Георги Господинов: В съня и смъртта всеки влиза сам, но до вратата е добре да си с някого

Свръхкратките истории на Господинов са смешни и абсурдни, меланхолни и иронични едновременно – стил, който разпознаваме безпогрешно от „Естествен роман“, „Физика на тъгата“, „Сляпата Вайша“…

„Всичките наши тела. Свръхкратки истории“ е новият роман на любимия писател, който можете да намерите в книжарници Хеликон.

Във време на битката за роман Господинов отново изненадва с рязка смяна на жанра, провокира читатели и писатели в нови посоки.

Послесловът на книгата е защита на краткостта в бъбриви времена.

„Тук, където концентрацията е най-важна, нещата са доведени до изключително майсторство…” пише за книгата Иван Теофилов.

„Днес, когато се говори много и напосоки като в кръчма, добрата къса история идва да ни даде мяра за всяка дума. И за всяка минута. Ще ми се да е така.“, казва Георги Господинов.

С времето разбираш, че единственото, което можеш да направиш, е да утешиш.

Преди да си отиде баба ми, стопила се вече, стискаше ръката ми и викаше, чудна работа, живее ми се още, утре ще издоя малко мляко от козата да пия.

Козата беше умряла преди 20 години, а баба ми не беше ставала от 6 месеца…

Като малък, когато ме беше страх, да заспя в тъмното, протягах ръка от моето легло, тя протягаше ръка от нейното, стаята беше тясна, и този мост пропъждаше страха ми.

Все едно се изпращахме донякъде, хванати за ръце, докато минем, страшното, после ме пускаше в съня.

Сега можех само да ѝ върна жеста.

В съня и смъртта всеки влиза сам, но до вратата е добре да си с някого.

из „Всичките наши тела“

Прочети цялата публикация