От март България ще получава втечнен газ от Александруполис

Около 1 март 2024 г. се предвижда терминалът за регазификация на втечнен природен газ край гръцкия град Александруполис да влезе в експлоатация. Така България ще започне да получава оттам синьо гориво в рамките на резервирания капацитет от 1 млрд. куб. м годишно. За доставката на тези количества газ държавният снабдител "Булгаргаз" проведе търг и избра търговец, но името му още не е обявено. В компанията, реализираща проекта за терминала и негов оператор – "Газтрейд", участие от 20% има българският държавен газов оператор "Булгартрансгаз". Съоръжението трябваше да заработи в първите дни на 2024 г., но се забави заради изработката на плаващата платформа за прием и разтоварване на танкерите. "Въвеждането в експлоатация на терминала се очаква между 15 февруари и 10 март догодина, но по-вероятно е пускането му да стане около 1 март", каза директорът на "Газтрейд" Константинос Сифнайос в отговор на въпрос на Mediapool. Той участва в среща, в София, на газови оператори от региона на Югоизточна Европа, на която е било обсъдено развитието на Вертикалния газов коридор от Гърция през България, Румъния, Словакия, Унгария и Молдова до Украйна. Това ще стане чрез разширение на газопреносните мрежи на тези държави, за да може да се разнообразят и увеличат доставките на природен газ в региона. Три са източниците за допълнителното захранване на газопроводите на тези държави. Единият е терминалът за втечнен газ в Алекснадруполис, както планираните още три такива съоръжения в Гърция, които обаче са само на идеен проект. Втората възможност е транспортиране на азерски газ от Каспийски регион през Трансанадолския газопровод през Турция и Трансадриатическия през Албания до Италия. По него може да се доставя и газ от Италия в обратна посока и през Гърция и интерконектора й с България да продължава на север, което е третият вариант, обясни изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов пред журналисти след края на срещата за Вертикалния газов коридор в четвъртък. По думите му общата цел на проекта за този маршрут на доставки на базата на съществуваща газопреносна мрежа, която трябва да се разшири, е да се реагира най-адекватно и икономически най-ефективно на пазарното търсене на газ. Той припомни, че газовите оператори на замесените в проекта държави проведоха необвързващи тестове сред търговците дали имат интерес към допълнителен капацитет за пренос на синьо гориво. "За България интересът е за удвояване на капацитета на мрежата ни на вход от Гърция и над два пъти разширяване на изхода с Румъния", каза Малинов. По думите му в момента се конкретизират техническите параметри за разширение на всяка от мрежите на държавите, а в началото на следващата година да са ясни и капиталовите разходи за всеки от операторите. Инвестиционните намерения съответно трябва да се одобрят от регулаторите на страните и в средата на 2024 г. може да се очаква обявяване на обвързваща фаза за резервиране на допълнителен капацитет. Така ще станат ясни кандидатите да пренасят газ и заявените от тях количества, а след сключването и на търговски договори ще се реши точното разширение на мрежите. Операторите имат готовност за реализация на проекта на търговски принцип – чрез собствени средства и заеми, но ще се търси и безвъзмездно финансиране от Европейската комисия, стана ясно от думите на Малинов. При успешно приключване на всички тези фази и вземането на инвестиционни решения разширенията на газовите мрежи може да станат технически за 2-3 години, обясни той. Досега участници в проекта за Вертикалния газов коридор бяха Гърция, България, Румъния, Словакия и Унгария. Интерес да се присъединят проявяват и Молдова, и Украйна, защото след края на войната на Русия Украйна ще има най-голяма нужда от енергия за възстановяването си и за диверсификация на доставките си на газ извън сегашните руски, каза още директорът на "Булгартрансгаз". Следващата среща по проекта е в Атина на 15 януари и в нея ще се включи и енергийният еврокомисар Кадри Симсон, с която ще се обсъдят и възможностите за безвъзмездно европейско финансиране за разширението на газовите мрежи.

Прочети цялата публикация