Fakti.bg | 24.11.2023 14:01:40 | 44

Обречени сме да живеем в безвремие

Подкрепата към правителството пада, но хората не виждат смисъл в нови избори, е основният извод от актуалното социологическо проучване на агенция „Тренд“. То вади на показ и едни замръзнали данни за доверието в основните политически сили, от които става ясно, че дори да има избори, резултатът ще е все същият. В същото време сме свидетели на непрекъсната размяна на удари между ГЕРБ-СДС и ПП. И мълчание от страна на ДБ. Явно между хората на Борисов и хората на Петков неприязънта е стигнала до непоносимост. При обиколките си из страната Борисов хвърля съчки в огъня, като не пропуска да удари ПП. „Вътрешната опозиция“ на ГЕРБ Делян Добрев се вихри по медиите с една теза – колко некадърни, високомерни и съответно, ненужни и вредни за страната са ТЕ.

Поведението им е разбираемо – редовият ГЕРБ-ер все по-малко харесва кабинета. А това са хора със самочувствието, че са най-много в страната и имат право „да карат влака“ - и местните избори го показаха. В парламентарната група на ГЕРБ седят 14 бивши министри, един куп бивши зам.-министри, председатели на парламентарни комисии и дългогодишни депутати. Една част от тях оглавяват и областни структури на ГЕРБ, така че и партийно-организационната работа не им е чужда. Покрай която обаче непрекъснато са очи в очи с партийния актив и знаят каква е нетърпимостта към „Промяната“ там.

В същото време е естествено тези хора да имат самочувствието, че „знаят как“ и да се взривяват вътрешно, когато партньорите им във властта с лека ръка, а често и с осмиване посрещат и най-добронамерените им съвети по законопроектите, внесени от кабинета. В който, както подчертава неведнъж Борисов, само Мария Габриел е от ГЕРБ. От „Промяната“ няма как да не съзнават, че им липсват опит, знания и умения в сферата на политиката, където са „от вчера“. Но компенсират с вербална агресия и перчене. Много се стараят да не останат длъжни на ГЕРБ-ерския огън. Преди дни се стигна дотам от ПП да искат оставки на министри от собствения си кабинет - тази на вътрешния министър Калин Стоянов, обявявайки го за „човек на ГЕРБ“ (лично Кирил Петков го направи). За редовите граждани ситуацията изглежда нелепо – абсурдна – да искаш оставката на свой министър, когато е в ход вот на недоверие, но да гласуваш против него! А всъщност, в гласуването на втория вот на недоверие към кабинета на акад. Николай Денков лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов знаково не участва, а другият лидер в коалицията ГЕРБ – СДС, председателят на СДС Румен Христов, натисна бутона „за“ вота. До тези знаци се стигна след една седмица опъване на нерви и проваляне на кворума в пленарната зала – все пак вотът трябваше да бъде гласуван още миналия четвъртък. И ето така се стигна до ситуация, която всички виждат – сглобката скърца до степен, близка до разпад. Но в същото време е ясно, че няма смисъл да се разпада, защото след нея ще дойде пак същото. Това в чисто вътрешнополитически план. Няма нужда да споменаваме посолствоТО и двете войни, който горят на североизток и на югоизток от нас, за да е ясно, че в този пожар е по-добре да има стабилност, осигурена от редовен кабинет. Но как да има стабилност при това всекидневно изтезание, на което взаимно се подлагат от ГЕРБ и ПП?

Отговорът е стар като света – не случайно в свещените книги е казано „смири гордостта си“. Православието, в което повечето ни политици обичат да се кълнат и да пълнят църквите по празници, учи - гордостта е коренът на всяко зло, на всеки грях.

Затова политиците от ПП-ДБ и от ГЕРБ-СДС трябва да осъзнаят, че живеят в политическо безвремие и да си направят съответните изводи. От „Промяната“ трябва да озаптят алчността си, разбирана като желание да доминират във всичко в публичното пространство – да променят коренно политиката, водена 12 години от ГЕРБ и олицетворявана от строителството на пътища, като орязват парите за публични инвестиции. Нямат сила за това, депутатите им са едва 30, както с право им се припомня почти всеки ден. Иначе стават смешни, когато накрая се съгласяват с предложенията на ГЕРБ – случая с бюджета и данъчните закони го показва. И с отмяната на дерогацията така, както я предлагаше ГЕРБ, се съгласиха, кандисаха и да отпадне допълнителната такса върху руския газ. Ако не искат да погледнат картината под този ъгъл, да се замислят защо лидерите на ДБ (които от първо лице познават 12-годишното управление на ГЕРБ) мълчат, сякаш ставащото в управляващата коалиция не ги засяга. Необходимостта от смиряване на гордостта важи и за ГЕРБ, макар и по друг начин. Пет избора за парламент, които почти винаги печелиха, не им ли бяха достатъчни, за да осъзнаят, че има влиятелни невидими сили, които са решили, че партията на Борисов никога повече няма да свири самостоятелно първа цигулка? ГЕРБ беше създадена като партия на властта и досега съществуваше като партия на властта, т.е. като партия, която е свикнала да действа от позиция на силата и не умее да бъде гъвкава. Но властта вече ѝ се изплъзва. Идват други времена, когато, за да свършиш нещо, което смяташ за правилно и полезно, трябва да търсиш съюзници, които да убедиш, че това нещо е правилно и полезно (като строителството на магистрали и спортни зали, ремонта на стадиони и санирането, например). А не да заклеймиш опонентите си, че са „комунисти“, с което да сложиш точка на разговора. Да, ГЕРБ много дълго я караше по този начин. И това битие на партията изтика напред хора с агресивен характер и остър език, които днес пречат на партията, защото не могат да спрат със заклинанията. И смело ги използват срещу ПП, защото те са опонентите на терена. И сглобката скърца ли, скърца, а-ха да се разпадне. Но не се разпада... Предсрочни избори, разбира се, винаги може да има (както не пропуска да спомене Борисов). Но когато и на двете партии в некоалицията им е ясно, че за тях предсрочните избори не са изход, трябва да намерят начин на мирно съвместно съществуване.

Моделът, при който ГЕРБ и ПП яростно стрелят едни срещу други, а ДБ мълчи, вече се изчерпва. Цели седем месеца след изборите и за двете формации този модел беше спасителен, защото обясняваше на феновете от едната и от другата страна, че може и да сме се оженили, но се мразим, както и преди. Това изхабява доверието, особено на фона на нищо неслучващото се от програмата минимум, заради което бе сглобена сглобката – Шенген, еврозона, План за възстановяване и устойчивост. На сглобката ѝ трябват положителни новини за гражданите, а не постоянни скандали. Моментът на ротацията може да се използва и да се направи цялостна промяна в кабинета. ГЕРБ да заеме своето място с министри, за да носи споделена отговорност. А и, за да видят симпатизантите на партията, че не са напълно изгонени от храма на изпълнителната власт.

Защото, ако партията на Борисов се разпадне (както стана ясно, тя не може дълго да съществува извън властта, така е създадена), постигането на стабилност в страната ще стане още по-трудна задача. Вакуумът едва ли ще бъде запълнен от нещо голямо, по-вероятно е да се нароят куп малки партии с по 4 – 5%, които тепърва ще се доказват, заклеймявайки онези преди тях (защото у нас такава е политическата култура). И тогава от безвремието ще попаднем изведнъж в смутното време на поредицата от предсрочни избори.

Което отново ще ни върне в колелото на затъване в кризите...

Прочети цялата публикация