария, които се противопоставиха на призивите да се откажат от руския газ, също са загрижени, че този ход ще означава покачване на сметките за техните потребители. Двете страни разкритикуваха този ход в съвместно изявление, твърдейки, че данъкът може да застраши енергийните им доставки.

Междувременно Гръцката федерация на предприятията, която представлява половината от бизнес активността в страната, миналата седмица заяви, че ще отнесе въпроса до Брюксел с аргумента, че данъкът "нарушава законодателството на ЕС" и ще наложи "допълнителни тежести върху всички сектори, предприятия и потребители.

Андраш Гюрк, евродепутат от управляващата в Унгария партия Фидес, каза, че "българското решение подкопава сигурността на доставките на държавите-членки на ЕС", предупреждавайки, че тази мярка може да застраши 55 процента от вноса на газ, преминаващ транзитно през България към Югоизточна Европа, и да доведе до скок на цените преди зимата .

Това "е враждебен ход" и "неприемлив", каза той пред POLITICO, след като Унгария подаде жалба до Европейската комисия.

Засега изпълнителната власт на ЕС подкрепи България. Данъкът е "национална мярка и следователно зависи от България да реши как да разпредели приходите", каза говорителят на Комисията Тим Макфи миналия месец.

В крайна сметка ходът се цели по-скоро в печалби от ЕС, отколкото да се противопостави на енергийната зависимост на блока от Русия, според анализатора Владимиров.

Данъкът няма "механизъм за принудително изпълнение" и ниска такса за несъответствие до 50 000 евро, посочи Владимиров, добавяйки, че правителството знае, че руската държавна газова компания "Газпром" може да "заведе арбитражно дело срещу България" и че може да го спечели.

Руска хватка

Независимо дали България е сериозна или не относно данъчното облагане на Русия, експертите предупреждават, че това също тихо отваря вратата за Москва да засили ролята си на доминиращ доставчик на газ за Югоизточна Европа - предоставяйки на Русия значителни лостове за влияние в региона.

Като част от по-широка сделка, подписана между българската държавна газова компания Булгаргаз и нейния турски партньор БОТАШ през януари, София се съгласи да предостави на турската компания достъп до българските тръбопроводи, за да продава газ за вътрешно потребление и през входната точка Странджа-Малкоклар към съседните страни.

Съгласно правната рамка, създадена от този пакт, БОТАШ обяви редица споразумения за доставка на газ, като унгарската MVM, румънската OMV Petrom и молдовската East Energy Gas Trading подписаха сделки за доставка през последните месеци.

Проблемът е, че газът почти сигурно идва от Русия, която доставя на Турция чрез подводните тръбопроводи "Турски поток", според Аура Сабадуш, старши анализатор във фирмата за пазарно разузнаване ICIS.

Въпреки че вносът може да идва от Иран, Азербайджан или втечнен природен газ, пристигащ в турските пристанища, "няма друг производител" освен Москва, който да може да продава на ниските цени, наблюдавани в момента на българската газова борса, които са рязко намалени в сравнение с европейските референтни цени, каза тя.

И тъй като "не можем да проверим ... дали това е руски газ", каза Делян Добрев, български депутат, който председателства енергийната комисия в парламента, "БОТАШ може да купува повече руски газ, да го доставя до България и да му предоставя документи за произход на друг газ защото те имат смес от различни доставчици в Турция.

Тъй като турско-българският тръбопровод може да обработва до 10 милиарда кубически метра газ с някои технически корекции, това означава, че Москва може да задоволи цялото допълнително търсене в Югоизточна Европа и Западните Балкани, което все още не е договорено с тях, според Сабадуш.

Резултатът е, че "Русия възвръща хватката си в региона", каза тя, но с новооткрити "енергийни лостове, а също и политически лостове" извън полезрението на ЕС, който няма надзор над Турция.

"Булгаргаз" заяви, че сделката му с турската БОТАШ ще даде достъп до нейните тръбопроводи за доставки от "страни без санкции, ембарго или каквито и да било търговски ограничения", като същевременно се аргументира, че "не е страна" в сделките на БОТАШ в по-широкия регион.

Виталий Септефрат, технически директор в молдовската East Energy Gas Trading, каза, че няма "политически рискове" в "чисто бизнес ориентираната сделка", която има за цел да помогне на Молдова да "престане да разчита на руския газ". Министърът на енергетиката на Молдова Виктор Парликов отрече всякакъв непосредствен риск за доставките, тъй като молдовската енергийна фирма в момента не доставя никакви потоци. "Всичко, което тази компания ни даде досега, са новини - не газ", каза той.

Министерството на енергетиката на Румъния заяви, че OMV Petrom е "официално уверил" правителството, че "газът от БОТАШ не е с руски произход", добавяйки, че страната може "по същество да покрие 100 процента от нуждите си от вътрешно производство и съхранение". MVM, "Газпром",БОТАШ, OMV Petrom и енергийните министерства на Унгария и България не отговориха на въпросите на POLITICO.

Вързани ръце

Не всички са убедени от уверенията, че газовата сделка с Турция е неуместна.

Оттогава Комисията започна антитръстово разследване на споразумението, според писмо, с което POLITICO се запозна, на фона на опасения, че то облагодетелства българските и турските газови компании за сметка на техните конкуренти.

Този ход също предизвика безпокойство в някои столици на ЕС.

Газовият ход на България означава "заобикаляне на политиката на диверсификация, отново да станем зависим от Русия, а сега и от Турция, давайки им пари и отново лост за влияние върху ЕС", каза дипломат от една от страните от блока, при условие за анонимност.

"Ако спрат да доставят газ, пак (ще се окажем в същата ситуация), както преди година", е заявил източникът.

Правителството на България вече призна, че сделката не е трябвало да бъде подписвана от предишната служебна администрация и започна разследване. Василев каза, че проучва дали сделката има смисъл от търговска гледна точка, но настоя, че има мерки България да проследява страната на произход на газа.

Но ръцете на София по отношение на споразумението са вързани, каза анализаторът Владимиров, като страната е принудена да дава два милиарда евро годишно, ако отмени сделката.

И независимо дали им харесва или не, правителството сега е "заседнало в сделката и те се опитват да отвлекат вниманието от нея", каза той.

Прочети цялата публикация